Срещата Тръмп-Борисов отвъд комплиментите и прегръдките
" Възнамеряват ", " възнамеряват ", " ще "... Това се повтаря постоянно в двата съществени документа след срещата на президента Доналд Тръмп с премиера Бойко Борисов в Белия дом в понеделник. И има пояснение, тъй като двете взаимни изказвания - на президента и премиера и по рамката за стратегическо партньорство - установяват положението на двустранните връзки и изброяват планове и проекти за бъдещите до 10 години.
Този път прави усещане акцентът върху съответен защитителен обект - координационият център на НАТО във Варна, и енергиен план - интерконекторът с Гърция. Повече внимание заслужават още и ползата към нуклеарната енрегетика на България и отбелязването на казуса с медийната независимост.
Още в първите фрази и на двете места се акцентира, че Съединени американски щати и България са " другари, стратегически сътрудници и съдружници , които споделят трансатлантическите си задължения " . Както и че " в основата на нашите връзки продължава да стои общата ни принадлежност към демократичните правила и полезности, в това число върховенството на закона и спазването на правата на индивида ", а трансатлантическата общественост е от народи " обединени от споделени саможертви и ангажимент към обща защита, демократични полезности, обективна търговия и взаимни стратегически ползи ".
Фокус върху постижими планове
В същото време (с дребни изключения) не се вижда нещо кардинално ново, а по-скоро се вижда повече прагматизъм. За това приказва и дипломат Херо Мустафа преди дни в София, когато сподели, че би трябвало " дружно да работим към цели, които са постижими ".
Изявленията от Вашингтон демонстрират упоритост по планове, част от които идват от времето на предходни администрации във Вашингтон и явно ще са във вниманието и на идващите. Някои от тях са свързани и с политиките (т.е. са отвън едноличния надзор на българското правителство) и финансирането на Европейския съюз. Такава е Междусистемната газова връзка Гърция-България - тя добива съответна форма още през януари 2011 година и е съфинансирана по Европейската енергийна стратегия за възобновяване на Европейски Съюз. Такъв е и Военноморският координационен център във Варна, чието основаване се основава на решение от срещата на върха на НАТО през 2014 година и изявеното от България по-късно предпочитание да бъде хазаин на подобен център за така наречен приспособено предно наличие (такъв към този момент има в София).
В двата текста има доста кардинални положения, както и някои съответни планове и начинания, изключително в защитата (споменатият център във Варна) и енергетиката - газовият интерконектор Гърция-България и плаващата платформа за предпазване и регазификация край Александруполис като средство за превръщането на България в " същински разпределителен газов център и основен източник на районна енергийна сигурност ".
© flickr.com/photos/whitehouse
Невидимото сред редовете и думите
Има и позиции, опаковани в по-общи изречения, което не ги прави по-маловажни.
Изявление на Доналд Тръмп и Бойко Борисов Най-типичният образец за последното е, че не се загатва Русия (обратното би било извънредно извънредно за дипломатически документ за двустранни връзки, в случай че не приказваме за Украйна или Грузия, например), само че името ѝ прозира зад следния параграф: " Съединените щати поддържат неотдавнашните старания на България да отбрани независимостта и суверенитета на страната от зловредни въздействия. Подкрепяме дълготрайните старания на институциите и организациите, участващи в следствието и разкриването на нарушавания на българското законодателство от страна на злонамерени задгранични фактори и удостоверяваме правото на България да дефинира своето лично бъдеще. "
Не се загатва на никое място и продължаването на " Турски поток " през България, само че има изречение, което сякаш хвърля сянка над този план на Русия в Турция, считан във Вашингтон за политически: " Споделяме визията за създаване единствено на енергийни планове, които имат ясна икономическа основа или комерсиална нужда . " У нас продължаването от турската до сръбската граница продължава. Но тези дни статистиката сподели, че Турция купува тази година толкоз малко съветски газ (най-вроятно тъй като втечненият е доста по-достъпен от преди, а освен поради проблемите на стопанската система ѝ), че размерът се задоволява от остарелия " Син поток ". Унгария, на която се разчита да продължи тръбата до Австрия, към момента не дава финален отговор и продължава да приказва за 3 други възможности (запазване на преноса през Украйна, импорт на скандинавски газ от запад и продължението на " Турски поток " ).
В частта за подсилване на демокрацията и върховенството на закона фразите още веднъж са подбрани по този начин, че да се уточни проблем, само че да не наподобява като интервенция във вътрешните работи на друга страна. Това е и един от водещите правила на президента Тръмп още от предизборната му акция, който негови критици дефинират като тип шовинизъм, а симпатизанти в чужбина - като почитание към суверенитета на другите.
И в документа Тръмп-Борисов, и този за стратегическото партньорство се споделя, че Съединени американски щати " предизвикват България да продължи битката с корупцията, която попречва доверието в обществените институции и икономическия напредък ". Предложението на Вашингтон е за помощ посредством " интензивно правосъдно и полицейско съдействие, техническа помощ и образование ", само че също по този начин и по-конкретно е посочено къде са проблемите: в предотвратяването и правосъдното гонене на корупцията по високите етажи, в транснационалната проведена престъпност и във финансовите закононарушения в България (за последните две е задоволително да се подсети вървящото сега в Съединени американски щати дело за парне на милиарди долари против основаната в България OneCoin).
Предупреждение във връзка " Марица изток 3 "?
Реакцията от българска страна, е че се възнамерява основаването на " условия за мощно икономическо развиване, като зачита първостепенната роля на закона и неприкосновеността на договорите . "
Последното сочи и в съответна, въпреки и не посочена, посока - обявление от държавното управление на отбрана от опити за национализация на " Контурглобал Марица изток 3 ". Идеята за сходно одържавяване изскочи през 2015 година в пакет оферти за промени от името на четирите национално показани работодателски организации – КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП. Като " техническа неточност " бе попаднало и името на " AES Марица изток 1 ", а още тогава енергийният министър Теменужка Петкова изрично отхвърли реализирането или обмислянето на сходна концепция. Но апетитите в България към тези базови мощности не са изчезнали изцяло.
Внимание заслужава и попадането на тематиката за медийната независимост . Двете страни " имат намерение да си партнират в отбраната на медийните свободи ", се споделя в текста за стратегическото партньорство. В изказването на президента премиера това е разказано по този начин: " Съединените щати твърдо поддържат медийната независимост в световен мащаб, защото свободната преса е от значително значение за демократичните народи, и предизвикват България да продължи да пази свободата на медиите. " От тези формулировки с световни мащаби не е ясно коя е страната със сериозен проблем с медиите, само че в тази ситуация името ѝ е известно на всички.
© Reuters
Център не по-малко значим от база
Съвсем малко откакто Борисов повтори пред български публицисти позицията си, че няма да допусне никакви бази на НАТО на черноморския бряг и желае Черно море да е за яхти и круизни, а не бойни, кораби, изказването му с Тръмп от Вашингтон споделя нещо по-различно. " Нашите въоръжени сили са обединени в отбрана на свободата и чакат да засилят своите отбранителни и възпиращи позиции по източния фланг на НАТО, в това число и Черно море , което е от особена значимост за евроатлантическата сигурност. "
Изявление за стратегическото партньорство Следва и звучащото като още по-обвързваща позиция: " Двете страни имат предпочитание да си сътрудничат в допълнение както двустранно, по този начин и в границите на НАТО, с цел да поддържат качествата на България за осъществяване на военноморски интервенции , чрез което ще се укрепи нашата групова сигурност по югоизточния фланг на НАТО. Съединените американски щати и България чакат да бъде извършен стратегически разговор на високо ниво за по-нататъшно разискване на осъществяването на тези цели. "
Всъщност, в Белия дом българския министър председател, прочут с предпазливостта си да не нервира Русия по военни въпроси и да си спести вътрешнополитически спор и русофилски пристрастености, явно е бил " подбутнат " да завърши значим план , за който е стихотворец ангажимент още преди 4 години. Независимо от думите на Бойко Борисов, ето какво сподели на 1 октомври предходната година на съвещание на парламентарната комисия по защита командващият на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев:
" Един от плановете, по който Военноморските сили работят е създаване на Военноморски координационен детайл. Към момента Регионалната координационна функционалност на НАТО в Черноморския район се прави от Морското командване в Норууд във Англия. България желае обаче да има един координационен детайл, който е в Пункт за базиране – Варна за който работим, с цел да имаме директен принос към груповата защита. Ще донесе извънредно доста позитив, тъй като ще можем да разполагаме с цялата информация, с която НАТО разполага за Черноморския район. Освен това ще има опция да се координират дейностите на непрекъснатите групи и по този метод ще има обикновено систематизиране на инфраструктурата на Алианса. "
Дори единствено по този начин разказан, този обект за националната и съюзна сигурност няма по какъв начин да не нервира Москва . С него освен ще се усъвършенства наблюдението какво се случва в западната част на Черно море и гарантиране, че НАТО ще работи свободно там (за това също ще трябват съвременни 3D радари, информационно съоръжение и кораби за защита на брега и пречистване от мини), само че и евентуално ще се приготвят извършения, логистични проекти и връзка с локалните военни структури, с цел да може, в случай че се наложи бързо реагиране, всички да са готови. Контролът на България над въпросното бързо реагиране на сили съществува под формата на това, че решенията в НАТО се взимат с консенсус в Северноатлантическия съвет на 28-те държавни водачи.
© flickr.com/photos/whitehouse
Газ и нуклеарно гориво
Вече е задоволително необятно прочут засиленият американски интерес към откъсването на България от енергийната взаимозависимост от Русия и в частност разнообразяването на газовите доставки . Интерконекторът с Гърция и инсталацията за полутечен газ в Александруполис са основни моменти, маркирани в документите от Вашингтон. Но те не са единствените и в двата текста са посочени два форума, зад които стоят още газови инфраструктурни планове и мрежи - Инициативата " Три морета " и Партньорството за трансатлантическо енергийно съдействие.
Няма по какъв начин да остане неусетно и изречението " Нашата обща цел е България да се трансформира в същински разпределителен газов център и основен източник на районна енергийна сигурност, без монополисти, без значение дали задгранични или национални , работещ въз основа на пазарните правила ". То много ясно демонстрира, че под енергийна (и национална) сигурност се има поради самостоятелност освен от външни снабдители, само че и от вътрешни монополисти. В същото време не може да не се направи връзка и с изказването Тръмп-Борисов поради използваният там израз " обективна търговия ". В разбиранията на сегашната администрация на Съединени американски щати това е нещо по-различно от " свободна търговия " и съдържа детайл на протекционизъм.
Вълнения в България провокира ползата на Съединени американски щати към нуклеарната енергетика. В позицията на двете държавни управления се приказва за " диверсифициране на ядрено-енергийния бранш " на България, а в тази на президента и премиера - за поддръжка за " експедитивното лицензиране и потребление на американско нуклеарно гориво за атомната електроцентрала " Козлодуй ".
Американският опит в този бранш в Източна Европа сякаш сочи ясно какво може да значи това в обозримо бъдеще . Първото е ползата на " Дженерал илектрик " към доставка на турбини за нови нуклеарни мощности, построени с съветска технология. Компанията завоюва през последните 3 години такива контракти за финландската " Ханхикви 1 " ( " Росатом ще стартира да я строи през 2021 година и ще е подготвена евентуално през 2028 г.), турската " Аккую " (по нея се работи и задачата е да е подготвена през 2023 година за 100-годишнината на Турската република) и разширението на унгарската " Пакш " (то занапред започва).
© flickr.com/photos/whitehouse
Ако това има повече общо с възможната АЕЦ " Белене ", то ползата на " Уестингхаус " (от малко повече от година е благосъстоятелност на капиталово отделение на канадска компания) е за нещо много по-непосредствено - снабдяването с гориво на " Козлодуй ".
Поделението ѝ в Швеция създава и зарежда с гориво съветски ВВЕР реактори. Единствено съветската ТВЕЛ е другият производител и снабдител. " Уестингхаус " зарежда реактори в Украйна от 2005 година и сега обслужва 6 от 15-те локални " съветски " реактора ВВЕР-1000 (от 2021 година би трябвало да станат 7).
През август 2018 година държавната ČEZ разгласи, че ще употребява гориво на " Уестингхаус " за първи блок на АЕЦ " Темелин " за да разнообрази доставчика. През 2019 година в действителност е в ход процедура за лицензиране на това гориво. За Чехия това има стратегическо значение, тъй като в този момент нуклеарната сила е към една трета от създадената в страната, само че прогнозите демонстрират, че към 2040 година делът ѝ може да се увеличи до 46-58 %.
Този път прави усещане акцентът върху съответен защитителен обект - координационият център на НАТО във Варна, и енергиен план - интерконекторът с Гърция. Повече внимание заслужават още и ползата към нуклеарната енрегетика на България и отбелязването на казуса с медийната независимост.
Още в първите фрази и на двете места се акцентира, че Съединени американски щати и България са " другари, стратегически сътрудници и съдружници , които споделят трансатлантическите си задължения " . Както и че " в основата на нашите връзки продължава да стои общата ни принадлежност към демократичните правила и полезности, в това число върховенството на закона и спазването на правата на индивида ", а трансатлантическата общественост е от народи " обединени от споделени саможертви и ангажимент към обща защита, демократични полезности, обективна търговия и взаимни стратегически ползи ".
Фокус върху постижими планове
В същото време (с дребни изключения) не се вижда нещо кардинално ново, а по-скоро се вижда повече прагматизъм. За това приказва и дипломат Херо Мустафа преди дни в София, когато сподели, че би трябвало " дружно да работим към цели, които са постижими ".
Изявленията от Вашингтон демонстрират упоритост по планове, част от които идват от времето на предходни администрации във Вашингтон и явно ще са във вниманието и на идващите. Някои от тях са свързани и с политиките (т.е. са отвън едноличния надзор на българското правителство) и финансирането на Европейския съюз. Такава е Междусистемната газова връзка Гърция-България - тя добива съответна форма още през януари 2011 година и е съфинансирана по Европейската енергийна стратегия за възобновяване на Европейски Съюз. Такъв е и Военноморският координационен център във Варна, чието основаване се основава на решение от срещата на върха на НАТО през 2014 година и изявеното от България по-късно предпочитание да бъде хазаин на подобен център за така наречен приспособено предно наличие (такъв към този момент има в София).
В двата текста има доста кардинални положения, както и някои съответни планове и начинания, изключително в защитата (споменатият център във Варна) и енергетиката - газовият интерконектор Гърция-България и плаващата платформа за предпазване и регазификация край Александруполис като средство за превръщането на България в " същински разпределителен газов център и основен източник на районна енергийна сигурност ".
© flickr.com/photos/whitehouse
Невидимото сред редовете и думите
Има и позиции, опаковани в по-общи изречения, което не ги прави по-маловажни.
Изявление на Доналд Тръмп и Бойко Борисов Най-типичният образец за последното е, че не се загатва Русия (обратното би било извънредно извънредно за дипломатически документ за двустранни връзки, в случай че не приказваме за Украйна или Грузия, например), само че името ѝ прозира зад следния параграф: " Съединените щати поддържат неотдавнашните старания на България да отбрани независимостта и суверенитета на страната от зловредни въздействия. Подкрепяме дълготрайните старания на институциите и организациите, участващи в следствието и разкриването на нарушавания на българското законодателство от страна на злонамерени задгранични фактори и удостоверяваме правото на България да дефинира своето лично бъдеще. "
Не се загатва на никое място и продължаването на " Турски поток " през България, само че има изречение, което сякаш хвърля сянка над този план на Русия в Турция, считан във Вашингтон за политически: " Споделяме визията за създаване единствено на енергийни планове, които имат ясна икономическа основа или комерсиална нужда . " У нас продължаването от турската до сръбската граница продължава. Но тези дни статистиката сподели, че Турция купува тази година толкоз малко съветски газ (най-вроятно тъй като втечненият е доста по-достъпен от преди, а освен поради проблемите на стопанската система ѝ), че размерът се задоволява от остарелия " Син поток ". Унгария, на която се разчита да продължи тръбата до Австрия, към момента не дава финален отговор и продължава да приказва за 3 други възможности (запазване на преноса през Украйна, импорт на скандинавски газ от запад и продължението на " Турски поток " ).
В частта за подсилване на демокрацията и върховенството на закона фразите още веднъж са подбрани по този начин, че да се уточни проблем, само че да не наподобява като интервенция във вътрешните работи на друга страна. Това е и един от водещите правила на президента Тръмп още от предизборната му акция, който негови критици дефинират като тип шовинизъм, а симпатизанти в чужбина - като почитание към суверенитета на другите.
И в документа Тръмп-Борисов, и този за стратегическото партньорство се споделя, че Съединени американски щати " предизвикват България да продължи битката с корупцията, която попречва доверието в обществените институции и икономическия напредък ". Предложението на Вашингтон е за помощ посредством " интензивно правосъдно и полицейско съдействие, техническа помощ и образование ", само че също по този начин и по-конкретно е посочено къде са проблемите: в предотвратяването и правосъдното гонене на корупцията по високите етажи, в транснационалната проведена престъпност и във финансовите закононарушения в България (за последните две е задоволително да се подсети вървящото сега в Съединени американски щати дело за парне на милиарди долари против основаната в България OneCoin).
Предупреждение във връзка " Марица изток 3 "?
Реакцията от българска страна, е че се възнамерява основаването на " условия за мощно икономическо развиване, като зачита първостепенната роля на закона и неприкосновеността на договорите . "
Последното сочи и в съответна, въпреки и не посочена, посока - обявление от държавното управление на отбрана от опити за национализация на " Контурглобал Марица изток 3 ". Идеята за сходно одържавяване изскочи през 2015 година в пакет оферти за промени от името на четирите национално показани работодателски организации – КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП. Като " техническа неточност " бе попаднало и името на " AES Марица изток 1 ", а още тогава енергийният министър Теменужка Петкова изрично отхвърли реализирането или обмислянето на сходна концепция. Но апетитите в България към тези базови мощности не са изчезнали изцяло.
Внимание заслужава и попадането на тематиката за медийната независимост . Двете страни " имат намерение да си партнират в отбраната на медийните свободи ", се споделя в текста за стратегическото партньорство. В изказването на президента премиера това е разказано по този начин: " Съединените щати твърдо поддържат медийната независимост в световен мащаб, защото свободната преса е от значително значение за демократичните народи, и предизвикват България да продължи да пази свободата на медиите. " От тези формулировки с световни мащаби не е ясно коя е страната със сериозен проблем с медиите, само че в тази ситуация името ѝ е известно на всички.
© Reuters
Център не по-малко значим от база
Съвсем малко откакто Борисов повтори пред български публицисти позицията си, че няма да допусне никакви бази на НАТО на черноморския бряг и желае Черно море да е за яхти и круизни, а не бойни, кораби, изказването му с Тръмп от Вашингтон споделя нещо по-различно. " Нашите въоръжени сили са обединени в отбрана на свободата и чакат да засилят своите отбранителни и възпиращи позиции по източния фланг на НАТО, в това число и Черно море , което е от особена значимост за евроатлантическата сигурност. "
Изявление за стратегическото партньорство Следва и звучащото като още по-обвързваща позиция: " Двете страни имат предпочитание да си сътрудничат в допълнение както двустранно, по този начин и в границите на НАТО, с цел да поддържат качествата на България за осъществяване на военноморски интервенции , чрез което ще се укрепи нашата групова сигурност по югоизточния фланг на НАТО. Съединените американски щати и България чакат да бъде извършен стратегически разговор на високо ниво за по-нататъшно разискване на осъществяването на тези цели. "
Всъщност, в Белия дом българския министър председател, прочут с предпазливостта си да не нервира Русия по военни въпроси и да си спести вътрешнополитически спор и русофилски пристрастености, явно е бил " подбутнат " да завърши значим план , за който е стихотворец ангажимент още преди 4 години. Независимо от думите на Бойко Борисов, ето какво сподели на 1 октомври предходната година на съвещание на парламентарната комисия по защита командващият на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев:
" Един от плановете, по който Военноморските сили работят е създаване на Военноморски координационен детайл. Към момента Регионалната координационна функционалност на НАТО в Черноморския район се прави от Морското командване в Норууд във Англия. България желае обаче да има един координационен детайл, който е в Пункт за базиране – Варна за който работим, с цел да имаме директен принос към груповата защита. Ще донесе извънредно доста позитив, тъй като ще можем да разполагаме с цялата информация, с която НАТО разполага за Черноморския район. Освен това ще има опция да се координират дейностите на непрекъснатите групи и по този метод ще има обикновено систематизиране на инфраструктурата на Алианса. "
Дори единствено по този начин разказан, този обект за националната и съюзна сигурност няма по какъв начин да не нервира Москва . С него освен ще се усъвършенства наблюдението какво се случва в западната част на Черно море и гарантиране, че НАТО ще работи свободно там (за това също ще трябват съвременни 3D радари, информационно съоръжение и кораби за защита на брега и пречистване от мини), само че и евентуално ще се приготвят извършения, логистични проекти и връзка с локалните военни структури, с цел да може, в случай че се наложи бързо реагиране, всички да са готови. Контролът на България над въпросното бързо реагиране на сили съществува под формата на това, че решенията в НАТО се взимат с консенсус в Северноатлантическия съвет на 28-те държавни водачи.
© flickr.com/photos/whitehouse
Газ и нуклеарно гориво
Вече е задоволително необятно прочут засиленият американски интерес към откъсването на България от енергийната взаимозависимост от Русия и в частност разнообразяването на газовите доставки . Интерконекторът с Гърция и инсталацията за полутечен газ в Александруполис са основни моменти, маркирани в документите от Вашингтон. Но те не са единствените и в двата текста са посочени два форума, зад които стоят още газови инфраструктурни планове и мрежи - Инициативата " Три морета " и Партньорството за трансатлантическо енергийно съдействие.
Няма по какъв начин да остане неусетно и изречението " Нашата обща цел е България да се трансформира в същински разпределителен газов център и основен източник на районна енергийна сигурност, без монополисти, без значение дали задгранични или национални , работещ въз основа на пазарните правила ". То много ясно демонстрира, че под енергийна (и национална) сигурност се има поради самостоятелност освен от външни снабдители, само че и от вътрешни монополисти. В същото време не може да не се направи връзка и с изказването Тръмп-Борисов поради използваният там израз " обективна търговия ". В разбиранията на сегашната администрация на Съединени американски щати това е нещо по-различно от " свободна търговия " и съдържа детайл на протекционизъм.
Вълнения в България провокира ползата на Съединени американски щати към нуклеарната енергетика. В позицията на двете държавни управления се приказва за " диверсифициране на ядрено-енергийния бранш " на България, а в тази на президента и премиера - за поддръжка за " експедитивното лицензиране и потребление на американско нуклеарно гориво за атомната електроцентрала " Козлодуй ".
Американският опит в този бранш в Източна Европа сякаш сочи ясно какво може да значи това в обозримо бъдеще . Първото е ползата на " Дженерал илектрик " към доставка на турбини за нови нуклеарни мощности, построени с съветска технология. Компанията завоюва през последните 3 години такива контракти за финландската " Ханхикви 1 " ( " Росатом ще стартира да я строи през 2021 година и ще е подготвена евентуално през 2028 г.), турската " Аккую " (по нея се работи и задачата е да е подготвена през 2023 година за 100-годишнината на Турската република) и разширението на унгарската " Пакш " (то занапред започва).
© flickr.com/photos/whitehouse
Ако това има повече общо с възможната АЕЦ " Белене ", то ползата на " Уестингхаус " (от малко повече от година е благосъстоятелност на капиталово отделение на канадска компания) е за нещо много по-непосредствено - снабдяването с гориво на " Козлодуй ".
Поделението ѝ в Швеция създава и зарежда с гориво съветски ВВЕР реактори. Единствено съветската ТВЕЛ е другият производител и снабдител. " Уестингхаус " зарежда реактори в Украйна от 2005 година и сега обслужва 6 от 15-те локални " съветски " реактора ВВЕР-1000 (от 2021 година би трябвало да станат 7).
През август 2018 година държавната ČEZ разгласи, че ще употребява гориво на " Уестингхаус " за първи блок на АЕЦ " Темелин " за да разнообрази доставчика. През 2019 година в действителност е в ход процедура за лицензиране на това гориво. За Чехия това има стратегическо значение, тъй като в този момент нуклеарната сила е към една трета от създадената в страната, само че прогнозите демонстрират, че към 2040 година делът ѝ може да се увеличи до 46-58 %.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ