Вазов и Алеко били съпeрници в литературата и политиката
Вазов е спечелил националната обич с обнародването на романа си “Под игото ” (1890), а Алеко събира овациите от излезлия пътепис “До Чикаго и обратно ” (1894). И двамата са изявени интелектуалци - русофили, съперници на режима на Стефан Стамболов.
Диктаторът пада от власт на 18 май 1894 година На 1 юни е основана Народната партия, в която до края на живота си членува Иван Вазов. На 6 август е определено управлението на Демократическата партия, в което паралелно с Петко Каравелов откриваме и името на Алеко.
Противно на мненията, че двамата писатели са аполитични, точно през 1894 година ще ги забележим в пряк конфликт за властта на извършените на 11 септември парламентарни избори за 8-о Общински народен съвет.
Припомням, че на власт е към този момент Константин Стоилов, някогашен сподвижник на Стамболов и водач на Народната (известна още като Народняшка) партия.
Той знае по какъв начин да организира сполучливи избори, като в устрема си да завоюва непременно даже се престарава, нареждайки на полицейските и общински органи в страната, усърдно сменени от него, да положат нужните старания за преследвания краен резултат. Това е добре известно на стамболовистите.
Стефан Стамболов не се кандидатира даже от Търново, знаейки прелестно, че ще бъде в случай че не раздран, то измъчван и изпъден.
Неслучайно на 1 септември Народно-либералната партия публично се отхвърля от присъединяване,
регистрирайки първия парламентарен протест у нас
Алеко обаче е или безпределно самонадеян, или доста доверчив, с цел да предложи кандидатурата си в Свищов.
На 11 септември той непосредствено се сблъсква с позорната “байонетна демокрация”, чийто живописен облик във вестник “Знаме” се явява фейлетонът “По изборите в Свищов”, появил се на 26 септември с.г.
Преживяното оставя дълбока диря в неговата почтена и безкомпромисна натура и добива същинската си еманация в шедьовъра му “Бай Ганьо прави избори”, оповестен в сп. “Мисъл”, кн.1, 1895, вечен монумент на Стоиловата ера и нейните тъмни герои Дочоолу, Гочоолу и Данко Хаирсъзина. Сега като се замисля, разбирам, че Алеко Константинов бил в действителност огромен идеалист.
Напълно невероятно е да победи в Свищов тогава, защото от там е Григор Начович, който прелестно владее тактиката на изборните операции и никога не би позволил пробив в такива решаващи и за неговата политическа кариера избори.
Иван Вазов се кандидатира за народен представител в Казанлък. Естествено е определен.
Той не написа етюд или фейлетон “По изборите в Казанлък”. Но като привързан партизанин се усеща длъжен да остави писмени свидетелства - прослава на Народното събрание, в който Вазов взема ефективно присъединяване
В сатиричния си софийски епос “Кардашев на лов” (1895) той дава една много привлекателна и даже и през днешния ден мечтана - по тази причина по-скоро премислена, в сравнение с достоверна, картина на обстановката по парламентарните банки:
“С наслаждение се забелязваше разликата на това Народно заседание от националните събрания на предишния режим.
Тогава персони незначителни, незнайни, оскъдни, някои с тъмни слави, персони със стадни инстинкти - изскокнали из полицейската урна, оръдия неми на една воля, мъртво градиво на една единствено партия, захващаха множеството банки, дето в този момент стоеше цветът на страната, положителните сили и положителните репутации на България, показана във всичките си съсловия, политически лагери, ламтения, въжделения и съвести.
Десетина благодушни и кротки мюсюлмани (всъщност те са седем - б.а.) със своите червени фесове, чалми и сини джубета допълняха живописната страна на това и в други връзки към този момент пъстро заседание.
С една тирада България целокупна стоеше на тези банки.”
За Великден на 1895 година Вазов и Алеко се борят за читателската обич.
Едновременно излизат “Драски и шарки”, част втора, и първата част на “Бай Ганьо. Невероятните завършения на един българин”, трансформирайки се автоматизирано в родна медийна сензация и в една от първите безапелационни модификации на раждането на бестселъра по български. Алеко продължава да подлага на критика насилническите способи на режима.
На частичните избори за Народно заседание на 22 януари 1895 година партийният му водач Петко Каравелов е определен - това е стратегически компромис на ръководещите за сметка на по-опасния Драган Цанков, който е потиснат в Бяла Слатина, след чийто абсурден неуспех се ражда различен шедьовър на Алековия язвителен талант - “Угасете свещите!”, 31 януари 1895 година
На 18 ноември 1896 година се организират още по-насилнически и манипулирани избори за 9-о Общински народен съвет. Алеко към този момент не рискува да взе участие. Вазов е още веднъж във властта.
Той даже ще стане министър на просветата след гибелта на Алеко Константинов,от 26 август 1897 до 18 януари 1899 година
От тези в действителност кървави избори имаме свидетелства на провалените опозиционни претенденти Юрдан Хаджипетков Теодоров, надвит в Елена от братовчед си Теодор Теодоров (Той в писмо от 8 декември 1896 година до доктор Кръстев свидетелства: “Повече от двеста души има бити и съвсем всички стражари, полицейски и горски са бити от популацията, което се самозащитаваше”), и Петър Пешев, изгубил в Севлиево, тъй като “ми попречиха насилията на народняците, които използваха за задачата артилерийския полк, който ни гони с камшици и ни прогони от изборното място”.
Най-сериозният, надарен и праволинеен обвинител на Стоиловото ръководство - Алеко, не доживява края на разточителното му и безразсъдно ръководство. На 11 май 1897 година, пътувайки с файтон с юриста си - съпартиец Михаил Такев на връщане от Пещера за Пазарджик, покрай село Радилово, е подло погубен от засада от въоръжена хайка, изпратена да ликвидира неговия сателит. По простъпка! Цяла България е потресена. След убийството на Стамболов на 6 юли 1895 година това е идната свидна жертва на народняшкото ръководство.
Доктор Кръстев първо ще напише най-изобличителния есеистичен текст в своя живот - “Пред кървавия мъртвец на Алека”, отпечатан в юнската брошура на “Мисъл” от 1897 година, в който показва с горчива горделивост: “Властта, подлата власт, свети със своето неявяване и с това придава по-сърдечен аспект на тази ранна траурна върволица...” (по опелото, осъществено в църквата “Света Неделя” - б.а.). Доста по-късно в книгата си за Алеко от 1917 година професорът ще означи с горест, че Щастливеца пада свидна жертва “в една неравна битка с една партия - Народната”, защитавайки правото си на свободен и почтен жител. Неизбежно би трябвало да се уточни, че управниците народняци са били срещу погребението на Алеко в София, “по хигиенични съображения”, и че на него в множеството се промъква към църквата (тогава наричана “Свти Крал”) и гузният Иван Вазов. Той, който оставя мемоари за кого ли не - от Спас Вацов и Бобчев до Стефан Стамболов, не написва и ред за своя прославен сътрудник. А са се познавали още от лятото на 1877 година, когато работи като писар при губернатора Найден Геров в първия освободен от съветските войски български град...
Борислав ГЪРДЕВ
Диктаторът пада от власт на 18 май 1894 година На 1 юни е основана Народната партия, в която до края на живота си членува Иван Вазов. На 6 август е определено управлението на Демократическата партия, в което паралелно с Петко Каравелов откриваме и името на Алеко.
Противно на мненията, че двамата писатели са аполитични, точно през 1894 година ще ги забележим в пряк конфликт за властта на извършените на 11 септември парламентарни избори за 8-о Общински народен съвет.
Припомням, че на власт е към този момент Константин Стоилов, някогашен сподвижник на Стамболов и водач на Народната (известна още като Народняшка) партия.
Той знае по какъв начин да организира сполучливи избори, като в устрема си да завоюва непременно даже се престарава, нареждайки на полицейските и общински органи в страната, усърдно сменени от него, да положат нужните старания за преследвания краен резултат. Това е добре известно на стамболовистите.
Стефан Стамболов не се кандидатира даже от Търново, знаейки прелестно, че ще бъде в случай че не раздран, то измъчван и изпъден.
Неслучайно на 1 септември Народно-либералната партия публично се отхвърля от присъединяване,
регистрирайки първия парламентарен протест у нас
Алеко обаче е или безпределно самонадеян, или доста доверчив, с цел да предложи кандидатурата си в Свищов.
На 11 септември той непосредствено се сблъсква с позорната “байонетна демокрация”, чийто живописен облик във вестник “Знаме” се явява фейлетонът “По изборите в Свищов”, появил се на 26 септември с.г.
Преживяното оставя дълбока диря в неговата почтена и безкомпромисна натура и добива същинската си еманация в шедьовъра му “Бай Ганьо прави избори”, оповестен в сп. “Мисъл”, кн.1, 1895, вечен монумент на Стоиловата ера и нейните тъмни герои Дочоолу, Гочоолу и Данко Хаирсъзина. Сега като се замисля, разбирам, че Алеко Константинов бил в действителност огромен идеалист.
Напълно невероятно е да победи в Свищов тогава, защото от там е Григор Начович, който прелестно владее тактиката на изборните операции и никога не би позволил пробив в такива решаващи и за неговата политическа кариера избори.
Иван Вазов се кандидатира за народен представител в Казанлък. Естествено е определен.
Той не написа етюд или фейлетон “По изборите в Казанлък”. Но като привързан партизанин се усеща длъжен да остави писмени свидетелства - прослава на Народното събрание, в който Вазов взема ефективно присъединяване
В сатиричния си софийски епос “Кардашев на лов” (1895) той дава една много привлекателна и даже и през днешния ден мечтана - по тази причина по-скоро премислена, в сравнение с достоверна, картина на обстановката по парламентарните банки:
“С наслаждение се забелязваше разликата на това Народно заседание от националните събрания на предишния режим.
Тогава персони незначителни, незнайни, оскъдни, някои с тъмни слави, персони със стадни инстинкти - изскокнали из полицейската урна, оръдия неми на една воля, мъртво градиво на една единствено партия, захващаха множеството банки, дето в този момент стоеше цветът на страната, положителните сили и положителните репутации на България, показана във всичките си съсловия, политически лагери, ламтения, въжделения и съвести.
Десетина благодушни и кротки мюсюлмани (всъщност те са седем - б.а.) със своите червени фесове, чалми и сини джубета допълняха живописната страна на това и в други връзки към този момент пъстро заседание.
С една тирада България целокупна стоеше на тези банки.”
За Великден на 1895 година Вазов и Алеко се борят за читателската обич.
Едновременно излизат “Драски и шарки”, част втора, и първата част на “Бай Ганьо. Невероятните завършения на един българин”, трансформирайки се автоматизирано в родна медийна сензация и в една от първите безапелационни модификации на раждането на бестселъра по български. Алеко продължава да подлага на критика насилническите способи на режима.
На частичните избори за Народно заседание на 22 януари 1895 година партийният му водач Петко Каравелов е определен - това е стратегически компромис на ръководещите за сметка на по-опасния Драган Цанков, който е потиснат в Бяла Слатина, след чийто абсурден неуспех се ражда различен шедьовър на Алековия язвителен талант - “Угасете свещите!”, 31 януари 1895 година
На 18 ноември 1896 година се организират още по-насилнически и манипулирани избори за 9-о Общински народен съвет. Алеко към този момент не рискува да взе участие. Вазов е още веднъж във властта.
Той даже ще стане министър на просветата след гибелта на Алеко Константинов,от 26 август 1897 до 18 януари 1899 година
От тези в действителност кървави избори имаме свидетелства на провалените опозиционни претенденти Юрдан Хаджипетков Теодоров, надвит в Елена от братовчед си Теодор Теодоров (Той в писмо от 8 декември 1896 година до доктор Кръстев свидетелства: “Повече от двеста души има бити и съвсем всички стражари, полицейски и горски са бити от популацията, което се самозащитаваше”), и Петър Пешев, изгубил в Севлиево, тъй като “ми попречиха насилията на народняците, които използваха за задачата артилерийския полк, който ни гони с камшици и ни прогони от изборното място”.
Най-сериозният, надарен и праволинеен обвинител на Стоиловото ръководство - Алеко, не доживява края на разточителното му и безразсъдно ръководство. На 11 май 1897 година, пътувайки с файтон с юриста си - съпартиец Михаил Такев на връщане от Пещера за Пазарджик, покрай село Радилово, е подло погубен от засада от въоръжена хайка, изпратена да ликвидира неговия сателит. По простъпка! Цяла България е потресена. След убийството на Стамболов на 6 юли 1895 година това е идната свидна жертва на народняшкото ръководство.
Доктор Кръстев първо ще напише най-изобличителния есеистичен текст в своя живот - “Пред кървавия мъртвец на Алека”, отпечатан в юнската брошура на “Мисъл” от 1897 година, в който показва с горчива горделивост: “Властта, подлата власт, свети със своето неявяване и с това придава по-сърдечен аспект на тази ранна траурна върволица...” (по опелото, осъществено в църквата “Света Неделя” - б.а.). Доста по-късно в книгата си за Алеко от 1917 година професорът ще означи с горест, че Щастливеца пада свидна жертва “в една неравна битка с една партия - Народната”, защитавайки правото си на свободен и почтен жител. Неизбежно би трябвало да се уточни, че управниците народняци са били срещу погребението на Алеко в София, “по хигиенични съображения”, и че на него в множеството се промъква към църквата (тогава наричана “Свти Крал”) и гузният Иван Вазов. Той, който оставя мемоари за кого ли не - от Спас Вацов и Бобчев до Стефан Стамболов, не написва и ред за своя прославен сътрудник. А са се познавали още от лятото на 1877 година, когато работи като писар при губернатора Найден Геров в първия освободен от съветските войски български град...
Борислав ГЪРДЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ