Пари има, пътища няма: „Възраждане“ разкри хаоса по границата и липсата на визия
„ Възраждане “ показаха поддръжка към утвърденото съглашение по програмата Interreg ИПП България–Сърбия, само че народните представители от политическата организация използваха парламентарната естрада, с цел да насочат съществени рецензии към положението на българските гранични региони, систематичния управнически безпорядък и забравените български общности в Сърбия.
От „ Възраждане “ подчертаха, че въпреки да поддържат междудържавните стратегии за съдействие, те са надълбоко закъснели и постоянно се трансформират в знак на бюрократична отпадналост, вместо в действителен инструмент за развиване.
„ Вчера стана ясно, че по този начин нареченият и дълго чакан конвергентен отчет не е толкоз позитивен, а реален – в България няма да потекат реки от масло и рози. Още при започване на отчета е написано, че той се основава на данни, подадени от самата страна, а през днешния ден имаме милиарди левове неизплатени разноски към компании и общини, което въздейства на недостига – основен индикатор за оценката “, съобщи Коста Стоянов.
От „ Възраждане “ показаха, че сходни трансгранични стратегии са опция за поддръжка на локалните управляващи и бизнеса, поради неспособността на страната да се оправи с инфраструктурата, безработицата и бедствията.
„ Ще подкрепим това съглашение, въпреки че то идва извънредно закъсняло. Програмата към този момент е почнала, ограничения се извършват, а ние би трябвало занапред да ратифицираме. Това е характерен образец за „ след дъжд качулка “. Говорим за подсилване на териториалното доближаване и поддръжка на локалния бизнес за по-добро показване на световния пазар, в това число посредством вложения, повишение на продуктивността и общи дейности за предварителна защита на естествени и техногенни рискове. “, добави Стоянов.
От „ Възраждане “ се надяват програмата да бъде употребена и за закупуване на противопожарна техника в граничните райони, напомняйки за опита с сходна мярка по програмата България-Турция.
Стоян Таслаков от своя страна подчертава върху потребността от действителни стопански и транспортни връзки, изключително с българските общности в Сърбия.
„ Миналата седмица обсъждахме в Комисията по политиките за българите отвън страната прекъснатата автобусна връзка сред Босилеград и Кюстендил -едно разстояние от единствено 42 км. Хората всеки ден минават границата, с цел да работят в България. Местното население има българско съзнание, само че районът е едва развъртян и няма бизнес, което прави кандидатстването по програмата мъчно. В същото време Кюстендил има капацитет, само че няма с кого да си партнира от другата страна “, съобщи Таслаков.
Той акцентира, че локалната власт в Кюстендил упорства за създаване на основния кулоар №8, само че средствата за него били пренасочени.
„ Има и граничен пункт, който не се употребява, не се обмитяват артикули, а това е пропуск за локалната стопанска система. Програмата би могла да способства за развиването и на този пункт, както и за по-добра противопожарна техника, защото регионът е залесен, със стръмни скатове и мъчнопроходим. При злополучие реакцията би трябвало да е бърза “, означи още той.
От „ Възраждане “ подчертаха още, че проблемите не са единствено стопански, а и административни.
„ Границата със Сърбия при с. Бобешино, общ. Кюстендил, е съвсем невидима, минавал съм я няколко пъти без даже да схвана. Това единствено по себе си демонстрира, че нещо е надълбоко сбъркано. От друга страна, пожарните коли, закупени с европейски средства предходната година, са безусловно несъответствуващи за планински терен, с висок център на тежестта и непригодни за гори. Това демонстрира липса на обикновен управнически потенциал “, разяснява от своя страна националният представител Димчо Димчев.
В поддръжка на казаното от Таслаков, Костадин Костадинов подсети за двата изоставени плана за създаване на спомагателни гранични пунктове в Цариброд и южно от Брегово.
„ Проектът за Цариброд стои от 20 години. Лятото, когато минават турските гастарбайтери, става същинска преизподня. Повече от 50% от популацията в региона работи в България и минава границата всекидневно. Работният ден им стартира в 3 сутринта, тъй като им би трябвало 2–3 часа единствено да преминат. И през днешния ден, в XXI век, ние още не можем да създадем контролно-пропусквателен пункт, макар че и от двете страни на границата живеят българи. Абсурдно е, сърбите даже са по-напред от нас с документите. “, съобщи ръководителят на „ Възраждане “.
Таслаков му отговори с персонален образец: „ Преди пет години минавах с колата си от чужбина през Сърбия. Чаках 20 часа на българската граница, единствената, на която имаше проблем. Колони от километри, липса на организация, ръждясали букви „ Република България “, това е първото, което чужденецът вижда, влизайки в страната ни. И тук не става дума за финансиране, а за управническа злополука. Сърбите се справяха в пъти по-добре от нашите хора. “
От „ Възраждане “ подчертаха също по този начин, че такива стратегии би трябвало не просто да се ратифицират, а да се ръководят с визия и решителност, тъй като единствено тогава средствата няма да потъват в непотребни планове, а ще доближат до хората, които всекидневно живеят с следствията от политическо безхаберие, изоставени села и административна глухота.
От „ Възраждане “ подчертаха, че въпреки да поддържат междудържавните стратегии за съдействие, те са надълбоко закъснели и постоянно се трансформират в знак на бюрократична отпадналост, вместо в действителен инструмент за развиване.
„ Вчера стана ясно, че по този начин нареченият и дълго чакан конвергентен отчет не е толкоз позитивен, а реален – в България няма да потекат реки от масло и рози. Още при започване на отчета е написано, че той се основава на данни, подадени от самата страна, а през днешния ден имаме милиарди левове неизплатени разноски към компании и общини, което въздейства на недостига – основен индикатор за оценката “, съобщи Коста Стоянов.
От „ Възраждане “ показаха, че сходни трансгранични стратегии са опция за поддръжка на локалните управляващи и бизнеса, поради неспособността на страната да се оправи с инфраструктурата, безработицата и бедствията.
„ Ще подкрепим това съглашение, въпреки че то идва извънредно закъсняло. Програмата към този момент е почнала, ограничения се извършват, а ние би трябвало занапред да ратифицираме. Това е характерен образец за „ след дъжд качулка “. Говорим за подсилване на териториалното доближаване и поддръжка на локалния бизнес за по-добро показване на световния пазар, в това число посредством вложения, повишение на продуктивността и общи дейности за предварителна защита на естествени и техногенни рискове. “, добави Стоянов.
От „ Възраждане “ се надяват програмата да бъде употребена и за закупуване на противопожарна техника в граничните райони, напомняйки за опита с сходна мярка по програмата България-Турция.
Стоян Таслаков от своя страна подчертава върху потребността от действителни стопански и транспортни връзки, изключително с българските общности в Сърбия.
„ Миналата седмица обсъждахме в Комисията по политиките за българите отвън страната прекъснатата автобусна връзка сред Босилеград и Кюстендил -едно разстояние от единствено 42 км. Хората всеки ден минават границата, с цел да работят в България. Местното население има българско съзнание, само че районът е едва развъртян и няма бизнес, което прави кандидатстването по програмата мъчно. В същото време Кюстендил има капацитет, само че няма с кого да си партнира от другата страна “, съобщи Таслаков.
Той акцентира, че локалната власт в Кюстендил упорства за създаване на основния кулоар №8, само че средствата за него били пренасочени.
„ Има и граничен пункт, който не се употребява, не се обмитяват артикули, а това е пропуск за локалната стопанска система. Програмата би могла да способства за развиването и на този пункт, както и за по-добра противопожарна техника, защото регионът е залесен, със стръмни скатове и мъчнопроходим. При злополучие реакцията би трябвало да е бърза “, означи още той.
От „ Възраждане “ подчертаха още, че проблемите не са единствено стопански, а и административни.
„ Границата със Сърбия при с. Бобешино, общ. Кюстендил, е съвсем невидима, минавал съм я няколко пъти без даже да схвана. Това единствено по себе си демонстрира, че нещо е надълбоко сбъркано. От друга страна, пожарните коли, закупени с европейски средства предходната година, са безусловно несъответствуващи за планински терен, с висок център на тежестта и непригодни за гори. Това демонстрира липса на обикновен управнически потенциал “, разяснява от своя страна националният представител Димчо Димчев.
В поддръжка на казаното от Таслаков, Костадин Костадинов подсети за двата изоставени плана за създаване на спомагателни гранични пунктове в Цариброд и южно от Брегово.
„ Проектът за Цариброд стои от 20 години. Лятото, когато минават турските гастарбайтери, става същинска преизподня. Повече от 50% от популацията в региона работи в България и минава границата всекидневно. Работният ден им стартира в 3 сутринта, тъй като им би трябвало 2–3 часа единствено да преминат. И през днешния ден, в XXI век, ние още не можем да създадем контролно-пропусквателен пункт, макар че и от двете страни на границата живеят българи. Абсурдно е, сърбите даже са по-напред от нас с документите. “, съобщи ръководителят на „ Възраждане “.
Таслаков му отговори с персонален образец: „ Преди пет години минавах с колата си от чужбина през Сърбия. Чаках 20 часа на българската граница, единствената, на която имаше проблем. Колони от километри, липса на организация, ръждясали букви „ Република България “, това е първото, което чужденецът вижда, влизайки в страната ни. И тук не става дума за финансиране, а за управническа злополука. Сърбите се справяха в пъти по-добре от нашите хора. “
От „ Възраждане “ подчертаха също по този начин, че такива стратегии би трябвало не просто да се ратифицират, а да се ръководят с визия и решителност, тъй като единствено тогава средствата няма да потъват в непотребни планове, а ще доближат до хората, които всекидневно живеят с следствията от политическо безхаберие, изоставени села и административна глухота.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ