Идея: Заплатите на депутатите да текат до клетвата на новите?
Възнаграждението на депутатите да се дължи от деня на полагане на клетва до деня преди клетвата на новоизбраните народни представители. Това предлага Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който е внесъл план на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
В края на предходната седмица стана ясно, че измененията в Конституцията, признати предходната година е допустимо да основат нов проблем - народните представители в Народното събрание да се окажат с две заплати.
Спорен се оказа член 46 от Конституцията. В алинея 4 е записано " с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание ". Това значи, че остарелият парламент продължава да работи до полагането на клетва на новите депутати.
По този метод за интервала на застъпване може да се стигне до това депутатите да получават заплати и за двата мандата. Друг забавен проблем е, че в интервала на застъпване в Народното събрание може да има 480 депутати. Периодът може да е 10 дни или две седмици, до момента в който новият парламент постави клетва.
В момента депутатската заплата е над 6 000 лв. бруто.
Сега с предлаганата смяна се планува да се сътвори нова алинея със следното наличие: " Възнаграждението се дължи от деня на полагане на клетва от народните представители до деня, предшестващ деня на полагането на клетва на новоизбраните народни представители. При предварително преустановяване на пълномощията на депутат по реда на член 72, алинея 1 от Конституцията на Република България възнаграждението се дължи до датата на постановяване на решението на органа по член 72, алинея 2 на същата ".
В претекстовете се показва, че с изменението на Конституцията на Република България от 2023 година (ДВ бр. 106 от 2023 г.) в член 64 беше основана нова алинея 4: " С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание. "
По този метод, в систематична връзка с други разпореждания, беше общопризнат правилото за непрекъсваемост на законодателната власт, намиращ своето съображение в член 1, алинея 1 на Конституцията на Република България: " България е република с парламентарно ръководство ", показва вносителят.
В края на предходната седмица стана ясно, че измененията в Конституцията, признати предходната година е допустимо да основат нов проблем - народните представители в Народното събрание да се окажат с две заплати.
Спорен се оказа член 46 от Конституцията. В алинея 4 е записано " с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание ". Това значи, че остарелият парламент продължава да работи до полагането на клетва на новите депутати.
По този метод за интервала на застъпване може да се стигне до това депутатите да получават заплати и за двата мандата. Друг забавен проблем е, че в интервала на застъпване в Народното събрание може да има 480 депутати. Периодът може да е 10 дни или две седмици, до момента в който новият парламент постави клетва.
В момента депутатската заплата е над 6 000 лв. бруто.
Сега с предлаганата смяна се планува да се сътвори нова алинея със следното наличие: " Възнаграждението се дължи от деня на полагане на клетва от народните представители до деня, предшестващ деня на полагането на клетва на новоизбраните народни представители. При предварително преустановяване на пълномощията на депутат по реда на член 72, алинея 1 от Конституцията на Република България възнаграждението се дължи до датата на постановяване на решението на органа по член 72, алинея 2 на същата ".
В претекстовете се показва, че с изменението на Конституцията на Република България от 2023 година (ДВ бр. 106 от 2023 г.) в член 64 беше основана нова алинея 4: " С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание. "
По този метод, в систематична връзка с други разпореждания, беше общопризнат правилото за непрекъсваемост на законодателната власт, намиращ своето съображение в член 1, алинея 1 на Конституцията на Република България: " България е република с парламентарно ръководство ", показва вносителят.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ