Ново глобално проучване: Частното копиране носи 1.06 млрд. евро на творците по света
Възнаграждението за частно прекопирване продължава да бъде значим и резистентен източник на приход за създателите по света, даже в изискванията на бързо изменяща се цифрова среда.
Това е един от главните заключения в новото изследване Private Copying Global Study 2026, оповестено от Международната конфедерация на създателите и композиторите (CISAC) в партньорство с BIEM, IFRRO и нидерландската организация Stichting de Thuiskopie.
Докладът обгръща 196 страни и демонстрира, че единствено през 2024 година възнагражденията от частно прекопирване са генерирали 1.06 милиарда евро за създателите в международен мащаб. В същото време тежестта за крайния консуматор остава минимална – едвам няколко евро годишно.
На този декор България продължава да изостава и към момента създателите в страната са лишени от авторски хонорари от частно прекопирване, заради пропуски в закона.
Това излиза наяве и от данните от националното, което инициира МУЗИКАУТОР и финансирано от CISAC напролет на 2025 година
Анализът на пазарната конюнктура и пропуските за локалната стопанска система и просвета бяха показани на кръгла маса под наслов през май месец предходната година и към момента няма дейна политическа воля, която да приключи това дългогодишно ощетяване на българските създатели.
Националното проучване сподели, че 51% от българите над 12-годишна възраст или съвсем три милиона души, са копирали някакъв тип наличие през последната една година.
Най-често копирана е музиката, следвана от видеоклипове, фотоси и изображения, книги, публикации и филми. Финансовите загуби за притежателите на права, свързани с тази процедура, се правят оценка на почти 27.9 млн. лв. за една година.
„ Това е диалог за нови вероятности и за спомагателни вложения в българската просвета и изкуство. Един сполучлив механизъм за частното прекопирване ще даде на родните създатели опция да развиват огромни планове с необятен обсег и влияние “, съобщи изпълнителният шеф на МУЗИКАУТОР Иван Димитров.
Глобалното проучване на CISAC демонстрира още, че механизмите за частно прекопирване не са просто форма на отплата, а и инструмент за поддръжка на по-широката културна екосистема. Той е значима част от основаването на спомагателен приход на заетите в креативните специалности.
В повече от 20 страни, част от тези доходи се реинвестират в културни и обществени начинания, в това число креативен стратегии, културни планове и в обществена поддръжка за създателите.
Именно по тази причина задействането на механизма за отчисления от частното прекопирване в България ще даде опция за дълготрайна инвестиция в развиването на българската просвета.
Това е един от главните заключения в новото изследване Private Copying Global Study 2026, оповестено от Международната конфедерация на създателите и композиторите (CISAC) в партньорство с BIEM, IFRRO и нидерландската организация Stichting de Thuiskopie.
Докладът обгръща 196 страни и демонстрира, че единствено през 2024 година възнагражденията от частно прекопирване са генерирали 1.06 милиарда евро за създателите в международен мащаб. В същото време тежестта за крайния консуматор остава минимална – едвам няколко евро годишно.
На този декор България продължава да изостава и към момента създателите в страната са лишени от авторски хонорари от частно прекопирване, заради пропуски в закона.
Това излиза наяве и от данните от националното, което инициира МУЗИКАУТОР и финансирано от CISAC напролет на 2025 година
Анализът на пазарната конюнктура и пропуските за локалната стопанска система и просвета бяха показани на кръгла маса под наслов през май месец предходната година и към момента няма дейна политическа воля, която да приключи това дългогодишно ощетяване на българските създатели.
Националното проучване сподели, че 51% от българите над 12-годишна възраст или съвсем три милиона души, са копирали някакъв тип наличие през последната една година.
Най-често копирана е музиката, следвана от видеоклипове, фотоси и изображения, книги, публикации и филми. Финансовите загуби за притежателите на права, свързани с тази процедура, се правят оценка на почти 27.9 млн. лв. за една година.
„ Това е диалог за нови вероятности и за спомагателни вложения в българската просвета и изкуство. Един сполучлив механизъм за частното прекопирване ще даде на родните създатели опция да развиват огромни планове с необятен обсег и влияние “, съобщи изпълнителният шеф на МУЗИКАУТОР Иван Димитров.
Глобалното проучване на CISAC демонстрира още, че механизмите за частно прекопирване не са просто форма на отплата, а и инструмент за поддръжка на по-широката културна екосистема. Той е значима част от основаването на спомагателен приход на заетите в креативните специалности.
В повече от 20 страни, част от тези доходи се реинвестират в културни и обществени начинания, в това число креативен стратегии, културни планове и в обществена поддръжка за създателите.
Именно по тази причина задействането на механизма за отчисления от частното прекопирване в България ще даде опция за дълготрайна инвестиция в развиването на българската просвета.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ