Възможностите за финансиране на зелената трансформация ще са във фокуса

Възможностите за финансиране на зелената промяна ще са във фокуса на втория ден на конференцията Green Week 2023. От 20-и до 22 юни над 130 панелисти от 10 страни ще вземат участие в конференцията , организирана от Dir.bg и 3E-News за трета поредна година. Включете се в диалога! Регистрирайте се за събитието Събитието е проведено от Dir.bg и 3eNews и присъединяване в тази част от мероприятието ще вземат редица водещи финансисти, вложители и представители на банките. От страна на Българската банка за развиване присъединяване ще вземе икономистът София Касидова, шеф „ Стратегически разбори и развиване “ в банката. Тя описа пред Дир.бг и 3eNews каква е визията на финансовата институция за поддръжка на дребния и междинен бизнес и довеждане докрай на процеса по декарбонизация в идващите десетилетия. Този път няма да е лек, има бюрократични детайли и в това време би трябвало да се съблюдават и верните ESG политики. Г-жо Касидова, дано очертаем главните трендове и опциите за финансиране които предлага Европейската зелената договорка и банковите институции в България, Европа и района. Става ли все по-ясна наклонността, че зелената промяна и финансирането вървят ръка за ръка? Нека да стартираме отзад-напред. Да, този факт е явен, тъй като без финанси, без композиция на частен, държавен, обществен в това число народен, капитал няма по какъв начин да се финансира прехода. Вече сме говорили с вас, че банките се явяват като съдия, като кръвоносна система, която придвижва парите от едно място към друго. Основните мотори на този преход към декарбонизирана, кръгова стопанска система и постигането на задачите за 2030 година и 2050 година несъмнено е енергетиката. Още по тематиката 15 юни 2023 15 юни 2023 ВЕИ 13 юни 2023 И  може би най-вече запас и планове са точно в този бранш. Затова аз чакам от представителя от хърватската банка за развиване да  разясняват по време на конференцията Green Week 2023 техния мандат политики и принадлежности, които HBOR (Хърватската банка за възобновяване и развиване, бел. ред.) употребява и ползва. Те имаха в действителност доста сполучлива роля при използването на инструмента  Repower EU. Те съумяха да го структурират доста добре. Това е свеж образец, който хубаво да използваме и при нас в България? Да, сигурна съм, че новото държавно управление обмисля всички тези въпроси и ще събере най-хубавите пазарни практики. По отношение на зеления преход може да разделим нещата на две: първо чисто частните капитали и вложения, като отново енергетиката е водеща. И тук има няколко условности. Оказа се, че плановете на зеления преход не носят задоволително възвръщаемост. Просто не е такава възвръщаемостта каквато частния бизнес чака. Може би тъй като са по-дългосрочни? Не единствено. Дори да са дълготрайни има някаква междинна норма на възвръщаемост, само че няма задоволително планове. Не са доста изяснени и не е точна оценката, а това основава въпроси. Има платформи за разговор, на които се разискват тези планове, само че чисто частни планове. Ако приказваме за водещата роля на частния бранш би трябвало да се каже, че в действителност водородните планове или т.нар hydrogen projects са водещи наред с производството на електрическа енергия от възобновими източници. В Европа при започване на годината бе основан последния частен финансов фонд, които влага в такива водородни планове. От мащаба му бяха обещани към 2 милиарда евро вложения, а това е сериозен запас. Като пари в този фонд са вложили огромните компании за ръководство на активи, като структурата се ръководи от сдружение, което има опит в тази сфера. Мисля че се споделяше H2Hydrogen новият фонд. До тук приказвах за частните зелени планове. Защо ги деля? Защото в панела по време на Green Week 2023 има и държавни банки за развиване. Другите планове са тези, в които може да се влага или да кажем водещи са обществените вложения по европейските стратегии, разнообразни източници, в това число и по стратегиите Next Generation EU и националните проекти за възобновяване. Всяка страна има запас, който би трябвало да се насочи към такива вложения, защото на самата стратегия има два целта – зелена стопанска система и цифровизация. Според мен този обществен запас, който следва и към този момент се усвоява, той може да отвори капиталов цикъл, тъй че частният бранш да почувства тези нови трендове и отварянето на нови благоприятни условия за вложения. И по този начин да го добави със своите запаси и средства. Тук ролята на банките за развиване е доста значима, тъй като те постоянно, по личния им темперамент, могат да вземат участие в плановете като понижават риска. С разнообразни принадлежности или самото си присъединяване. Така че това е другият значим цикъл на зеленият преход. ВЕИ, зелен водород, все значими планове. Как гледа Европейската капиталова банка на тези инициативи? Нека на госпожа Павлова да зададете този въпрос. Все отново Европейска инвестиционна банка е климатична банка, тя е флагман при прехода към нисковъглеродна, даже декарбонизирана стопанска система и има доста цели и задания. Но ние виждаме, че тези наднационални институции Европейска инвестиционна банка, като Черноморската банка за търговия и развиване оказват помощ. Наскоро имаше един доста добър план на Световната банка в Турция във връзка с тактиката за декарбонизиране. Тези институции са в действителност водещи и могат да повлекат след себе си и частния бранш. За какво става дума при турски план, знаете ли? Аз нямам подробна информация, но  доколкото прочетох това са 450 милиона $, които са за зелен и резистентен промишлен бранш в Турция. Предполагам това ще е план, който ще даде запас на банките, които ще се насочат такива вложения. Но аз мога да приказвам единствено за личната си банка и за нашите начинания в тази посока Разкажете за самодейностите на Българската банка за развиване, които бихте финансирали предпочитано? Първо Българската банка за развиване бе утвърдена като сътрудник на Европейската капиталова банка за един грантов план за оценка на зелени планове и основаване на потенциал. Този план просто ще сложи банката на в действителност необратимата посока за преструктуриране и вдишване на път към  банка, която финансира зелени и устойчиви планове. Проектът ще продължи към 9 месеца и той ни дава целия инструментариум за генериране,  т.е откриване  и структуриране на такива зелени планове измежду българските дребни и междинни предприятия. Също и за оценката на плановете, така наречен “критерии за избираемост “, които оказват помощ да се оцени риска от тези зелени планове, който може да кажем, че е равностоен на ESG риска. Другият стадий е за отчитане и обявяване на резултатите от тези планове. Това е още една огромна част от една зелена инвестиция. Така че с този инструментариум първо чакам доста бързо да успеем да се ориентираме  и да помогнем на клиентите – дребни и междинни предприятия, които изпитват същите компликации. На тях да им помогнем и да обучим по какъв начин да структурират един план, тъй че да е зелен и да дава отговор на тези критерии. Значи ще има и техническа помощ от ваша страна в поддръжка на дребния бизнес? Все още не е съставния елемент по плана, само че обмисляме го. Това е присъщо на всички стопански системи в Европа, че дребните и междинните предприятия усещат усложнения, нямат схващане по тематиката и ресруси и имат потребност от консултаци. Да, една компания от пет индивида няма по какъв начин да схваща от ESG политики и по какъв начин се структурират зелени планове. Да, тъкмо по този начин. Реално от предходната година ББР стартира да поддържа създаване на планове за фотоволтаични централи до 1 MW мощности и те са оказаха много известен артикул. Получихме огромен интерес получихме от дребни и междинни предприятия, които или за лични потребности или за продажба на електрическа енергия, да изградят сходен актив. Също по този начин ние съфинансираме или мостово финансираме планове или процедури, които нашето Министерство на нововъведенията и растежа отвори неотдавна по план, финансиран от Националния проект за въстановяване. Процедурата е за създаване на фотоволтаични централи за лично ползване и акумулатори за предпазване на сила. Ние финансираме, обявихме този план в края на предходната седмица и надяваме се да има огромен интерес. Причината е, че сходни планове в действителност са хубави нужен на българския бизнес. Паралелно приготвяме и друга процедура, който мостово ще финансира реализатори по строителни действия свързани с енергийна успеваемост, възобновяване и реновиране на здания. От Министерство на регионалното развитие към този момент разгласиха известие за плановете за саниране на жилищните здания и бяха получили над 2000 поръчки. Вие допускам се фокусирате върху дребния бизнес? Ще забележим по какъв начин това ще се структурира изпълнително, защото получатели са физическите лица. Може би това ще е артикул, който ще вършим дружно с комерсиалните банки като им даваме гаранция. Но покриваме и тази част от опциите и я обмисляме. Вписват ли се в тази политика и електрическите автомобили? Въпросът е двуяк, защото първо може би вие знаете, че се приготвя закой, който отново беше от Министерство на нововъведенията и растежа. Става дума за законодателна самодейност за план на Закон за електромобилността. Все още Неправителствени организации и частния бранш разясняват кой да е обсега на този закон. Аз считам, че това е извънредно значимо да е регламентирана правната основа, с цел да може на тази база да се построят капиталовите схеми и потоци– било то с гаранции, било то със шерване на риска. Това са неща, с които банката може да взе участие. Независимо от това ние го обмисляме и като част от инфраструктурните активи на модерната стопанска система – зарядни станции, станции за предпазване на електрическа енергия – това са нещата които би трябвало да финансираме и да подкрепяме. Как бихте подтикнали частния бранш да подхваща от ден на ден и повече такива ESG политики и да бъде деен? Mоите скромни наблюдения върху енергетиката сочат, че само ЕSG рейтинг има Българския енергиен холдинг? Това не е чисто български проблем или въпрос, то е европейски пък и международен, в случай че кажа, и няма да сгрешим. Защото в случай че погледнем ESG единствено като политика, като детайл на корпоративна, маркетингова, стратегическа политика на една компания, каквато би трябвало да бъде, то това е решение на компанията дали би трябвало да вкара такава политика. Така или другояче трендът е рано или късно това ще стане наложително за всички. Но методът, по които това може да се случи най-бързо, методът, по който ще се самоналожи, е пазарът. Защото всички компании, които желаят да получат финансиране от банка, от финансова институция, в това число и от фонд със дялов капитал, би трябвало да имат такава ESG политика. Рейтингът е за фирмите, които са обществено показани на борсата и имат облигации, какъвто е случая с БЕХ. Но банките правят оценка този риск, това е част от ЕSG оценката на риска, която вършим за клиентите. Тоест това от ден на ден ще тежи при оценката за финансовото положение на компаниите при разпределяне на заеми? Това е необратимо, да. Тоест трябват и от ден на ден документи за приемане на финансиране на какъвто и да е план? Да с по-малък обсег и мащаб, само че тренда е към задълбочаване и разширение. Ако мога с една дума да обобщя този „ green red tape “ (новоизмислен термин от госпожа Касидова по отношение на бюрокрацията и зелените планове, бел. ред.) ще се задълбочи. Не мога да не ви попитам и за green washing проблемите. Знаете, не всеки е решил доброжелателно да употребява парите си за зелени политики. Смятате ли че е редно да се приказва за green washing и какви защитни механизми ще построи ББР по тематиката? Не е въпрос на национална политика, а е част от цялата законодателна рамка, която се вкара и е нововъзникваща. В момента във връзка с регулациите този въпрос се адресира, защото се оказа, че в действителност това е събитие, което размива „ зелеността “ на всеки един план. И основава неприятна известност изобщо за цялата тематика. Веднъж това ще стане по линия на регулацията, един път по регулаторното обявяване, където има доста строги правила да се регистрират плановете. Така че самата система от ограничения и процедури от ден на ден и по-конкретно ще пречи на такава процедура. А и това е избор на компаниите. Аз пак  споделям, че би трябвало да оставим пазара да има доста мощна и водеща роля. Той ще наложи системите. Но пътят е дълъг, има спадове и възходи. От другата страна на океана има също закъснение или по скоро негативизъм към ESG политиките за отчитане на зелените планове и оповестението. Аз виждам противоположен тренд след въвеждането на последните тласъци от администрацията на Съединени американски щати? Да, от една страна е по този начин. Но пък от друга прекомерното обявяване, отчитане и админстративната тежест, която това буди се вижда, че има малко отрицателен политически диалог, даже и в Европа. Все отново Старият континент има доста амбициозни хрумвания за промяна. Виждам и партиите в Народното събрание, че тази тематика се дискутира – това беше преди един два месеца, когато левите партии се притесняваха, че цялата тази тежест регулаторна, която коства пари за компаниите, ще обърне надали не гласоподавателите към крайнодесните партии. Има доста аспекти и развой и в този ход. Не би трябвало ли да се мисли в посока one-stop shop (обслужване на едно гише) за вложителите и претендентите за финансиране, тъй като знаете, че на компаниите и е мъчно да се оправят с огромен брой документи и бюрократски условия? Ами вижте дотолкоз доколкото банките са one-stop-shop, аз с това започнах диалога с това, че банките са тип съдия. Може би това ще е нещото, което ще ги улесни компаниите – да се опростят процедурите, да се научат фирмите  да се съветват. Но не е елементарно. Нека да се помислим, че сходни провокации, в които се сменят в някакъв смисъл регулаторно целия стопански модел и това го е имало и преди. Тоест няма по какъв начин този развой да мине без да се пренастроят системите на счетоводство, за ръководство на риска, обявяване и отчитане. Включете се в диалога! Регистрирайте се за събитието ______________________________________________________________________________
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен конгрес - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни потребители “ (БФИЕК), Kaufland.   се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.