Възрастните хора в село край Благоевград чуват“ през нощта да

Възрастните хора в село край Благоевград „ чуват “ през нощта да бият камбаните на покрита преди 5 века с пръст църква. Зовът от отвъдното идва против празника на „ Свети Харалампий “, настойник на пчеларите. От над 500 години една легенда за покрит с пръст храм битува и се предава от потомство на потомство в село Габрово. То се намира на 20 километра западно от Благоевград. Според легендата, разказана от Зорка Сукалинска, в първите години на турското иго се понесла черната новина, че нахлуващите османлии палят и унищожават християнските храмове. В огромното по това време село Габрово имало църква, наречена „ Свети Харалампий “. До нея имало каменна чешма с два медни чучура. Изправено пред опасността храмът им да бъде погубен, популацията на селото решило да го скрие вечно от очите на поробителите. Всички почнали да носят пръст, с цел да засипят храма. Възрастните дами мъкнели пръстта в престилки и цедилки, мъжете – в кошери и коне, децата в кошници. Така на мястото на храма се издигнал огромен връх. Нарекли го „ Градището “. Турското робство се оказало дълго, само че хората не не запомнили за храма си, затрупан с пръст. Предавали от татко на наследник за скритата черква. Нещо повече, нощем чували да бият камбаните. Чуват ги и през днешния ден. През 1912 година решили да лишават земята и разкрият храма. Някой обаче им споделил, че зарита черква не може да се разкрие, до момента в който не се даде кървясъл курбан, да се жертва човешко създание. „ Кой ще даде чедото си за курбан “, пита риторично вуйна Зорка. Така храмът си останал зарит.