Идеята за час по добродетели и религии в училище събуди широк обществен дебат
Възможно ли е още от 2026 година предметът " Добродетели и религии " да влезе в образователните стратегии и към този момент да бъде наложителен – това е спор, към който се изрекоха разнообразни гледни точки през последните няколко седмици.
Прочетете още
" Въвеждането на наложителен предмет по религии в българското учебно заведение е обосновано и е това, което желаят множеството българи " – споделят от Синдиката на българските учители към КНСБ, в който членува огромна част от професионалната общественост. Те упорстват да има публичен спор по въпроса, заради което той беше включен в полемиките на профилиран конгрес тази седмица, подложен паралелно до други водещи тематики, като тази за учителските приходи и промяната в междинното обучение. На срещата с учителите министърът на образованието и науката Красимир Вълчев съобщи, че тематиката към този момент е поставена на масата и се върви към въвеждането на подобен предмет в българските учебни заведения.
И сега религията участва в просветителните образователни стратегии, само че като свободноизбираема форма. Предмет " Религия, християнство, православие " се учи от пренебрежимо дребен брой възпитаници – едвам 12 хиляди, съгласно статистика на Светия синод. На второ място, съгласно етническата принадлежност се учи " Религия-ислям " – от 2 хиляди деца. А минимум родители са предпочели техните деца да посещават часове по " Религия – неконфесионална форма на образование " – едвам 12 възпитаници.
Според социологическо изследване на Агенция " Тренд ", 57% от интервюираните българи утвърждават въвеждането на предмет " вяра " в българското общообразователно учебно заведение. От същото проучване излиза наяве, че за българските възпитаници най-върховата полезност сега е материалното богатство на техните фамилии. За някои анализатори това е знаменателен сигнал, че духовното обучение е неотложно.
" Държим дебатът за въвеждането на предмет " Религия " да стане час по-скоро и той да е изцяло транспарантен, с цел да се чуят всички гледни точки, – споделя президентът на КНСБ Пламен Димитров. – Искаме да няма подозрение, че това, което сме създали, ще е най-хубавото за българите и за нашите деца.Сега въведеният свободноизбираем предмет дава някакъв отговор, само че има и други разновидности, които ще се прегледат, по образеца на другите страни от Европейски Съюз. "
В просветителните стратегии, които МОН приготвя, ще има разнообразни модули. Целта е да може учениците и родителите да имат разновидности при избора на наличие и устременост в по този начин оферти предмет, който ще се учи. Предложението е той да се назовава " Добродетели и религии " и да дава опция за избор на конфесионална устременост в образованието /по-близка до болшинството от православните християни в България/. Ще има и стратегия, която е неконфесионална и е обвързвана с история на религиите и информация за тези духовни общности, които са познати в България и с които всички ние се срещаме. Нова е концепцията, с изключение на тези стратегии по вяра, учениците да могат да изберат и стратегия по нравственос и добродетели, в границите на същия този предмет. Учениците които не желаят набожен профил, могат да се насочат към третия вид, който дава тенденция към асимилиране на добродетели, само че в напълно метафизичен прочит.
Въпреки разнообразието от разновидности, които се разискват в МОН, има хора, които споделят, че сходен наложителен предмет може да има противоположен резултат, най към този момент поради това, че при тези занятия ще липсва диалогичност и ще се наложи децата да заучават религиозните доктрини в учебно заведение. " Няма никаква връзка сред религиозната принадлежност на родителите или детето и склонността му да демонстрира по-алтруистични държания, да оказва помощ на някого, да демонстрира емпатия " – уточни пред БНР доктор Женя Лазарова, психолог и невроучен.
" Не е проблем учители и монаси да беседват, но този уклон сега – Българската православна черква да дефинира просветителни политики, съгласно мен, е малко опасен, да не кажа, че заплашва светското естество на нашето обучение и за жалост не се базира на никакви действителни научни данни за изгодата от религиозното обучение " – счита ученият.
" Притесненията са неоснователни, така като българското учебно заведение ще ограмотява по този начин нашите деца във връзка с религиите, че те да познават, а не да бъдат принуждавани да следват някаква вяра . Целта е по-скоро да познават избрани религиозни, нравствени полезности, както и каква е ролята на религията при образуването на нашата държавност и просвета " – разяснява Десислава Панайотова, специалист " Програми и планове " в Културно-просветния отдел в Светия синод на Българската православна черква:
" Ще се радваме, когато измененията в Закона за учебното и предучилищното обучение станат факт и когато се види, че българското общество фактически е постигнало консенсус за това, че децата имат потребността от добродетелно образование в учебно заведение и когато болшинството български деца, които принадлежат към православното изповедание имат опция да получават задълбочена подготовка, обвързвана с църковната история, с приноса на БПЦ към националната ни и културна еднаквост и с основите на православното обучение за индивида, за света, за добродетелността и смисъла на живота. Идеята е в границите на предмета " Религия " или " Добродетели и религии ", без значение какво ще бъде финалното му название, да съществува опция за конфесионални разновидности, една от които да е християнство-православие и други, които да удовлетворяват потребностите на всички български жители, родители и възпитаници. Аз смятам, че Министерството на образованието и науката плануват и съществуването на конфесионални аспекти, като опция за образование по вяра, и на някаква неутрална форма, която да удовлетворява родители, които не биха записали децата си, било в " Християнство, православие " или примерно " Религия-Ислям ". "
Прочетете още
" Въвеждането на наложителен предмет по религии в българското учебно заведение е обосновано и е това, което желаят множеството българи " – споделят от Синдиката на българските учители към КНСБ, в който членува огромна част от професионалната общественост. Те упорстват да има публичен спор по въпроса, заради което той беше включен в полемиките на профилиран конгрес тази седмица, подложен паралелно до други водещи тематики, като тази за учителските приходи и промяната в междинното обучение. На срещата с учителите министърът на образованието и науката Красимир Вълчев съобщи, че тематиката към този момент е поставена на масата и се върви към въвеждането на подобен предмет в българските учебни заведения.
И сега религията участва в просветителните образователни стратегии, само че като свободноизбираема форма. Предмет " Религия, християнство, православие " се учи от пренебрежимо дребен брой възпитаници – едвам 12 хиляди, съгласно статистика на Светия синод. На второ място, съгласно етническата принадлежност се учи " Религия-ислям " – от 2 хиляди деца. А минимум родители са предпочели техните деца да посещават часове по " Религия – неконфесионална форма на образование " – едвам 12 възпитаници.
Според социологическо изследване на Агенция " Тренд ", 57% от интервюираните българи утвърждават въвеждането на предмет " вяра " в българското общообразователно учебно заведение. От същото проучване излиза наяве, че за българските възпитаници най-върховата полезност сега е материалното богатство на техните фамилии. За някои анализатори това е знаменателен сигнал, че духовното обучение е неотложно.
" Държим дебатът за въвеждането на предмет " Религия " да стане час по-скоро и той да е изцяло транспарантен, с цел да се чуят всички гледни точки, – споделя президентът на КНСБ Пламен Димитров. – Искаме да няма подозрение, че това, което сме създали, ще е най-хубавото за българите и за нашите деца.Сега въведеният свободноизбираем предмет дава някакъв отговор, само че има и други разновидности, които ще се прегледат, по образеца на другите страни от Европейски Съюз. "
В просветителните стратегии, които МОН приготвя, ще има разнообразни модули. Целта е да може учениците и родителите да имат разновидности при избора на наличие и устременост в по този начин оферти предмет, който ще се учи. Предложението е той да се назовава " Добродетели и религии " и да дава опция за избор на конфесионална устременост в образованието /по-близка до болшинството от православните християни в България/. Ще има и стратегия, която е неконфесионална и е обвързвана с история на религиите и информация за тези духовни общности, които са познати в България и с които всички ние се срещаме. Нова е концепцията, с изключение на тези стратегии по вяра, учениците да могат да изберат и стратегия по нравственос и добродетели, в границите на същия този предмет. Учениците които не желаят набожен профил, могат да се насочат към третия вид, който дава тенденция към асимилиране на добродетели, само че в напълно метафизичен прочит.
Въпреки разнообразието от разновидности, които се разискват в МОН, има хора, които споделят, че сходен наложителен предмет може да има противоположен резултат, най към този момент поради това, че при тези занятия ще липсва диалогичност и ще се наложи децата да заучават религиозните доктрини в учебно заведение. " Няма никаква връзка сред религиозната принадлежност на родителите или детето и склонността му да демонстрира по-алтруистични държания, да оказва помощ на някого, да демонстрира емпатия " – уточни пред БНР доктор Женя Лазарова, психолог и невроучен.
" Не е проблем учители и монаси да беседват, но този уклон сега – Българската православна черква да дефинира просветителни политики, съгласно мен, е малко опасен, да не кажа, че заплашва светското естество на нашето обучение и за жалост не се базира на никакви действителни научни данни за изгодата от религиозното обучение " – счита ученият.
" Притесненията са неоснователни, така като българското учебно заведение ще ограмотява по този начин нашите деца във връзка с религиите, че те да познават, а не да бъдат принуждавани да следват някаква вяра . Целта е по-скоро да познават избрани религиозни, нравствени полезности, както и каква е ролята на религията при образуването на нашата държавност и просвета " – разяснява Десислава Панайотова, специалист " Програми и планове " в Културно-просветния отдел в Светия синод на Българската православна черква:
" Ще се радваме, когато измененията в Закона за учебното и предучилищното обучение станат факт и когато се види, че българското общество фактически е постигнало консенсус за това, че децата имат потребността от добродетелно образование в учебно заведение и когато болшинството български деца, които принадлежат към православното изповедание имат опция да получават задълбочена подготовка, обвързвана с църковната история, с приноса на БПЦ към националната ни и културна еднаквост и с основите на православното обучение за индивида, за света, за добродетелността и смисъла на живота. Идеята е в границите на предмета " Религия " или " Добродетели и религии ", без значение какво ще бъде финалното му название, да съществува опция за конфесионални разновидности, една от които да е християнство-православие и други, които да удовлетворяват потребностите на всички български жители, родители и възпитаници. Аз смятам, че Министерството на образованието и науката плануват и съществуването на конфесионални аспекти, като опция за образование по вяра, и на някаква неутрална форма, която да удовлетворява родители, които не биха записали децата си, било в " Християнство, православие " или примерно " Религия-Ислям ". "
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ