Възраждат интересът към изработката на гайтани в Етнографския музей на

Възраждат ползата към направата на гайтани в Етнографския музей навън „ Етъра ” в Габрово. По този мотив е проведен и народен конкурс „ Мартеници от шнур ”. Големи количества червени и бели гранчета, направени в музея, към този момент са поръчани от хора с интерес от присъединяване в конкуренцията.

„ Гайтанът е от вълна. Има плоска основа и обла повърхнина. Днес същински шнур се създава само в Етнографски музей навън „ Етър ” по технология от ХІХ век. Известен е като „ дванайстак ”, поради броя на нишките – 12 ”, изясняват етнографите.

Те разясняват, че гайтанът може да е плетен на ръка или направен от чаркове.
Една легенда споделя по какъв начин габровци откриват чарковете за шнур.

„ Историята, която се споделя за основаването на чарковете за шнур в Габрово би била наречена „ индустриален шпионаж ”, в случай че се беше случила стотина години по-късно. В нея е забъркано името на дядо Георги, който надали е „ дядо ” в разгара на историята, само че сигурно е имал упорит темперамент и новаторски метод на мислене ”, изясняват музейните уредници.

Георги отива на ревю в Брашов и вижда машина за плетене на ширити. С ножче създава от дърво всеки един от детайлите на машината. Връща се в Габрово, само че не дава единствено на един ковач да му направи обособените елементи, а прави обособени поръчки на доста майстори. След това самичък сглобява машината, запазвайки нововъведението си от съперници.

„ Напоследък има възобновление на интереса към гайтана. Изработват се сувенири и мартеници. През 70-те години на предишния век моделиерите употребяват гайтани за декорация на облеклата и изключително в женските облекла. Днес в ЕМО „ Етър ” се вършат доста образования за работа с шнур, в които се включват деца от разнообразни учебни заведения ”, осведомят от етнографския музей.

Гайтанът може да бъде друг, според от броя на вълнените влакна и типа на чарковете. Има „ седмак ”, „ осмак ”, „ десетак ” и „ дванайстак ”. Първият тип от дълго време е отвън приложимост, а в предишното се употребява за укрепване на краищата и кантовете на офицерските мундири. Десетаковият шнур е толкоз необичаен, че за него съвсем нищо не се знае. Осмаковият има съществено приложение и е с четири идентични лица. На него се плете пъстър шнур, употребен в Добруджа, Македония и Албания. Шареният шнур се плете от два цвята – черно и бяло, черно и алено, черно и жълто.

„ Най-голямо приложение има гайтанът „ дванайстак ”. Равната му част ляга към плата, а облата е от горната страна. При зашиването се получават доста забавни фигури за декорация на дрехата. В Габровско се прави пърлене на шнур, посредством което се обгарят власинките от външната страна ”, акцентират откривателите на античните занаяти.

Гайтанът се е употребявал най-вече в мъжкото облекло. Украсените с шнур потури се назовават „ колчаклии ” и „ потури за вден ” – за празник. Украсата е към джобната част на потурите, към глезените и на коленете. Използва се черен шнур.

Гайтан в женското облекло е присъщ за севлиевския край. Сукманите се украсяват с няколко жици шнур и с плетеници по деколтето и в долната част.

За първи път Етнографски музей навън „ Етър ” разгласи Национален детски конкурс „ Мартеници от шнур ”, в който могат да се включат деца и подрастващи до 18 години.
Мартениците се преглеждат и селекционират от тричленно жури. В него влизат: ръководител – занаятчия на произведения от шнур и двама музейни експерти от ЕМО„ Етър ”.
Критериите, по които ще се правят оценка изделията са автентичност, трудност и прецизна направа. Награждаването на спечелилите ще е на 1 март.