Възраждане на разрухата или на разума - ти избираш
" Възраждане " ни оферират доста неща. Но над всички стои едно примамливо подстрекателство. Внушението, че няма какво да губим повече. Предлагат ни да харесаме ролята си на жертва и да действаме против разпоредбите. И че няма никакъв различен избор, с изключение на да се борим за оцеляването си с крайни ограничения.
Ако има нещо мъдро в това подстрекателство, то е единствено едно - че е доста мъдро ориентирано в едно съответно качество, което имаме. Както се споделя - добре таргетирано.
Таргетират това, че от всичко на света, болшинството от българите най-вече обичат да влизат в ролята на жертви. Стокхолмският синдром е народен спорт, с повече триумфи от футболните. Определено по-дълготрайни. Ние сме постоянно ощетени, нещо ни е незаслужено отнето, нямаме еднакъв късмет, прецакани сме. И то вечно. 500 години сме плебеи, след това две изгубени войни и няколко вътрешни кланета, след това идват комунистите и вместо да отстранен класите ги експлоатират. После - орисията продължава - псевдодемокрация, мутри, лъжеспасители. А в този момент за похлупак измислена пандемия и дискриминационни документи, които тотално обричат на беднотия огромна част от популацията. Отнемат му опцията да се труди и му дават опцията да свети с чипове.
В тази обстановка " Възраждане " са подготвени на всичко, с цел да въздадат по този начин дълго лелеяната правдивост. Окупирането на Народното събрание, нападението на служителите на реда, рушенето на загражденията - това е целесъобразно, даже нужно принуждение. Друг път няма. Когато " по-умните " не схващат от дума, ще схванат от пестник.
Провокациите на митинга бяха умишлени, търсени и за жалост на " Възраждане " - незадоволително сполучливи. Затова следва и окупирането на Министерски съвет. За тях щеше да е ужасно, в случай че някой служител на реда беше изпуснал нервите си и беше показал мощ против хуните на фронта, които блъскаха и рушаха. Така, както това се случи с внедрените агитки през лятото на 2020-та. Това към този момент би им дало цялостен картбланш да прибягнат до извънредно принуждение. " Не единствено ни лимитират, освен ни грабят, освен ни лишават свободата, само че и ни бият! ". Така стартират гражданските войни. Затова, поздравления за служителите на реда, които резервираха митинга цивилизован.
Тези, които в действителност си мислят, че всичко това е поради зелените документи, са изключително късогледи. Утре ще бъде еврото. После ще бъде референдум за излизане от Европейски Съюз. После ще бъде многопартийния модел. После изборите. " Възраждане " ще се спре тогава, когато България излезе от настоящия кръг на геополитическо въздействие. Въпросът не е на една мярка или друга, а на цивилизационен избор. Другото са единствено мотиви.
Затова може би не е надалеч от истината Ицо Хазарта, като уточни, че това не е пестник, а шепа - шепа нещастни фашисти. Такава е реториката им, такива са дейностите. Краткостта на рапа против многословието на хората, които обичат дългите речи. И са ги наследили от познати исторически образци.
Днес по-умният, по-възпитаният и по-търпеливият, който е на власт, има извънредно сложна задача. Трябва да се оправи с нелепостта, без да я обижда; да смири биячите, без да ги бие; да опази разсъдъка, без да го слага в крайности. И колкото повече съумява, толкоз повече крайности ще среща. В тази си задача той е безусловно самичък. Бившите ръководещи няма да му оказват помощ. Една част от тях предостатъчно потрива ръце и ще пожертва и живота на хората в името на това да се докопа още веднъж до власт. Другата част в никакъв случай не е одобрявала цивилизационния избор на България - просто е паразитирала върху него.
Затова - тези, които въпреки всичко желаеме в страната ни да има правила и те да се съблюдават от всички.
Тези, които сме склонни да пожертваме част от персоналния си комфорт, част от свободата си, в името на живота на другите.
Тези, които, когато протестираме, го вършим без да разрушавам, тъй като знаем, че разрушавам себе си.
Тези, които сме възпитавани да отстъпваме, да демонстрираме самообладание, да не наказваме грешката, да демонстрираме по-добрия път.
Ние не можем да крещим толкоз мощно колкото тази навалица. Не можем и не би трябвало да се бием, като тази навалица.
Но ние имаме всички нужни качества, с цел да бъдем общество и отговорим на предизвикването на времето. Имаме освен общ език, освен обща просвета и история, имаме общи фантазии и цели. Ние желаеме да живеем по-добре дружно.
Затова повече от всеки път би трябвало да демонстрираме, че това е допустимо. Да се опитваме да подаваме ръка. Да приказваме, а да не мълчим. Да спорим, да убеждаваме. Да не бъдем пасивни жители, които си заплащат налозите и считат, че с това са изчерпали дълга си, а да бъдем дейни такива, които отстояват разсъдъка твърдо.
Свикнали сме да мислим, че всичко, което изброих, ни е обезпечено. Но не е - няма нищо по-крехко от здравия разсъдък и нищо по-силно от внушенията, конспирациите и откровените нелепости, които го заплашват.
Социалните мрежи няма да са наш асистент. Те са на страната на тълпата. Тя печели от крайностите. А мрежите още повече.
Време е за същинско Възраждане. За изконните полезности на Възраждането, всред които и стремежът към всеобщо просвещение и взаимопомощ.
Другото е булеварден спектакъл за наивници, с животозастрашаващи последствия.
Автор: Александър Македонски
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Ако има нещо мъдро в това подстрекателство, то е единствено едно - че е доста мъдро ориентирано в едно съответно качество, което имаме. Както се споделя - добре таргетирано.
Таргетират това, че от всичко на света, болшинството от българите най-вече обичат да влизат в ролята на жертви. Стокхолмският синдром е народен спорт, с повече триумфи от футболните. Определено по-дълготрайни. Ние сме постоянно ощетени, нещо ни е незаслужено отнето, нямаме еднакъв късмет, прецакани сме. И то вечно. 500 години сме плебеи, след това две изгубени войни и няколко вътрешни кланета, след това идват комунистите и вместо да отстранен класите ги експлоатират. После - орисията продължава - псевдодемокрация, мутри, лъжеспасители. А в този момент за похлупак измислена пандемия и дискриминационни документи, които тотално обричат на беднотия огромна част от популацията. Отнемат му опцията да се труди и му дават опцията да свети с чипове.
В тази обстановка " Възраждане " са подготвени на всичко, с цел да въздадат по този начин дълго лелеяната правдивост. Окупирането на Народното събрание, нападението на служителите на реда, рушенето на загражденията - това е целесъобразно, даже нужно принуждение. Друг път няма. Когато " по-умните " не схващат от дума, ще схванат от пестник.
Провокациите на митинга бяха умишлени, търсени и за жалост на " Възраждане " - незадоволително сполучливи. Затова следва и окупирането на Министерски съвет. За тях щеше да е ужасно, в случай че някой служител на реда беше изпуснал нервите си и беше показал мощ против хуните на фронта, които блъскаха и рушаха. Така, както това се случи с внедрените агитки през лятото на 2020-та. Това към този момент би им дало цялостен картбланш да прибягнат до извънредно принуждение. " Не единствено ни лимитират, освен ни грабят, освен ни лишават свободата, само че и ни бият! ". Така стартират гражданските войни. Затова, поздравления за служителите на реда, които резервираха митинга цивилизован.
Тези, които в действителност си мислят, че всичко това е поради зелените документи, са изключително късогледи. Утре ще бъде еврото. После ще бъде референдум за излизане от Европейски Съюз. После ще бъде многопартийния модел. После изборите. " Възраждане " ще се спре тогава, когато България излезе от настоящия кръг на геополитическо въздействие. Въпросът не е на една мярка или друга, а на цивилизационен избор. Другото са единствено мотиви.
Затова може би не е надалеч от истината Ицо Хазарта, като уточни, че това не е пестник, а шепа - шепа нещастни фашисти. Такава е реториката им, такива са дейностите. Краткостта на рапа против многословието на хората, които обичат дългите речи. И са ги наследили от познати исторически образци.
Днес по-умният, по-възпитаният и по-търпеливият, който е на власт, има извънредно сложна задача. Трябва да се оправи с нелепостта, без да я обижда; да смири биячите, без да ги бие; да опази разсъдъка, без да го слага в крайности. И колкото повече съумява, толкоз повече крайности ще среща. В тази си задача той е безусловно самичък. Бившите ръководещи няма да му оказват помощ. Една част от тях предостатъчно потрива ръце и ще пожертва и живота на хората в името на това да се докопа още веднъж до власт. Другата част в никакъв случай не е одобрявала цивилизационния избор на България - просто е паразитирала върху него.
Затова - тези, които въпреки всичко желаеме в страната ни да има правила и те да се съблюдават от всички.
Тези, които сме склонни да пожертваме част от персоналния си комфорт, част от свободата си, в името на живота на другите.
Тези, които, когато протестираме, го вършим без да разрушавам, тъй като знаем, че разрушавам себе си.
Тези, които сме възпитавани да отстъпваме, да демонстрираме самообладание, да не наказваме грешката, да демонстрираме по-добрия път.
Ние не можем да крещим толкоз мощно колкото тази навалица. Не можем и не би трябвало да се бием, като тази навалица.
Но ние имаме всички нужни качества, с цел да бъдем общество и отговорим на предизвикването на времето. Имаме освен общ език, освен обща просвета и история, имаме общи фантазии и цели. Ние желаеме да живеем по-добре дружно.
Затова повече от всеки път би трябвало да демонстрираме, че това е допустимо. Да се опитваме да подаваме ръка. Да приказваме, а да не мълчим. Да спорим, да убеждаваме. Да не бъдем пасивни жители, които си заплащат налозите и считат, че с това са изчерпали дълга си, а да бъдем дейни такива, които отстояват разсъдъка твърдо.
Свикнали сме да мислим, че всичко, което изброих, ни е обезпечено. Но не е - няма нищо по-крехко от здравия разсъдък и нищо по-силно от внушенията, конспирациите и откровените нелепости, които го заплашват.
Социалните мрежи няма да са наш асистент. Те са на страната на тълпата. Тя печели от крайностите. А мрежите още повече.
Време е за същинско Възраждане. За изконните полезности на Възраждането, всред които и стремежът към всеобщо просвещение и взаимопомощ.
Другото е булеварден спектакъл за наивници, с животозастрашаващи последствия.
Автор: Александър Македонски
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ