Възраждане“ – заплаха, но и оръжие за ГЕРБ и ПП-ДБ.

„ Възраждане “ – опасност, само че и оръжие за ГЕРБ и ПП-ДБ. Така виждат опозиционната партия публицистите от Deutsche Welle в собствен разбор.

SafeNews разгласява текста без редакторска интервенция:

Заплахата от „ Възраждане “ на 27 октомври е действителна, а прозападните партии към този момент не реагират съответно. Въпреки това от възможното сполучливо показване на „ Възраждане “ може да има и позитивен резултат за нейните съперници.

Едва ли парламентарната победа на прокремълската Австрийска партия на свободата ще окаже електорално въздействие върху българската „ Възраждане “. Но изненадата от успеха на крайната десница в Австрия може да концентрира политическите гледни точки за това какво е мислимо да се случи у нас. В навечерието на предизборната ни акция една социологическа организация даде второ място на партията на Костадин Костадинов. Засега наподобява немислимо той да реализира триумфа на Херберт Кикъл, само че и незнайните у нас са прекалено много и хоризонтът на мислимото става обезпокоително необятен.

Много незнайни на изборите на 27 октомври

Първо, не е ясна каква ще е изборната интензивност. Социолози и политолози не изключват тя да падне под тази на предходните избори, само че и не е ясно дали и къде може да се концентрира протестен избор. Неизвестно е какъв брой партии ще влязат в Народното събрание – може да са седем, а може и девет, съгласно разнообразни упования на откривателите. Не е ясно и какво ще е съотношението сред двете ДПС-та. Впрочем, социологическите сондажи по повод навръх този избор са прекомерно условни, тъй като никой не може да подсигурява адекватност на извадките и на декларативните настройки измежду този доскоро едносъставен електорат, нито какъв ще е делът на купения и следен избор.

Съмнителен е и отводът в последния миг от присъединяване в изборите на редица партии, които, даже да не влязат в Народното събрание, биха получили над 1%, който е задоволителен за дотация – дали пък някой не ги изплаща против безучастие? Не знаем и дали купеният избор не се концентрира на едно място, тъй че постоянният в сондажите дял на най-голямата групировка да се окаже най-после по-малък, тъй като е протекла централизация на пазара на гласове единствено към един нов политически център с доста финансови благоприятни условия и упоритост за игра вабанк.

Второ, не е ясно дали опасността от „ Възраждане “ ще активизира против нея гласоподаватели от други партии. Но за това би трябвало първо идеологически застрашените партийни централи да слагат тази опасност като акцент в предизборната си акция. Такива се обрисува да са обединенията най-вече в дясноцентристкия и прозападен политически набор – ГЕРБ и ПП-ДБ. Но даже и да се усетят, те надали ще имат задоволително време да разпрострат този акцент като съществено мобилизационно средство до вота. А и от ГЕРБ това се чака минимум, доколкото Бойко Борисов поредно държи почтителна, само че не конфронтационна отдалеченост към „ Възраждане “ – едно, тъй като забележителна част и от неговите гласоподаватели не са толкоз антируски настроени – и второ, тъй като няколко пъти остава в изолираност като победител на избори и има потребност от поле за тактически маневри. В ляво пък борба с по-силна групировка на един и същи проруски терен би била самоубийствена за така и така неслучващия се за следващ път опит за съществено ляво обединяване.

Заплахата като оръжие за електорална готовност

Единствено за ПП-ДБ има късмет да намерят в предизборната акция мобилизационен коз измежду гласоподавателите си против опасност, която заплашва освен геополитическата ориентировка на страната, само че и съществени човешки права – изключително след похода на „ Възраждане “ против така наречен задгранични сътрудници и против така наречен агитация в учебно заведение на нетрадиционна полова ориентировка. С тях партията на Костадинов построи своя избирателен плацдарм, а ПП-ДБ не дадоха отговор със систематична увереност и сила – с такава се нагърбиха обособени техни представители.

Въпреки това от възможното доста сполучливо показване на „ Възраждане “ на изборите може да има и позитивен резултат за нейните съперници. И той наподобява може да се капитализира едвам след изборите – изключително в случай че президентските избори в Съединени американски щати бъдат извоювани от Камала Харис. Тогава „ Възраждане “ може да изиграе онази роля на евроатлантическо лепило за ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Доган и Има Такъв Народ, което изиграха президентът Радев и войната против Украйна за парламентарното болшинство на ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи при така наречен сглобка.

Равно отдалеченият министър председател с легитимността на настоящия?

Защото концепцията за равно далечен министър председател със личен престиж във разновидността на ПП-ДБ (но и на БСП) е неоснователен освен предизборно, само че и следизборно. Подобно краткотрайно и с неразбираема политическа отговорност ръководство мъчно може да има по-голям публичен престиж и времеви небосвод от това на настоящия длъжностен кабинет, който след измененията в конституцията също е на Народното събрание или на някаква невидима част от него. А в този момент една нова управническа сглобка още веднъж „ против по-голямата опасност “, както след служебните ръководства на президента Радев и нашествието в Украйна, въпреки и по-слабо, може да получи някаква ценностна легитимация. За разлика от прекомерно хлабавата сглобка на „ равно отдалечения министър председател “, основаваща се само на това да няма незабавно осми подред избори.

Дилемата евроатлантизъм или антикорупция

Разбира се, следващата сглобка ще е следващо отсрочване на решаването на огромната алтернатива, която е в основата на политическата рецесия – антикорупция или евроатлантизъм. Защото в последна сметка тя зависи от ПП-ДБ, които непроменяемо са изправени преди избора – или си евроатлантик дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи и оставяш антикорупцията на втори проект, или си антикорупционер с „ Възраждане “ (понеже до момента не са управлявали), само че тогава свиваш евроатлантическите перки.

Най-трудно се оказва да решиш уравнение с тези две известни. Тогава разумното пояснение е, че или нямаш смелостта и уменията да го направиш – по тази причина търсиш сглобки (кабинетът Денков-Габриел) и квази сглобки (равно далечен министър председател със личен авторитет), или се надяваш на благоприятен случай (войната в Украйна, опасността „ Възраждане “), който самичък да снеме несъгласието на уравнението най-малко за известно време. Или пък у нас няма сериозна маса гласоподаватели (но и партии, които да ги консолидират), които могат да одобряват поетапно решение на алтернативата, сходно на френските гласоподаватели, които се съюзяват с съперници против по-опасни съперници – както за последно се случи на парламентарния избор през юли против крайната десница на Льо Пен и Бардела.

Източник – Deutsche Welle