Възраждане“ внесе предложения между първо и второ четене по промените

„ Възраждане “ внесе оферти сред първо и второ четене по измененията в Граждански процесуален кодекс, с които пази доброволния темперамент на медиацията и вкарва гаранции за страните

След признатото на първо гласоподаване обединяване на два законопроекта за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), народните представители от „ Възраждане “ Цвета Рангелова и Петър Петров внесоха спомагателни оферти преди второ четене, с които упорстват за по-голяма правна изясненост и отбрана на страните, участващи в медиационна процедура.

Според тях, актуалната уредба, въпреки и създаваща правосъдни центрове за медиация, слага под подозрение правилото на доброволност, който е в основата на този прийом за различно решение на разногласия. Затова препоръчаните текстове категорично заличават термини като „ наложителна медиация “ и „ страните са длъжни “, които съгласно „ Възраждане “ могат да се поясняват като напън от страна на съда и да накърнят правото на свободен избор на страните.

В предложенията е залегнало и условието при присъединяване в медиация или в осведомителна среща за медиация страната да има категорично пълномощие, когато е представлявана от юрист. Това, по думите на вносителите, подсигурява, че страната е осведомена с последствията от сходно присъединяване и е дала осведомено единодушие.

Сред другите значими промени е и регламентацията на възобновяване на държавната такса, когато делото завърши със конвенция, подписана вследствие на медиация, на ищеца ще се връщат 75% от импортираната държавна такса. Същото се планува и когато искът бъде отдръпнат в следствие от медиационно съглашение. Тази мярка цели да подтиква страните да вземат решение разногласията си по кротичък път, без това да бъде натрапено принудително.

Допълнително, се вкарват съответни условия, при които съдът може да предложи медиация,  да вземем за пример, когато сред страните има трайни връзки, водят се няколко каузи сред тях или когато разногласието е обвързван с интереса на дете. Същевременно се вкарват ясни бариери, при които съдът не следва да предлага медиация, в случай че има данни за принуждение, риск за живота или здравето на детето, приет иск или когато медиацията би довела до безразсъдно закъснение на производството.

Новите текстове разрешават на страните да вземат участие в процедурата освен персонално, само че и посредством прокурист, като това се прецизира в няколко члена. Така се реализира по-голяма еластичност, изключително при уязвими или отдалечени лица.

Промени са препоръчани и в Закона за медиацията, когато страните са постигнали едно общо съглашение по няколко висящи каузи, то ще се утвърждава поотделно за всяко дело, само че ще влиза в действие единствено в случай че бъде утвърдено напълно. Това основава процесуална поредност и сигурност.

Създават се и гаранции за професионализма и отговорността на посредниците към правосъдните центрове -те ще се вписват гратис, ще минават профилирано образование и ще носят отговорност по Закона за адвокатурата. Забранява се потреблението на информация, споделена по време на медиацията, в следващи правосъдни производства.

„ Нашата цел е да подсигуряваме, че медиацията ще остане непринуден развой, в който присъединяване на страните е свободен избор, а не административна условност. Стимулите би трябвало да са позитивни – не наказания, не отговорности, а действителни изгоди и гаранции за правата на жителите “, декларират от парламентарната група на „ Възраждане “.

Очаква се предложенията да бъдат прегледани в границите на идното съвещание на Комисията по конституционни и правни въпроси, а окончателното гласоподаване на законопроекта да се състои до края на юли.