ДПС отбелязва 38 години от трагичните събития, в които загина малкатаТюркян
Възпоменателен протест за трагичните събития преди 38 години ще се организира през днешния ден в с. Могиляне на Тюркян чешма.
На 26 декември 1984-а край с. Могиляне българските жители от турски генезис подвигат протест против промяната на имената им, милицията открива пукотевица. Трима умират, след тях е и 17-месечното бебе Тюркян Хасан от с. Каялоба. Другите две жертви са Айше Молла Хасан от с. Каялоба и Муса Якуб от с. Китна.
Малката Тюркян се трансформира е знак на битката за човешки права и най-известната жертва на така наречен възродителен развой.
В памет на Тюркян на мястото на протеста е издигната чешма, край която всяка година на 26 декември се организират възпоменателни манифестации.
Какво в действителност се е случило в края на 26 декември 1984 година, деня, който се дефинира като най-тежкия във възродителния развой от тогавашните тоталитарни управляващи?
Два дни преди този момент - на 24 декември, по проекта на общинския партиен комитет на с. Бенковски стартира промяната на имена на българските турци с български в селата Горски извор и Каялоба.
Процесът минава умерено и без опозиция от страна на популацията. На идващия ден рано сутринта от Горски извор към тогавашния център на селищна система - Бенковски, се насочат към 2000 души. Множеството се насочва към локалния партиен комитет.
Хората упорстват за пояснение за случилото се предходния ден мероприятия и да получат старите си паспорти. Множеството е изтласкано от полицаи и пожарникари в края на селото.
Групата обаче продължава да нараства на около 2500-3000 души
Налага се по неотложност да се изпратят подкрепления от окръжните ръководства на Министерство на вътрешните работи и на Гражданска защита в Кърджали и Смолян.
Изпратено е и подкрепление от така наречен барети - от военновъздушно отделение на Голо Бърдо, които са в региона от началото на възродителния развой.
Пристигат и екипи огнеборци от Кърджали и Златоград с противопожарни коли, пригодени за разпространяване на протестиращи с водни струи.
Напрежението ескалира. Протестиращите излъчват свои представители, които организират диалози с формалните управляващи, след които хората се разотиват.
Докато вървят договарянията, група хора обкръжават кметството в Горски извор, което се охранява от 4-ма полицаи. Сградата е обкръжена, а прозорците ѝ са изпочупени с камъни.
Протестиращите упорствали да получат назад паспортите си. На място са изпратени още милиционери, които успяват да разпръснат протестиращите
В края на деня в селата Горски извор и Бенковски са построени краткотрайни милиционерски сектори.
На 26 декември рано сутринта към Бенковски се насочват хора от 2 направления - първата от с. Каялоба, Горски извор и Китна, а втората - от с. Пресека и Добромирци.
Към 9 ч протестиращите, идващи от Каялоба и Горски извор, доближават рубеж на Министерство на вътрешните работи, построен отвън селото. Следва конфликт и интервенция на гранични войски, при който хората са изтласкани.
Към 9,45 ч от посока с. Могиляне към Бенковски идва нова огромна група от мъже, дами и деца. Сред тях е и Тюркян, която е носена на ръце от майка си.
Множеството е посрещнато от милицията от Кърджали и поделението на Военновъздушни сили. Някои от ядосаните хора хвърлят камъни и дървета против униформените.
Следва физическа кавга с групата. Униформените стартират да бият с юмруци, ритници и палки. Опитват се да изтласкват тълпата с щитове. Намесват се и огнеборците, които насочват към хората мощни струи вода от противопожарните коли.
“Интересно е, че поемаха философски цялата вода на пожарните цистерни ”, отбелязва тогавашният шеф на Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Кърджали полк. Атанас Кадирев. Това става дни по-късно по време на служебно заседание на управителния състав, извършено на 4 януари 1985 година
Напрежението се покачва още повече и униформените откриват пукотевица. Резултатът е 3-ма починали, измежду които и невръстната Тюркян.
В Момчилград пускат танкове против протеста
“Фахри Сейдахет, млаши агроном, един от участниците и очевидците на събитията: През есента на 1984 година по време на насилствената промяна на имената ни отидох в Чанка и Токачка. Заедно с Мюмин Кьосе Юмер, Халил Мехмет и братята Бурхан и Орхан Неджип се събрахме на съвещание да обсъдим ситуацията. Измислихме и ключова дума за похода на популацията, която по-късно променихме съгласно обстановката. Когато армията и милицията обкръжиха селяните, стана ясно, че с изключение на да се съпротивляваме, различен излаз няма.
26 декември, вторник, бе пазарен ден в Момчилград. Каквото щеше да става, тогава щеше да е. Площадът стартира да се запълва. Народът пристигаше тук, с цел да отбрани имената си, турското си съзнание. В 12 ч с група от към 10 души започнахме похода. Отидохме до общинския комитет на Българска комунистическа партия и до общинския съвет. Блъснахме вратата на общината и влязохме вътре. Имахме желание да изгорим регистрите с имената.
Тогава дойдоха 150 души от пограничните войски и ни обкръжиха. На пушките им бяха надянати щикове. Тръгнахме към градския площад. Откъм Кърджали дойдоха танкове (според ген. Чергиланов - бронетранспортьори. Ген.-лейт. Петър Чергиланов е шеф на Трето ръководство на Държавна сигурност - Военно контраразузнаване), пожарникари и полицаи.
Подкараха танковете против тълпата. Нервите ни се опънаха, кръвта в жилите ни замръзна. С двегодишното си дете на ръце Салиха Салих излезе напред, застана пред танковете и извика с все мощ: “Какво чакате? Стъпчете ни! И да ни смажете, отново ще си останем такива, каквито сме! ”. Из “Сломиха хората от Момчилград ” от Алиш Саит (в. “Права и свободи ”, 15 април 1991 г.)
На митинга през днешния ден край Тюркян чешма ще участва цялото управление на Движение за права и свободи. Председателят Мустафа Карадайъ е поканил всички репресирани от тоталитарната система, които са лежали в Белене и други затвори на комунистическия режим в България.
Персонална покана е получил и всеки един от политзатворниците, живеещи в Турция.
С тази среща ще започват мероприятията, с които Движение за права и свободи ще означи 38-годишнината от декемврийските събития през 1984 година, когато стартира по този начин нар. „ Възродителен развой “.
На 26 декември 1984-а край с. Могиляне българските жители от турски генезис подвигат протест против промяната на имената им, милицията открива пукотевица. Трима умират, след тях е и 17-месечното бебе Тюркян Хасан от с. Каялоба. Другите две жертви са Айше Молла Хасан от с. Каялоба и Муса Якуб от с. Китна.
Малката Тюркян се трансформира е знак на битката за човешки права и най-известната жертва на така наречен възродителен развой.
В памет на Тюркян на мястото на протеста е издигната чешма, край която всяка година на 26 декември се организират възпоменателни манифестации.
Какво в действителност се е случило в края на 26 декември 1984 година, деня, който се дефинира като най-тежкия във възродителния развой от тогавашните тоталитарни управляващи?
Два дни преди този момент - на 24 декември, по проекта на общинския партиен комитет на с. Бенковски стартира промяната на имена на българските турци с български в селата Горски извор и Каялоба.
Процесът минава умерено и без опозиция от страна на популацията. На идващия ден рано сутринта от Горски извор към тогавашния център на селищна система - Бенковски, се насочат към 2000 души. Множеството се насочва към локалния партиен комитет.
Хората упорстват за пояснение за случилото се предходния ден мероприятия и да получат старите си паспорти. Множеството е изтласкано от полицаи и пожарникари в края на селото.
Групата обаче продължава да нараства на около 2500-3000 души
Налага се по неотложност да се изпратят подкрепления от окръжните ръководства на Министерство на вътрешните работи и на Гражданска защита в Кърджали и Смолян.
Изпратено е и подкрепление от така наречен барети - от военновъздушно отделение на Голо Бърдо, които са в региона от началото на възродителния развой.
Пристигат и екипи огнеборци от Кърджали и Златоград с противопожарни коли, пригодени за разпространяване на протестиращи с водни струи.
Напрежението ескалира. Протестиращите излъчват свои представители, които организират диалози с формалните управляващи, след които хората се разотиват.
Докато вървят договарянията, група хора обкръжават кметството в Горски извор, което се охранява от 4-ма полицаи. Сградата е обкръжена, а прозорците ѝ са изпочупени с камъни.
Протестиращите упорствали да получат назад паспортите си. На място са изпратени още милиционери, които успяват да разпръснат протестиращите
В края на деня в селата Горски извор и Бенковски са построени краткотрайни милиционерски сектори.
На 26 декември рано сутринта към Бенковски се насочват хора от 2 направления - първата от с. Каялоба, Горски извор и Китна, а втората - от с. Пресека и Добромирци.
Към 9 ч протестиращите, идващи от Каялоба и Горски извор, доближават рубеж на Министерство на вътрешните работи, построен отвън селото. Следва конфликт и интервенция на гранични войски, при който хората са изтласкани.
Към 9,45 ч от посока с. Могиляне към Бенковски идва нова огромна група от мъже, дами и деца. Сред тях е и Тюркян, която е носена на ръце от майка си.
Множеството е посрещнато от милицията от Кърджали и поделението на Военновъздушни сили. Някои от ядосаните хора хвърлят камъни и дървета против униформените.
Следва физическа кавга с групата. Униформените стартират да бият с юмруци, ритници и палки. Опитват се да изтласкват тълпата с щитове. Намесват се и огнеборците, които насочват към хората мощни струи вода от противопожарните коли.
“Интересно е, че поемаха философски цялата вода на пожарните цистерни ”, отбелязва тогавашният шеф на Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Кърджали полк. Атанас Кадирев. Това става дни по-късно по време на служебно заседание на управителния състав, извършено на 4 януари 1985 година
Напрежението се покачва още повече и униформените откриват пукотевица. Резултатът е 3-ма починали, измежду които и невръстната Тюркян.
В Момчилград пускат танкове против протеста
“Фахри Сейдахет, млаши агроном, един от участниците и очевидците на събитията: През есента на 1984 година по време на насилствената промяна на имената ни отидох в Чанка и Токачка. Заедно с Мюмин Кьосе Юмер, Халил Мехмет и братята Бурхан и Орхан Неджип се събрахме на съвещание да обсъдим ситуацията. Измислихме и ключова дума за похода на популацията, която по-късно променихме съгласно обстановката. Когато армията и милицията обкръжиха селяните, стана ясно, че с изключение на да се съпротивляваме, различен излаз няма.
26 декември, вторник, бе пазарен ден в Момчилград. Каквото щеше да става, тогава щеше да е. Площадът стартира да се запълва. Народът пристигаше тук, с цел да отбрани имената си, турското си съзнание. В 12 ч с група от към 10 души започнахме похода. Отидохме до общинския комитет на Българска комунистическа партия и до общинския съвет. Блъснахме вратата на общината и влязохме вътре. Имахме желание да изгорим регистрите с имената.
Тогава дойдоха 150 души от пограничните войски и ни обкръжиха. На пушките им бяха надянати щикове. Тръгнахме към градския площад. Откъм Кърджали дойдоха танкове (според ген. Чергиланов - бронетранспортьори. Ген.-лейт. Петър Чергиланов е шеф на Трето ръководство на Държавна сигурност - Военно контраразузнаване), пожарникари и полицаи.
Подкараха танковете против тълпата. Нервите ни се опънаха, кръвта в жилите ни замръзна. С двегодишното си дете на ръце Салиха Салих излезе напред, застана пред танковете и извика с все мощ: “Какво чакате? Стъпчете ни! И да ни смажете, отново ще си останем такива, каквито сме! ”. Из “Сломиха хората от Момчилград ” от Алиш Саит (в. “Права и свободи ”, 15 април 1991 г.)
На митинга през днешния ден край Тюркян чешма ще участва цялото управление на Движение за права и свободи. Председателят Мустафа Карадайъ е поканил всички репресирани от тоталитарната система, които са лежали в Белене и други затвори на комунистическия режим в България.
Персонална покана е получил и всеки един от политзатворниците, живеещи в Турция.
С тази среща ще започват мероприятията, с които Движение за права и свободи ще означи 38-годишнината от декемврийските събития през 1984 година, когато стартира по този начин нар. „ Възродителен развой “.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ