Почти невероятно: учени разработиха AI система, която може да моделира човешкото поведение и да предвижда бъдещите действия на хората
„ Възможността за моделиране на човешкото държание е значима стъпка към основаването на AI сътрудник, който фактически може да оказва помощ на хората “,
обясняват откривателят от Athul Пол Джейкъб и неговият екип в известие за пресата.Те са създали нов способ за потребление на ИИ за моделиране на процеса на взимане на решения от индивида. С други думи, системата е в положение да имитира от време на време ирационалните разсъждения на хората, с цел да отговори по-добре на техните упования.
Когато става въпрос за реализиране на цел или решение на проблем, хората не всеки път избират най-хубавия вид. Решенията им могат да бъдат повлияни от разнообразни фактори, като да вземем за пример липса на време, лимитираните им познания или отмалялост. Тази трудност прави моделирането на човешкото държание изключително предизвикателно. Въпреки че то може да бъде от основно значение за възстановяване на взаимоотношението сред системите с изкуствен интелект и потребителите.
Изследователи от Масачузетския софтуерен институт и Вашингтонския университет са създали способ за тъкмо моделиране на това държание. Тяхната система, основана на изкуствен интелект, може да предсказва бъдещите дейности на хората в разнообразни обстановки. Тя се оказа потребна и за моделиране на държанието на машини като роботи и други системи с изкуствен интелект.
Отчитане на човешката непредсказуемост
Методът, създаден от откривателите, се базира на концепцията, че времето за обмисляне и дълбочината на мисълта са основни индикатори за човешкото държание. Впоследствие те основават логаритъм, който симулира поредност от решения по даден проблем, и съпоставят тези решения с решенията, взети от хора. Идеята е да се дефинира моментът, в който хората стопират да „ възнамеряват “, с цел да оставят място за „ ирационалност “ и непредсказуемост. Това им разрешава да моделират част от човешкия развой на взимане на решения.
Резултатът от това моделиране откривателите нарекоха „ бюджет на умозаключенията„. Той който прави оценка способността на индивида да обработва информацията, преди да вземе решение. Въз основа на този бюджет на умозаключенията моделът става допустимо да се планува бъдещото държание на индивида, когато се сблъска с даден проблем.
„ Най-поразителното нещо за мен беше, че този бюджет за умозаключения може да се пояснява доста добре “,
обяснява един от откривателите в известие за пресата, илюстрирайки успеваемостта на създадената от тях система.
Това ще разреши на учените да програмират по-добре AI системите, давайки им по-добро схващане за процесите на „ мислене “ в разнообразни контексти. Например, разбирайки аргументите, които стоят зад решенията на даден консуматор, асистентът с изкуствен интелект може да предложи по-персонализирана поддръжка и да планува бъдещите потребности.
Многообещаващи резултати
За да оценят успеваемостта на своя способ за моделиране, откривателите тестват системата при три разнообразни условия. Първият опит включва наблюдаване на хора, които се движат през лабиринт, с цел да се види по какъв начин напредват.
Вторият опит проучва връзката сред двама души, участващи в игра. В тази игра единият участник трябвало да опише даден цвят, като употребява единствено вербални сигнали, а другият трябвало да познае описания цвят. В третия и финален опит системата е тествана на процедура посредством разбор на играта и тактиките на шахматистите.
Резултатите от всички тези проби са многообещаващи. Системата е в положение да дефинира задачите на навигацията в лабиринта въз основа на предходните ходове, да разбере отзивчивите планове от словесния продан и да планува идващите ходове в шахматната игра.
