Възпирането не е само в това, което правят САЩ, но

...
Възпирането не е само в това, което правят САЩ, но
Коментари Харесай

Bloomberg: Въздушните удари на Байдън няма да проработят. Нито пък удар по Иран

Възпирането не е единствено в това, което вършат Съединени американски щати, само че и в това, което мисли Техеран
Съединени американски щати удариха 85 цели в Ирак и Сирия, като предстоят още в отговор на убийството предишния уикенд на трима американски резервисти от подкрепяните от Иран милиции и не лиши време на критиците да разгласят дейностите на администрацията на Байдън за прекомерно слаби, с цел да възпират по-нататъшни офанзиви. Те са прави за това, само че вярването, че отговорът е да се бомбардира самият Иран, е просто поверие.

Възпирането прекомерно постоянно се преглежда просто като въпрос на задоволително неотстъпчивост: колкото по-голяма е опасността или по-силен ударът, толкоз по-голямо е възпиращото средство. Но това е толкоз евентуално да принуди съперника да усили офанзивите си, колкото и да ги понижи, тъй като с цел да работи възпирането, това, което вършиме, не е по-важно от това, което мисли другата страна. Или както се споделя в изследване на Rand Corp. по въпроса, би трябвало да разберете " ползите, претекстовете и императивите " на съперника си и да ги употребявате.

В случая с Иран императивите са ясни и оцеляването на режима е на върха на купчината. Така че, с цел да правят отстъпка след всяка американска офанзива, духовниците в Техеран ще би трябвало да повярват, че тяхното ръководство е по-застрашено от отвръщане на удара, в сравнение с от това да наподобяват слаби пред население, което го ненавижда. Това е всичко друго, само че не и ясно.

Знаем също, че аятолах Али Хаменей желае Съединени американски щати и Израел да се махнат от Близкия изток, позволявайки на Иран да поеме това, което той вижда като негова законна роля на преобладаваща мощ в района, тъй като той споделя това на света от десетилетия. От позиция на Техеран, той реализира огромен прогрес в това отношение, откогато Съединени американски щати му направиха голямата услуга да нахлуят в Ирак и да отстранен Садам Хюсеин, диктаторът, чийто режим, доминиран от сунити, води изтощителна война с Иран от 1981 до 1988 година Отговорите на Израел и Съединени американски щати на офанзивата на " Хамас " против Израел от 7 октомври бяха различен подарък.



Снимка: Bloomberg

След като Садам си отиде и шиитските съдружници ръководят Багдад, непосредственият приоритет на Иран е да извади Съединени американски щати от Ирак и да поеме контрола над комшия, който създава и изнася повече нефт, в сравнение с самият Иран. Много е покрай триумф. Въпреки загубата на избори от мултиетническа коалиция и западно насочено държавно управление през 2021 година, Иран и неговите пълномощници използваха контрола си над Върховния съд и други иракски институции, с цел да смъкват държавното управление и да поемат ръководството година по-късно.

Както Майкъл Найтс и екип, наблюдаващ Ирак, са документирали за Центъра за битка с тероризма в Уест Пойнт, подкрепяните от Иран милиции са били заети от този момент, като са конфигурирали свои хора в разузнаването, сигурността и други основни служби, както и в сериозното за приходите петролно министерство. Премиерът Мохамед Шиа Ал-Судани съставлява коалиция от най-вече проирански шиитски партии и преди " Хамас " да подпали района на 7 октомври, той се готвеше да договаря за напускането на оставащите американски войски от Ирак.

Групата, която пое отговорност за удара с дрон на 28 януари против американските сили на границата сред Йордания и Сирия, " Ислямска опозиция в Ирак ", включва " Хатаиб Хизбула ", една от иракските милиции, които са най-близо до Иран. Поне някои от нейните бойци получават държавни заплати и групата има командири в Силите за национална готовност (PMF, или " Ал-Хашд ал-Шааби " ), консолидация от най-вече проирански милиции, които в този момент са част от постоянната иракска войска.

Така че не би трябвало да е изненада, в случай че - както заяви иранската осведомителна организация Tasnim - PMF беше измежду задачите, които Съединени американски щати бомбардираха в петък. На процедура това е иракска версия на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война в Иран, която сега се образова. Иракски групи, които Съединени американски щати считат за терористични организации и са въоръжени от Иран и са тясно свързани с Иран, са покрай завладяването на страната.

При тези условия няколкото хиляди американски бойци, останали в Ирак, са по своята същина уязвими. Това важи още повече за няколкостотинте в Сирия. Наивно е да се мисли, че Техеран и неговите поддръжници няма да преследват това преимущество, до момента в който наличието на Съединени американски щати не свърши. Тяхната акция просто се форсира под прикритието на войната в Газа, при която всяко принуждение против Съединени американски щати или Израел може да бъде продадено на огромна част от света като обективна идея. Атаките без подозрение ще продължат, откакто актуалните американски въздушни удари отшумят или в по-късен миг, комфортен за Техеран, тъй като те способстват за съществена цел на иранската външна политика.

Това прави директния удар по Иран да наподобява като естествена опция. Някои показаха образеца с интервенцията Praying Mantis през 1988 година, когато американският флот удря ирански военноморски кораби и петролни платформи, с цел да ги възпре да слагат морски мини, откакто един от тях повреди американски боен транспортен съд. Това беше превъзходен образец за това, когато една политика на мощ за въздържане е сработила. И въпреки всичко това не значи, че ще работи още веднъж през днешния ден, против доста по-силен Иран и в радикално друга геополитическа обстановка.
 
През 1988 година Иран беше отпаднал от война с Ирак и в действителност изолиран в интернационален проект. Аятолах Рухола Хомейни смяташе Съветския съюз, който скоро ще се разпадне, за по-малък Сатана, заради неговия атеизъм и войната в прилежащ Афганистан. Китай беше обеднял и отсъстваше от Близкия изток и не съществуваше " Оста на съпротивата ", която Иран да разположи като умножител на мощ в чужбина. Междувременно Съединени американски щати бяха покрай върха на своята мощност.

Днес Иран е построил огромен боеприпас от дронове и балистични ракети с обсег от 1500 километра и може би повече, както и към момента неизпитана, само че на хартия комплицирана система за противовъздушна защита. Техеран има проксита, на които може да се обади през евентуално полесражение, което се простира от Йемен на юг до Газа, Ливан, Сирия и Ирак. Страната е интернационално изолирана единствено в западните показа. Китай се намеси, с цел да размени европейските вложения, до момента в който Русия се трансформира в основен сътрудник в сигурността, доставяйки бойни самолети от висок клас и други технологии. В Ирак, стопанска система от 264 милиарда $, която превъзхожда тази на Ливан и Сирия взети дружно, Революционната армия се пробва да възпроизведе за своите пълномощници индустриалната и енергийна империя, която построи вкъщи.

В този подтекст, директното нахлуване върху Иран би имало по-голяма възможност да убие американските бойци в Ирак и Сирия. Проучването на Уест Пойнт откри, че е имало единствено една съдбовна офанзива против американските сили измежду повече от 160 от октомври, защото доста от тях са били перформативни. При свалени ръкавици това щеше да се промени. Съединени американски щати, несъмнено, към момента имат доста превъзхождаща мощ, в случай че се стигне до открита война, заради което Техеран желае да я избегне. И въпреки всичко Иран също по този начин знае нежеланието на американците да се намесят в още един огромен близкоизточен спор и с цел да проработи един възпиращ удар, иранците би трябвало да имат вяра, че Вашингтон е подготвен да отиде до дъно.

Ако Съединени американски щати желаят да върнат Иран назад в кутията, те ще би трябвало да стартират или с евакуиране, или с укрепване на войските си в Ирак и Сирия, с цел да ги обезпечат в сигурност. Има други, по-малко приемливи финансови, кибер и други принадлежности, които Съединени американски щати могат да употребяват, с цел да окажат напън върху иранския режим. Не е несъмнено дали те ще съумеят да трансформират държанието на режима след повече от 40 години опити. Но дружно с продължаващата акция от въздушни удари против проксита на Иран в целия район и договорка, която докара до внезапно понижаване на жертвите в Газа за унищожаване на прикритието на Техеран, си заслужава да се опита. Това би имало по-добър късмет за триумф от бомбардирането на Иран и с доста по-малък риск от разпалване на война, каквато нито една от страните не може да си разреши.

Марк Чемпиън,

Марк Чемпиън e интернационален анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил началник на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, основен редактор на Moscow Times и сътрудник на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР