Кристалина Георгиева: Целта за присъединяване на България към еврозоната е реална и изпълнима
Възможността на България да се причисли към еврозоната е действителна и съгласно мен изпълнима. Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу, последните резултати са окуражаващи. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководещият шеф на Международният валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
Конкретната дата за влизане на България в еврозоната обаче " зависи и от самата валутна зона, по какъв начин те виждат този период ". Но е реалност, че задачата България да влезе в еврозоната е напълно действителна. Перспективата за това наподобява даже малко по-добра, взимайки поради последните данни за инфлацията, сподели Георгиева пред Българска телеграфна агенция по време на тазгодишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон.
По всички други индикатори, които страната би трябвало да покрие, с цел да одобри еврото, България е първенец - невисок външен дълг, невисок бюджетен недостиг, означи тя, добавяйки, че само инфлацията е била малко по-висока от нужното.
Според ръководителя на МВФ България е запазила положителната традиция да има постоянна фискална политика. " Нуждата от вложения обаче е огромна. Въпросът, който седи пред страната, е дали е пристигнало време да се преразгледа данъчната политика ".
България има 10-процентов (плосък - бел. ред.) налог, което е добре за бизнеса и вложенията, само че страната има и проблем с неравенството, който ни слага измежду последните в Европа в това отношение. Този проблем изисква повече внимание към данъчната политика, предложи Кристалина Георгиева.
Фискално страната е добре, посочи тя, само че посочи нуждата от фискален запас, защото " имаме дори по-голям, в сравнение с в други страни, демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора устоят повече пенсионери ".
" Имаме проблем с вложението в инфраструктура, такава каквато българските жители мечтаят да имат, само че към момента нямат, и потребност от вложения в човешки капитал. Резултатите на България от позиция на качество на образованието могат да бъдат и по-добри ", изясни още ръководещият шеф на МВФ.
Попитана дали има риск от в допълнение закъснение на българската стопанска система по отношение на най-новите прогнози на МВФ, оповестени по-рано през седмицата, тя отговори, че не вижда причини за сходно развиване.
" Няма аргументи, заради които в България стопанската система да се забави в допълнение, само че към този момент не виждам и задоволително благонадежден сигнал, че ще се преодолее това, което напоследък доста пречи на страната, а точно забавеното асимилиране на европейските фондове ", посочи още Георгиева и добави, че точно поради това " има значение България да има устойчиво държавно управление ".
Според нея в Европа и в България в частност " нямаме напредък на продуктивността на труда, който да докара до по-голям сигнал за стопански напредък. Когато гледаме положението в България, би трябвало да намерим източник на повече динамизъм, който да подвига продуктивността на труда и на тази основа да имаме по-висок напредък ".
Българската стопанска система се показва относително добре, като се има поради това, че в Европа растежът като цяло се забавя.
Ако погледнем стопанските системи по света - в Съединени американски щати тя пораства, в Азия като цяло се показва добре, а Европа в този подтекст разочарова и не се оправя толкоз добре, посочи Георгиева.
В най-новия си обзор на международната стопанска система МВФ понижи оценките си за увеличение на брутния вътрешен артикул на еврозоната, като заложи на напредък от 0,8 на 100 през 2024 година и 1,2 на 100 следващата година.
За България е значимо какво се случва в Европа. " Ако ние забележим прогрес във връзка с конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да проработи в по-голяма степен за европейските жители, съюз на финансовите пазари, банков съюз и доста повече вложения в нововъведения, с цел да може Европа да има този подтик на напредък, който има тук в Съединени американски щати, това, схваща, се ще даде позитивен резултат и за нашата страна ", означи Кристалина Георгиева.
" Ако Европа е по-добре, България също ще е по-добре ", съобщи тя.
Управляващият шеф на МВФ се спря и на структурните проблеми в страната ни: застаряващо и намаляващо население, както и пътя за решение на проблемите с инфраструктурата, който е неразбираем.
В България би трябвало да има тактика за решение на тези структурни проблеми, които задържат растежа на стопанската система, предложи още тя.
По случай отбелязването на 80-ата годишнина от учредяването на МВФ Кристалина Георгиева напомни, че Фондът се е трансформирал през годините от позиция на функционалностите си.
" В началото беше основан на златния стандарт - система, която към този момент е напълно друга. Фондът се промени и от позиция на това какви са целите му. Но едно нещо не се промени - това, че МВФ е институцията, която пази макроикономическата и финансова непоклатимост и поддържа напредък и претовареност в своите страни членки ", сподели ръководещият шеф и продължи: " През последните пет години видяхме, че светът е доста по-често засяган от непредвидени огромни разтърсвания. Преживяхме пандемия, а когато Русия атакува Украйна - ценови потрес. Урокът, който извеждаме от последните години, е, че е доста значимо да има институция с тъкмо този мандат - макроикономическа и финансова непоклатимост, в свят, който претърпява повече разтърсвания ".
Това, с което МВФ обаче е най-известен, по думите на неговата ръководителка, е, че когато страните имат финансови усложнения, усложнения с платежния баланс, се обръщат към него.
" В последните пет години, откогато аз съм тук, ние сме дали съвсем 400 милиарда $ кредитно финансиране на 97 страни и сме инжектирали в допълнение още 650 милиарда $ като специфични права за тираж ".
Това са 1 трилион $, с цел да сложим непоклатимост под краката на международната стопанска система, съобщи Кристалина Георгиева.
Най-важната ни цел в идващите години е да помогнем на нашите страни членки със структурни промени, които са в интерес на растежа. Светът е изправен пред доста тежък проблем: невисок напредък и висок дълг. Този проблем може да се реши единствено по пътя на по-високата продуктивност и напредък, уточни ръководещият шеф на МВФ.
Това, което постигнахме последните 18 месеца в битката с инфлацията, е доста впечатляващо. Светът съумя да смъкне инфлацията, без да влезе в криза. Когато гледате отминали инфлационни интервали, да се смъкна инфлацията постоянно става с цената на рецесия. Този път я избегнахме посредством постоянна парична политика и самостоятелни централни банки, аргументира се Кристалина Георгиева.
Сега вниманието ни би трябвало да бъде ориентирано към дейностите на фискалния " фронт ". Този висок дълг изисква доста по-сериозна фискална политика, означи тя.
Следва цялостният текст на изявлението:
Международният валутен фонд отбелязва 80-ата годишнина от учредяването си. През годините Фондът се е приспособил към доста промени. Как съумява МВФ да отговори на новите провокации, пред които е изправен светът?
- Вярно е, че в 80-годишната си история МВФ се промени от позиция на това кои са членовете му. При основаването са били 44 страни, а тук на тези срещи станахме 191 страни. Фондът се промени от позиция на функционалностите си. В началото е бил основан на златния стандарт - система, която към този момент е напълно друга. Фондът се промени и от позиция на това какви са целите. Но едно нещо не се промени - това, че МВФ е институцията, която пази макроикономическата и финансова непоклатимост и поддържа напредък и претовареност в своите страни членки.
През последните пет години видяхме, че светът е доста по-често засяган от непредвидени огромни разтърсвания. Преживяхме пандемия, а когато Русия атакува Украйна - ценови потрес. Урокът, който извеждаме от последните години, е, че е доста значимо да има институция с тъкмо този мандат - макроикономическа и финансова непоклатимост, в свят, който претърпява повече разтърсвания.
Най-важната функционалност, която е от изгода на всички, е това, че ние следим икономическото положение на всички страни, като " държим пръст на пулса " и агрегираме тази информация, с цел да могат нашите страни членки да се ориентират накъде върви международната стопанска система и какво това значи за тях. Това е обзорната функционалност на МВФ, тя е най-ценното в нашата работа за света.
Ние имаме " контейнер " от опит, който събираме от страните членки и който предаваме нататък. По този метод оказваме помощ на нашите членки да съкратят дистанцията от идентифицирането на проблем до намирането на решение.
Това, с което МВФ е най-известен, е, че когато страните имат финансови усложнения, усложнения с платежния баланс, ние сме там. Тази функционалност в изискванията на свят с повече шокове е разбираемо доста значима.
В последните пет години, откогато аз съм тук, ние сме дали съвсем 400 милиарда $ кредитно финансиране на 97 страни и сме инжектирали в допълнение още 650 милиарда $ като специфични права за тираж.
Това са 1 трилион $, с цел да поставим непоклатимост под краката на международната стопанска система.
В най-новия си обзор на международната стопанска система МВФ понижи оценките си за растежа на българската стопанска система за тази и за идната година. Смятате ли, че има заплаха от в допълнение закъснение?
- Това, което виждаме като цяло в Европа и в това число в България, е, че нямаме напредък на продуктивността на труда, който да докара до по-голям сигнал за стопански напредък. Когато гледаме положението в България, би трябвало да намерим източник на повече динамизъм, който да подвига продуктивността на труда и на тази основа да имаме по-висок напредък.
Не виждам аргументи, поради които в България да има в допълнение закъснение, само че не виждам към този момент и задоволително благонадежден сигнал, че ще се преодолее това, което напоследък доста пречи на страната, а точно забавеното асимилиране на европейските фондове.
Затова има значение България да има устойчиво държавно управление, да е ясна тактиката на страната, тъй че да можем да използваме този доста скъп за нас запас, който се явява европейското финансиране.
Българската стопанска система се показва относително добре, като се има поради това, че в Европа като цяло се забавя.
Ако погледнем икономическия напредък по света - в Съединени американски щати той пораства, Азия като цяло се показва добре, а Европа в този подтекст разочарова и не се оправя толкоз добре.
За България има две фактора, единият от който е какво се случва в Европа. Ако ние забележим прогрес във връзка с конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да проработи в по-голяма степен за европейските жители, съюз на финансовите пазари, банков съюз и доста повече вложения в нововъведения, с цел да може Европа да има този подтик на напредък, който има тук в Съединени американски щати, това, несъмнено, ще даде позитивен резултат и за нашата страна.
Вторият фактор е, че в България, както знаем, имаме структурни проблеми: застаряващо и намаляващо население, както и неразбираем път за решение на проблемите с инфраструктурата.
Това са двете равнища - Европа да се развива по-бързо. Ако Европа е по-добре, България е по-добре. И в България да има тактика за решение на тези структурни проблеми, които задържат растежа на стопанската система.
Смятате ли, че декларираната от България цел за присъединение към еврозоната се отдалечава?
- Възможността на България да се причисли към еврозоната е действителна и съгласно мен изпълнима. Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу. Последните резултати са окуражаващи.
Кога ще влезе България в еврозоната, несъмнено, зависи и от самата валутна зона, по какъв начин те виждат този период. Но е реалност, че задачата България да влезе в еврозоната е напълно действителна.
Всъщност вероятността за това наподобява малко по-добра въз основата за последните данни за инфлацията. По всички други индикатори България е първенец - невисок външен дълг, невисок бюджетен недостиг, само инфлацията беше малко по-висока от нужното.
С оглед на идното показване на държавния бюджет за идната година нужна ли е фискална консолидация?
- България резервира положителната традиция да има постоянна фискална политика. Но потребността от вложения е огромна. Въпросът, който седи пред страната, е дали е пристигнало време да се преразгледа данъчната политика. България има 10-процентов налог, което е добре за бизнеса и притегля вложения, само че страната има и проблем с неравенството, който ни слага измежду последните страни в Европа. За да се реши, този проблем изисква повече внимание към данъчната политика.
Фискално страната е добре, само че потребностите от фискален запас, както на всички места по света, са огромни, тъй като имаме дори по-голям, в сравнение с в други страни, демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора устоят повече пенсионери.
Имаме проблем с вложението в инфраструктура, такава каквато българските жители мечтаят да имат, само че към момента нямат, и потребност от вложения в човешки капитал. Резултатите на България от позиция на качество на образованието могат да бъдат и по-добри.
От началото на сегашния месец публично стартира вторият Ви мандат отпред на МВФ. Какви ще са главните политики, върху които ще се фокусирате с екипа си?
- Най-важната ни цел в идващите години е да помогнем на нашите страни членки със структурни промени, които са в интерес на растежа. Светът е изправен пред доста тежък проблем: невисок напредък и висок дълг. Този проблем може да се реши единствено по пътя на по-високата продуктивност и напредък.
Когато имате проблем с дълга, от него не можете да се измъкнете, като акумулирате повече задължения, а по пътя на повишението на опциите за вложение. Затова тематиката за структурните промени в интерес на растежа ще бъде приоритет за нашия екип.
Това, което постигнахме последните 18 месеца в битката с инфлацията, е доста впечатляващо. Светът съумя да смъкне инфлацията, без да влезе в криза. Когато гледате отминали инфлационни интервали, да се смъкна инфлацията постоянно е ставало с цената на рецесия. Този път я избегнахме посредством постоянна парична политика и самостоятелни централни банки.
Сега вниманието ни би трябвало да бъде ориентирано към дейностите на фискалния " фронт ". Този висок дълг изисква доста по-сериозна фискална политика.
Третото е да бъдем подготвени да осигурим финансова поддръжка на страни, които са наранени от потрес или по управнически аргументи, или поради външен потрес, каквато беше пандемията.
Ролята на МВФ в центъра на световната финансова система е извънредно огромна. Тя стана даже по-голяма в света, в който живеем. Много значима е задачата да спомагаме на нашите страни членки да схванат каква е цената на геоикономическата фрагментация, дали си коства тя и по какъв начин могат те да имат по-добър късмет за взаимоотношение.
Светът през последните години е като бурно море, а МВФ е транспортен съд, който би трябвало да бъде постоянен в него. На мен ми провървя да съм капитан на този транспортен съд тъкмо в този миг. Нашата финансова мощ и подготвеност да разбираме какво се случва са по-важни от когато и да било.
Когато светът е в по-голяма неволя, има повече от всеки път потребност от стабилизиране, от котва. Ние сме тази котва.
Конкретната дата за влизане на България в еврозоната обаче " зависи и от самата валутна зона, по какъв начин те виждат този период ". Но е реалност, че задачата България да влезе в еврозоната е напълно действителна. Перспективата за това наподобява даже малко по-добра, взимайки поради последните данни за инфлацията, сподели Георгиева пред Българска телеграфна агенция по време на тазгодишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон.
По всички други индикатори, които страната би трябвало да покрие, с цел да одобри еврото, България е първенец - невисок външен дълг, невисок бюджетен недостиг, означи тя, добавяйки, че само инфлацията е била малко по-висока от нужното.
Според ръководителя на МВФ България е запазила положителната традиция да има постоянна фискална политика. " Нуждата от вложения обаче е огромна. Въпросът, който седи пред страната, е дали е пристигнало време да се преразгледа данъчната политика ".
България има 10-процентов (плосък - бел. ред.) налог, което е добре за бизнеса и вложенията, само че страната има и проблем с неравенството, който ни слага измежду последните в Европа в това отношение. Този проблем изисква повече внимание към данъчната политика, предложи Кристалина Георгиева.
Фискално страната е добре, посочи тя, само че посочи нуждата от фискален запас, защото " имаме дори по-голям, в сравнение с в други страни, демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора устоят повече пенсионери ".
" Имаме проблем с вложението в инфраструктура, такава каквато българските жители мечтаят да имат, само че към момента нямат, и потребност от вложения в човешки капитал. Резултатите на България от позиция на качество на образованието могат да бъдат и по-добри ", изясни още ръководещият шеф на МВФ.
Попитана дали има риск от в допълнение закъснение на българската стопанска система по отношение на най-новите прогнози на МВФ, оповестени по-рано през седмицата, тя отговори, че не вижда причини за сходно развиване.
" Няма аргументи, заради които в България стопанската система да се забави в допълнение, само че към този момент не виждам и задоволително благонадежден сигнал, че ще се преодолее това, което напоследък доста пречи на страната, а точно забавеното асимилиране на европейските фондове ", посочи още Георгиева и добави, че точно поради това " има значение България да има устойчиво държавно управление ".
Според нея в Европа и в България в частност " нямаме напредък на продуктивността на труда, който да докара до по-голям сигнал за стопански напредък. Когато гледаме положението в България, би трябвало да намерим източник на повече динамизъм, който да подвига продуктивността на труда и на тази основа да имаме по-висок напредък ".
Българската стопанска система се показва относително добре, като се има поради това, че в Европа растежът като цяло се забавя.
Ако погледнем стопанските системи по света - в Съединени американски щати тя пораства, в Азия като цяло се показва добре, а Европа в този подтекст разочарова и не се оправя толкоз добре, посочи Георгиева.
В най-новия си обзор на международната стопанска система МВФ понижи оценките си за увеличение на брутния вътрешен артикул на еврозоната, като заложи на напредък от 0,8 на 100 през 2024 година и 1,2 на 100 следващата година.
За България е значимо какво се случва в Европа. " Ако ние забележим прогрес във връзка с конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да проработи в по-голяма степен за европейските жители, съюз на финансовите пазари, банков съюз и доста повече вложения в нововъведения, с цел да може Европа да има този подтик на напредък, който има тук в Съединени американски щати, това, схваща, се ще даде позитивен резултат и за нашата страна ", означи Кристалина Георгиева.
" Ако Европа е по-добре, България също ще е по-добре ", съобщи тя.
Управляващият шеф на МВФ се спря и на структурните проблеми в страната ни: застаряващо и намаляващо население, както и пътя за решение на проблемите с инфраструктурата, който е неразбираем.
В България би трябвало да има тактика за решение на тези структурни проблеми, които задържат растежа на стопанската система, предложи още тя.
По случай отбелязването на 80-ата годишнина от учредяването на МВФ Кристалина Георгиева напомни, че Фондът се е трансформирал през годините от позиция на функционалностите си.
" В началото беше основан на златния стандарт - система, която към този момент е напълно друга. Фондът се промени и от позиция на това какви са целите му. Но едно нещо не се промени - това, че МВФ е институцията, която пази макроикономическата и финансова непоклатимост и поддържа напредък и претовареност в своите страни членки ", сподели ръководещият шеф и продължи: " През последните пет години видяхме, че светът е доста по-често засяган от непредвидени огромни разтърсвания. Преживяхме пандемия, а когато Русия атакува Украйна - ценови потрес. Урокът, който извеждаме от последните години, е, че е доста значимо да има институция с тъкмо този мандат - макроикономическа и финансова непоклатимост, в свят, който претърпява повече разтърсвания ".
Това, с което МВФ обаче е най-известен, по думите на неговата ръководителка, е, че когато страните имат финансови усложнения, усложнения с платежния баланс, се обръщат към него.
" В последните пет години, откогато аз съм тук, ние сме дали съвсем 400 милиарда $ кредитно финансиране на 97 страни и сме инжектирали в допълнение още 650 милиарда $ като специфични права за тираж ".
Това са 1 трилион $, с цел да сложим непоклатимост под краката на международната стопанска система, съобщи Кристалина Георгиева.
Най-важната ни цел в идващите години е да помогнем на нашите страни членки със структурни промени, които са в интерес на растежа. Светът е изправен пред доста тежък проблем: невисок напредък и висок дълг. Този проблем може да се реши единствено по пътя на по-високата продуктивност и напредък, уточни ръководещият шеф на МВФ.
Това, което постигнахме последните 18 месеца в битката с инфлацията, е доста впечатляващо. Светът съумя да смъкне инфлацията, без да влезе в криза. Когато гледате отминали инфлационни интервали, да се смъкна инфлацията постоянно става с цената на рецесия. Този път я избегнахме посредством постоянна парична политика и самостоятелни централни банки, аргументира се Кристалина Георгиева.
Сега вниманието ни би трябвало да бъде ориентирано към дейностите на фискалния " фронт ". Този висок дълг изисква доста по-сериозна фискална политика, означи тя.
Следва цялостният текст на изявлението:
Международният валутен фонд отбелязва 80-ата годишнина от учредяването си. През годините Фондът се е приспособил към доста промени. Как съумява МВФ да отговори на новите провокации, пред които е изправен светът?
- Вярно е, че в 80-годишната си история МВФ се промени от позиция на това кои са членовете му. При основаването са били 44 страни, а тук на тези срещи станахме 191 страни. Фондът се промени от позиция на функционалностите си. В началото е бил основан на златния стандарт - система, която към този момент е напълно друга. Фондът се промени и от позиция на това какви са целите. Но едно нещо не се промени - това, че МВФ е институцията, която пази макроикономическата и финансова непоклатимост и поддържа напредък и претовареност в своите страни членки.
През последните пет години видяхме, че светът е доста по-често засяган от непредвидени огромни разтърсвания. Преживяхме пандемия, а когато Русия атакува Украйна - ценови потрес. Урокът, който извеждаме от последните години, е, че е доста значимо да има институция с тъкмо този мандат - макроикономическа и финансова непоклатимост, в свят, който претърпява повече разтърсвания.
Най-важната функционалност, която е от изгода на всички, е това, че ние следим икономическото положение на всички страни, като " държим пръст на пулса " и агрегираме тази информация, с цел да могат нашите страни членки да се ориентират накъде върви международната стопанска система и какво това значи за тях. Това е обзорната функционалност на МВФ, тя е най-ценното в нашата работа за света.
Ние имаме " контейнер " от опит, който събираме от страните членки и който предаваме нататък. По този метод оказваме помощ на нашите членки да съкратят дистанцията от идентифицирането на проблем до намирането на решение.
Това, с което МВФ е най-известен, е, че когато страните имат финансови усложнения, усложнения с платежния баланс, ние сме там. Тази функционалност в изискванията на свят с повече шокове е разбираемо доста значима.
В последните пет години, откогато аз съм тук, ние сме дали съвсем 400 милиарда $ кредитно финансиране на 97 страни и сме инжектирали в допълнение още 650 милиарда $ като специфични права за тираж.
Това са 1 трилион $, с цел да поставим непоклатимост под краката на международната стопанска система.
В най-новия си обзор на международната стопанска система МВФ понижи оценките си за растежа на българската стопанска система за тази и за идната година. Смятате ли, че има заплаха от в допълнение закъснение?
- Това, което виждаме като цяло в Европа и в това число в България, е, че нямаме напредък на продуктивността на труда, който да докара до по-голям сигнал за стопански напредък. Когато гледаме положението в България, би трябвало да намерим източник на повече динамизъм, който да подвига продуктивността на труда и на тази основа да имаме по-висок напредък.
Не виждам аргументи, поради които в България да има в допълнение закъснение, само че не виждам към този момент и задоволително благонадежден сигнал, че ще се преодолее това, което напоследък доста пречи на страната, а точно забавеното асимилиране на европейските фондове.
Затова има значение България да има устойчиво държавно управление, да е ясна тактиката на страната, тъй че да можем да използваме този доста скъп за нас запас, който се явява европейското финансиране.
Българската стопанска система се показва относително добре, като се има поради това, че в Европа като цяло се забавя.
Ако погледнем икономическия напредък по света - в Съединени американски щати той пораства, Азия като цяло се показва добре, а Европа в този подтекст разочарова и не се оправя толкоз добре.
За България има две фактора, единият от който е какво се случва в Европа. Ако ние забележим прогрес във връзка с конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да проработи в по-голяма степен за европейските жители, съюз на финансовите пазари, банков съюз и доста повече вложения в нововъведения, с цел да може Европа да има този подтик на напредък, който има тук в Съединени американски щати, това, несъмнено, ще даде позитивен резултат и за нашата страна.
Вторият фактор е, че в България, както знаем, имаме структурни проблеми: застаряващо и намаляващо население, както и неразбираем път за решение на проблемите с инфраструктурата.
Това са двете равнища - Европа да се развива по-бързо. Ако Европа е по-добре, България е по-добре. И в България да има тактика за решение на тези структурни проблеми, които задържат растежа на стопанската система.
Смятате ли, че декларираната от България цел за присъединение към еврозоната се отдалечава?
- Възможността на България да се причисли към еврозоната е действителна и съгласно мен изпълнима. Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу. Последните резултати са окуражаващи.
Кога ще влезе България в еврозоната, несъмнено, зависи и от самата валутна зона, по какъв начин те виждат този период. Но е реалност, че задачата България да влезе в еврозоната е напълно действителна.
Всъщност вероятността за това наподобява малко по-добра въз основата за последните данни за инфлацията. По всички други индикатори България е първенец - невисок външен дълг, невисок бюджетен недостиг, само инфлацията беше малко по-висока от нужното.
С оглед на идното показване на държавния бюджет за идната година нужна ли е фискална консолидация?
- България резервира положителната традиция да има постоянна фискална политика. Но потребността от вложения е огромна. Въпросът, който седи пред страната, е дали е пристигнало време да се преразгледа данъчната политика. България има 10-процентов налог, което е добре за бизнеса и притегля вложения, само че страната има и проблем с неравенството, който ни слага измежду последните страни в Европа. За да се реши, този проблем изисква повече внимание към данъчната политика.
Фискално страната е добре, само че потребностите от фискален запас, както на всички места по света, са огромни, тъй като имаме дори по-голям, в сравнение с в други страни, демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора устоят повече пенсионери.
Имаме проблем с вложението в инфраструктура, такава каквато българските жители мечтаят да имат, само че към момента нямат, и потребност от вложения в човешки капитал. Резултатите на България от позиция на качество на образованието могат да бъдат и по-добри.
От началото на сегашния месец публично стартира вторият Ви мандат отпред на МВФ. Какви ще са главните политики, върху които ще се фокусирате с екипа си?
- Най-важната ни цел в идващите години е да помогнем на нашите страни членки със структурни промени, които са в интерес на растежа. Светът е изправен пред доста тежък проблем: невисок напредък и висок дълг. Този проблем може да се реши единствено по пътя на по-високата продуктивност и напредък.
Когато имате проблем с дълга, от него не можете да се измъкнете, като акумулирате повече задължения, а по пътя на повишението на опциите за вложение. Затова тематиката за структурните промени в интерес на растежа ще бъде приоритет за нашия екип.
Това, което постигнахме последните 18 месеца в битката с инфлацията, е доста впечатляващо. Светът съумя да смъкне инфлацията, без да влезе в криза. Когато гледате отминали инфлационни интервали, да се смъкна инфлацията постоянно е ставало с цената на рецесия. Този път я избегнахме посредством постоянна парична политика и самостоятелни централни банки.
Сега вниманието ни би трябвало да бъде ориентирано към дейностите на фискалния " фронт ". Този висок дълг изисква доста по-сериозна фискална политика.
Третото е да бъдем подготвени да осигурим финансова поддръжка на страни, които са наранени от потрес или по управнически аргументи, или поради външен потрес, каквато беше пандемията.
Ролята на МВФ в центъра на световната финансова система е извънредно огромна. Тя стана даже по-голяма в света, в който живеем. Много значима е задачата да спомагаме на нашите страни членки да схванат каква е цената на геоикономическата фрагментация, дали си коства тя и по какъв начин могат те да имат по-добър късмет за взаимоотношение.
Светът през последните години е като бурно море, а МВФ е транспортен съд, който би трябвало да бъде постоянен в него. На мен ми провървя да съм капитан на този транспортен съд тъкмо в този миг. Нашата финансова мощ и подготвеност да разбираме какво се случва са по-важни от когато и да било.
Когато светът е в по-голяма неволя, има повече от всеки път потребност от стабилизиране, от котва. Ние сме тази котва.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ