Невероятно таймлапс видео показва една година от земния здрач само за 11 секунди
Възможността да следим Земята от Космоса е едно от най-големите достижения на науката, което ни е предоставило най-различни зашеметяващи изображения, в това число и нов необикновен таймлапс на линията, разделяща деня и нощта, до момента в който Земята минава през другите сезони.
Видеото, оповестено в X от ESA Earth Observation, съставлява компилация от единични изображения на планетата, снимани всеки ден едновременно от геостационарните спътници Meteosat Second Generation в интервала септември 2023 година - септември 2024 година - или съвсем от есенното равноденствие до идващото.
Видеото е дълго единствено 11 секунди, само че съставлява чудесна визуализация на това по какъв начин се трансформира продължителността на деня и нощта във времевата рамка, която съставлява. Не толкоз ясно обрисуваната линия, която бележи прехода сред двата интервала, е известна като терминатор или „ зона на здрача “. Няма връзка с кино лентата и телевизионния сериал, с които споделят името си, само че най-малко прави термините лесни за запомняне.
Защо линията терминатор се движи? Това е същата причина, заради която имаме сезони, заради която дните стават по-къси и по-дълги - Земята е наклонена към оста си с почти 23,5°.
Това значи, че - с изключение на пролетното и есенното равноденствие - планетата е неравномерно осветена от Слънцето, до момента в който то обикаля към нея. Слънцестоенето бележи точките, в които това е най-крайно. В Северното полукълбо да вземем за пример юнското слънцестоене е моментът, в който Северният полюс е накривен най-близо до Слънцето и отбелязва най-дългия ден в годината.
Декемврийското слънцестоене пък е моментът, в който Северният полюс е най-отдалечен от Слънцето и отбелязва най-краткия ден в годината.
Въпреки това за малко време през март и септември, надлежно на 21-ви и 22-ри ден от месеца, оста на Земята е перпендикулярна на Слънцето. Можете да определите почти по кое време във видеото се случва това, тъй като в тези дни планетата е еднообразно осветена, което прави деня и нощта съвсем по почти 12 часа.
Има две съществени аргументи, заради които те не са напълно равни в деня на равноденствието. Както изяснява Метеорологичната работа на Обединеното кралство, първата е, че „ Слънцето наподобява като диск в небето и горната му половина се издига над хоризонта преди центъра “.
„ Освен това слънчевата светлина се пречупва от земната атмосфера. Следователно Слънцето наподобява, че изгрява преди центъра си на хоризонта, което дава повече дневна светлина, в сравнение с може да се чака (12 часа и 10 минути в деня на равноденствието). “
Терминът за момента, в който денят и нощта са равни, е еквилукс, който - в случай че приказваме за Северното полукълбо - настава два до три дни преди пролетното равноденствие и два до три дни след есенното равноденствие.
Източник: IFLScience
