Възможността на България да се присъедини към еврозоната е реална

Възможността на България да се причисли към еврозоната е действителна и съгласно мен изпълнима. Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу, последните резултати са окуражаващи. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководещият шеф на Международният валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на тазгодишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон. Конкретната дата за влизане на България в еврозоната обаче " зависи и от самата валутна зона, по какъв начин те виждат този период ". Но е реалност, че задачата България да влезе в еврозоната е напълно действителна. Перспективата за това наподобява даже малко по-добра, взимайки поради последните данни за инфлацията, сподели Георгиева. По всички други индикатори, които страната би трябвало да покрие, с цел да одобри еврото, България е първенец - невисок външен дълг, невисок бюджетен недостиг, означи тя, добавяйки, че само инфлацията е била малко по-висока от нужното. Според ръководещия шеф на МВФ България е запазила положителната традиция да има постоянна фискална политика. " Нуждата от вложения обаче е огромна. Въпросът, който седи пред страната, е дали е пристигнало време да се преразгледа данъчната политика ". България има 10-процентов (плосък - бел. ред.) налог, което е добре за бизнеса и вложенията, само че страната има и проблем с неравенството, който ни слага измежду последните в Европа в това отношение. Този проблем изисква повече внимание към данъчната политика, предложи Кристалина Георгиева. Фискално страната е добре, посочи тя, само че посочи нуждата от фискален запас, защото " имаме дори по-голям, в сравнение с в други страни, демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора устоят повече пенсионери ". " Имаме проблем с вложението в инфраструктура, такава каквато българските жители мечтаят да имат, само че към момента нямат, и потребност от вложения в човешки капитал. Резултатите на България от позиция на качество на образованието могат да бъдат и по-добри ", изясни още ръководещият шеф на МВФ. Попитана дали има риск от в допълнение закъснение на българската стопанска система по отношение на най-новите прогнози на МВФ, оповестени по-рано през седмицата, тя отговори, че не вижда причини за сходно развиване. " Няма аргументи, заради които в България стопанската система да се забави в допълнение, само че към този момент не виждам и задоволително благонадежден сигнал, че ще се преодолее това, което напоследък доста пречи на страната, а точно забавеното асимилиране на европейските фондове ", посочи още Георгиева и добави, че точно поради това " има значение България да има устойчиво държавно управление ". Според нея в Европа и в България в частност " нямаме напредък на продуктивността на труда, който да докара до по-голям сигнал за стопански напредък. Когато гледаме положението в България, би трябвало да намерим източник на повече динамизъм, който да подвига продуктивността на труда и на тази основа да имаме по-висок напредък ". Българската стопанска система се показва относително добре, като се има поради това, че в Европа растежът като цяло се забавя. Ако погледнем стопанските системи по света - в Съединени американски щати тя пораства, в Азия като цяло се показва добре, а Европа в този подтекст разочарова и не се оправя толкоз добре, посочи Георгиева. В най-новия си обзор на международната стопанска система МВФ понижи оценките си за увеличение на брутния вътрешен артикул на еврозоната, като заложи на напредък от 0,8 на 100 през 2024 година и 1,2 на 100 следващата година. За България е значимо какво се случва в Европа. " Ако ние забележим прогрес във връзка с конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да проработи в по-голяма степен за европейските жители, съюз на финансовите пазари, банков съюз и доста повече вложения в нововъведения, с цел да може Европа да има този подтик на напредък, който има тук в Съединени американски щати, това, схваща, се ще даде позитивен резултат и за нашата страна ", означи Кристалина Георгиева. " Ако Европа е по-добре, България също ще е по-добре ", съобщи тя. Управляващият шеф на МВФ се спря и на структурните проблеми в страната ни: застаряващо и намаляващо население, както и пътя за решение на проблемите с инфраструктурата, който е неразбираем. В България би трябвало да има тактика за решение на тези структурни проблеми, които задържат растежа на стопанската система, предложи още тя. По случай отбелязването на 80-ата годишнина от учредяването на МВФ Кристалина Георгиева напомни, че Фондът се е трансформирал през годините от позиция на функционалностите си. " В началото беше основан на златния стандарт - система, която към този момент е напълно друга. Фондът се промени и от позиция на това какви са целите му. Но едно нещо не се промени - това, че МВФ е институцията, която пази макроикономическата и финансова непоклатимост и поддържа напредък и претовареност в своите страни членки ", сподели ръководещият шеф и продължи: " През последните пет години видяхме, че светът е доста по-често засяган от непредвидени огромни разтърсвания. Преживяхме пандемия, а когато Русия атакува Украйна - ценови потрес. Урокът, който извеждаме от последните години, е, че е доста значимо да има институция с тъкмо този мандат - макроикономическа и финансова непоклатимост, в свят, който претърпява повече разтърсвания ". Това, с което МВФ обаче е най-известен, по думите на неговата ръководителка, е, че когато страните имат финансови усложнения, усложнения с платежния баланс, се обръщат към него. " В последните пет години, откогато аз съм тук, ние сме дали съвсем 400 милиарда $ кредитно финансиране на 97 страни и сме инжектирали в допълнение още 650 милиарда $ като специфични права за тираж ".