Загадъчно чудовище в Черно море?
Възможно ли е най-голямата мистерия на Черно море изненадващо да се окаже незнаен на науката скотски тип? Слухове за ужасяващо страшилище, обитаващо водите му, датират още от най-древни времена.
Първи сведения
Първото му известно споменаване е през V в. пр.н.е., когато историкът Херодот споделя за мистериозно страшилище, обитаващо водите на Понтос Евксинос (Гостоприемното море – името, с което античните гърци посочват Черно море ). Според описанието му то е мрачно, съвсем черно на цвят, с огромно туловище, сходен на грива гребен на главата, дълга месеста опашка, остри нокти, страховити челюсти, осеяни с няколко реда дълги и остри зъби, напомнящи по форма на зъбите на акула, и светещи червени очи.
Движи се по повърхността на морето с голяма скорост, доста превишаваща тази на гръцките ветроходни кораби, а големите талази, образуващи се при придвижването на дългото му към 30 метра тяло, са като тези при мощна стихия.
През XVI – XVIII в. капитани на турски военни и търговски кораби, движещи се сред Истанбул, Крим и Азовско море, постоянно оповестяват пред султанската администрация за срещите си с морско страшилище, което от време на време даже преследва по-малките плавателни съдове.
За сходно творение описват и донските казаци, които го виждат по време на продължителните си морски походи, като след това историите им намират отражение в националните им приказки, написа Лупа.бг.
Наблюдения през XIX в.
През 1828 година известия за голямо морско страшилище, нападащо овце в региона на морето под вулканичния масив Кара-Даг в Крим, стават причина император Николай I да изпрати специфична научна експедиция. Владетелят е добре прочут с любознателността си и изисква да бъде уведомяване персонално за всички невероятни феномени и събития на територията на империята.
По време на въпросната експедиция, в която вземат участие учени от Руската академия на науките, самото страшилище по този начин и не е забелязано, само че за сметка на това са открити няколко любопитни находки, свързани по всяка възможност с него – 12-килограмово яйце със зародиш с гребен на главата, както и скелет на гигантска опашка с панцерна конструкция (твърда защитна люспеста или костна обвивка, отчасти или напълно покриваща тялото на някои типове риби, земноводни, влечуги и бозайници).
През 1855 година офицери на борда на брига „ Меркурий “ виждат тъмносиво на цвят творение, дълго към 20 метра, движещо се с вълнообразни придвижвания към нос Меганом в югоизточната част на Крим, което бързо се скрива под водата, когато двумачтовият транспортен съд прави опит да го приближи.
Съвременни наблюдения
По време на Първата международна война обер-лейтенантът Гюнтер Прюфнер, пълководец на кайзерска подводница, изплувала на повърхността край крайбрежията на Крим за вентилация на пространствата и презареждане на акумулаторните акумулатори, вижда през една лятна нощ голямо създание, движещо се тихо сред вълните. Той съумява да го прегледа добре от мостика, употребявайки бинокъл, след което подрежда неотложно потапяне на плавателния съд, страхувайки се от вероятен конфликт със създанието, в случай че бъде открита пукотевица по него.
През 1921 година локалният вестник на град Феодосия в Източен Крим помества на страниците си известие за голямо създание, появило се в морето под Кара-Даг, чието наличие съществено затруднява всевъзможен тип лов на риба в региона. За неговото залавяне е изпратена цяла рота червеноармейци, която обаче не открива нищо, пристигайки в град Коктебъл, с изключение на странни следи по пясъка. Впоследствие поетът Максимилиан Волошин изпраща отрезка от вестника с въпросното известие на писателя Михаил Булгаков, който се въодушевява от прочетеното за написването на повестта „ Фаталните яйца “.
На 14 май 1952 година писателят Всеволод Иванов вижда на към 50 метра от брега в Сердоликовия залив в Кара-Даг нещо, наподобяващо на огромен камък, обраснал с плетеница от морски водорасли, който изненадващо стартира да се развива и удължава, трансформирайки се в голямо създание.
То е дълго към 30 метра, главата му е към метър в диаметър и с дребни очи, долната част на тялото му е бяла, а горната – тъмнокафява. Създанието стартира постепенно да плува, извивайки вълнообразно тялото си, към стадо ловуващи кефал делфини, които му се изплъзват в намерено море.
Чудовището нападна
През май 1961 година локалният риболовец Михаил Кондратиев дружно с двама свои посетители (А. Можайски – шеф на санаториума „ Крымское Приморье “ и В. Востоков – негов основен счетоводител) излизат рано сутринта на лов на риба с моторна лодка. На към 300 метра от брега, в региона на крайбрежната скална арка Златната врата, част от Кара-Даг, те виждат под водата необичайно кафяво леке, което ненадейно се раздвижва и стартира да се отдалечава при приближаването им.
Когато дистанцията сред лодката и обектът понижава до към 50 метра, над водата изненадващо се появява голяма змиевидна глава (около метър в диаметър) с дребни блестящи очи, покрита с наподобяващи на водорасли кафеникави косми; солидно туловище със светлосив стомах, покрито с рогови пластини, и рошава грива, спускаща от горната част на главата към гърба.
Кондратиев неотложно насочва лодката към кея, а тайнственият звяр, откакто ги преследва известно време, движейки се извънредно бързо, ги оставя на към 100 метра от брега, връщайки се в намерено море.
През последващите години съществото е следено неведнъж, само че при всеки един от случаите липсват материални доказателства – люспи, къдрици от гривата му и най-много фотографии.
В началото на 90-те години кримски риболовци се натъкват в мрежите си на обезобразените тела на два делфина, по които ясно личат следи от внушителни зъби, като съгласно експерти никой от известните хищници, населяващи водите на Черно море , не е с кадърен да аргументи сходни пострадвания.
Научен песимизъм
Много океанолози се отнасят с емфатичен песимизъм към многочислените истории и свидетелства на очевидци за черноморското страшилище, аргументирайки се с обстоятелството, че Черно море е прекомерно младо (на към 7500 години) и не може да е населявано от реликтово създание.
Не е изключено обаче в сероводородната зона, започваща на 100 метра дълбочина, да се правят разновидности на разнообразни организми, превръщащи се в последна сметка в създания, незнайни на науката, защото въпросната среда към момента не е задоволително добре изучена и може да сервира редица изненади.
Първи сведения
Първото му известно споменаване е през V в. пр.н.е., когато историкът Херодот споделя за мистериозно страшилище, обитаващо водите на Понтос Евксинос (Гостоприемното море – името, с което античните гърци посочват Черно море ). Според описанието му то е мрачно, съвсем черно на цвят, с огромно туловище, сходен на грива гребен на главата, дълга месеста опашка, остри нокти, страховити челюсти, осеяни с няколко реда дълги и остри зъби, напомнящи по форма на зъбите на акула, и светещи червени очи.
Движи се по повърхността на морето с голяма скорост, доста превишаваща тази на гръцките ветроходни кораби, а големите талази, образуващи се при придвижването на дългото му към 30 метра тяло, са като тези при мощна стихия.
През XVI – XVIII в. капитани на турски военни и търговски кораби, движещи се сред Истанбул, Крим и Азовско море, постоянно оповестяват пред султанската администрация за срещите си с морско страшилище, което от време на време даже преследва по-малките плавателни съдове.
За сходно творение описват и донските казаци, които го виждат по време на продължителните си морски походи, като след това историите им намират отражение в националните им приказки, написа Лупа.бг.
Наблюдения през XIX в.
През 1828 година известия за голямо морско страшилище, нападащо овце в региона на морето под вулканичния масив Кара-Даг в Крим, стават причина император Николай I да изпрати специфична научна експедиция. Владетелят е добре прочут с любознателността си и изисква да бъде уведомяване персонално за всички невероятни феномени и събития на територията на империята.
По време на въпросната експедиция, в която вземат участие учени от Руската академия на науките, самото страшилище по този начин и не е забелязано, само че за сметка на това са открити няколко любопитни находки, свързани по всяка възможност с него – 12-килограмово яйце със зародиш с гребен на главата, както и скелет на гигантска опашка с панцерна конструкция (твърда защитна люспеста или костна обвивка, отчасти или напълно покриваща тялото на някои типове риби, земноводни, влечуги и бозайници).
През 1855 година офицери на борда на брига „ Меркурий “ виждат тъмносиво на цвят творение, дълго към 20 метра, движещо се с вълнообразни придвижвания към нос Меганом в югоизточната част на Крим, което бързо се скрива под водата, когато двумачтовият транспортен съд прави опит да го приближи.
Съвременни наблюдения
По време на Първата международна война обер-лейтенантът Гюнтер Прюфнер, пълководец на кайзерска подводница, изплувала на повърхността край крайбрежията на Крим за вентилация на пространствата и презареждане на акумулаторните акумулатори, вижда през една лятна нощ голямо създание, движещо се тихо сред вълните. Той съумява да го прегледа добре от мостика, употребявайки бинокъл, след което подрежда неотложно потапяне на плавателния съд, страхувайки се от вероятен конфликт със създанието, в случай че бъде открита пукотевица по него.
През 1921 година локалният вестник на град Феодосия в Източен Крим помества на страниците си известие за голямо създание, появило се в морето под Кара-Даг, чието наличие съществено затруднява всевъзможен тип лов на риба в региона. За неговото залавяне е изпратена цяла рота червеноармейци, която обаче не открива нищо, пристигайки в град Коктебъл, с изключение на странни следи по пясъка. Впоследствие поетът Максимилиан Волошин изпраща отрезка от вестника с въпросното известие на писателя Михаил Булгаков, който се въодушевява от прочетеното за написването на повестта „ Фаталните яйца “.
На 14 май 1952 година писателят Всеволод Иванов вижда на към 50 метра от брега в Сердоликовия залив в Кара-Даг нещо, наподобяващо на огромен камък, обраснал с плетеница от морски водорасли, който изненадващо стартира да се развива и удължава, трансформирайки се в голямо създание.
То е дълго към 30 метра, главата му е към метър в диаметър и с дребни очи, долната част на тялото му е бяла, а горната – тъмнокафява. Създанието стартира постепенно да плува, извивайки вълнообразно тялото си, към стадо ловуващи кефал делфини, които му се изплъзват в намерено море.
Чудовището нападна
През май 1961 година локалният риболовец Михаил Кондратиев дружно с двама свои посетители (А. Можайски – шеф на санаториума „ Крымское Приморье “ и В. Востоков – негов основен счетоводител) излизат рано сутринта на лов на риба с моторна лодка. На към 300 метра от брега, в региона на крайбрежната скална арка Златната врата, част от Кара-Даг, те виждат под водата необичайно кафяво леке, което ненадейно се раздвижва и стартира да се отдалечава при приближаването им.
Когато дистанцията сред лодката и обектът понижава до към 50 метра, над водата изненадващо се появява голяма змиевидна глава (около метър в диаметър) с дребни блестящи очи, покрита с наподобяващи на водорасли кафеникави косми; солидно туловище със светлосив стомах, покрито с рогови пластини, и рошава грива, спускаща от горната част на главата към гърба.
Кондратиев неотложно насочва лодката към кея, а тайнственият звяр, откакто ги преследва известно време, движейки се извънредно бързо, ги оставя на към 100 метра от брега, връщайки се в намерено море.
През последващите години съществото е следено неведнъж, само че при всеки един от случаите липсват материални доказателства – люспи, къдрици от гривата му и най-много фотографии.
В началото на 90-те години кримски риболовци се натъкват в мрежите си на обезобразените тела на два делфина, по които ясно личат следи от внушителни зъби, като съгласно експерти никой от известните хищници, населяващи водите на Черно море , не е с кадърен да аргументи сходни пострадвания.
Научен песимизъм
Много океанолози се отнасят с емфатичен песимизъм към многочислените истории и свидетелства на очевидци за черноморското страшилище, аргументирайки се с обстоятелството, че Черно море е прекомерно младо (на към 7500 години) и не може да е населявано от реликтово създание.
Не е изключено обаче в сероводородната зона, започваща на 100 метра дълбочина, да се правят разновидности на разнообразни организми, превръщащи се в последна сметка в създания, незнайни на науката, защото въпросната среда към момента не е задоволително добре изучена и може да сервира редица изненади.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ