Как четенето на книги отново се превърна в символ на статус
Възможно ли е литературата да се трансформира в поле за конфликт на ползи?
Времената в действителност се менят с бързи темпове. Като деца – четенето на книги беше наложително и от време на време даже досадно занятие. Когато станахме възрастни - четенето беше особено най-вече за интелектуалците, а през днешния ден книгата, която четете, приказва по-силно за вашия статус, в сравнение с модерната рокля, която носите. Нещо повече, „ издигнатата “, умна литература през днешния ден е на мода. Хората се любуват на по този начин наречените творби „ не за всеки “ в кафенета и заведения за хранене. Наскоро обаче в обществените мрежи се разгоря спор – би трябвало ли процесът на четене да се трансформира в шоу и показност? Точно по тази причина през днешния ден взехме решение да проучваме тази наклонността и да разберем по какъв начин книгите още веднъж са се трансформирали в маркер на обществения статус.
Дали това е проблем, който би трябвало да бъде решен, или действителност, към която се стремим отдавна.
Инфлуенсърите с тениски с красноречивия надпис „ Четенето е секси “ и известния откъс на Джон Уотърс: „ Ако дойдете в дома на някой, който няма книги, в никакъв случай не правете секс с него “ са културните кодове на нашето време. Преди да се усетим, четенето още веднъж се трансформира в главен аршин, по който оценяваме новите познанства и даже инцидентните минувачи.
През последните години броят на четящите хората с огромни библиотеки се е нараснал експоненциално. Хората четат в метрото, в парковете, в кафенетата и на верандите си. И, несъмнено, множеството от тях не не помнят да си създадат естетическа фотография и да я разгласяват в обществените си мрежи.
Днес четете не поради удоволоствието от самото четене, ученето или вдъхновението, а с цел да четете по този начин, че всички към вас да знаят, че сте умни, че принадлежите към привилегирована класа, която, както знаем, се състои от тясна група хора.
Наскоро вестник „ Гардиън “ разгласява публикация, отдадена на „ перформативното четене “: " Кой, кого и за какво се пробва да впечатли - би трябвало ли четенето към момента да бъде персонално, или да оставим всички инфлуенсъри на мира с тяхната показност?
Джеймс Джойс и чаша еспресо.
Опитайте се да си визиите следната картина: рано заран преди работа, тичате за утринното си кафе, без което не минава нито един ден. Обръщате глава наляво и виждате в кафенето да седи моден мъж или дама на междинна възраст, с огромно капучино на масата и пълен том „ Одисей “ на Джеймс Джойс в ръце. С целия си външен тип той или тя като че ли споделя: Аз съм естет и интелектуалец ".
Най-вероятно многочислените му почитатели към този момент знаят какво прави, тъй като всичко наподобява сладникаво съвършено и толкоз инсценирано, че обезпечено ще попадне в обществените мрежи.
Но какво е толкоз специфичното в това?
Четенето единствено по себе си е хубаво нещо, само че потребителите на обществените мрежи не са съгласни: „ Кого се пробват да впечатлят с това? “, „ Ефективна гласност, благодаря “, „ По-добре би било въобще да не четеш, в сравнение с да се преструваш, че го правиш “.
Тази история съвършено илюстрира по този начин нареченото „ перформативно четене “.
Перформативното четене е обществено или алегорично деяние, което има за цел освен да придобие познания, само че и интензивно да построи действителността или себепредставянето посредством четене.
Какъв е казусът и съществува ли подобен въобще?
Общото неспокойствие към този момент не наподобява толкоз изненадващо. Изглежда, че хората по принцип се нервират от всичко, което другите харесват. И казусът тук даже не е литературата като такава, а демонстрацията на статус. По някаква причина множеството хора са уверени, че никой не може да чете „ Дарът “ на Набоков да вземем за пример, просто за забавление.
Дебатът за „ перформативното “ четене в действителност е прост спор, за това за какво някои имат право да мислят, че са по-добри от други. „ Чета научна фантастика в меки корици и не се перча “ – по този начин мислят множеството хора. Но всичко това е доста субективно – за някои Достоевски, от дълго време считан за класика, ще бъде неясен, до момента в който други няма да могат да се оправят със Стивън Кинг.
Разминаването във времената основава разделения в обществото. Но афектираните не помнят, че това, което четеш, постоянно е говорило повече за теб, в сравнение с всичко друго. В исторически проект статутът на интелектуалец - постоянно се е считал за привилегия.
Журналист от „ Гардиън “ доста тъкмо отбелязва: „ Това са страшни времена за тези, които ценят думите. Светът е в разгара на литературна рецесия. Преподавателите в колежите ни споделят, че студентите към този момент не могат да четат цели книги, че родителите от новото потомство не обичат да четат на децата си, че смарт телефоните са ни лишили способността да се концентрираме върху каквото и да било за повече от 30 секунди и че издателската активност ще бъде сменена от изкуствен интелект.
Потапянето в история и откъсването от външния свят, даже за няколко часа, е „ най-баналното “ наслаждение, което някой може да си разреши. За страдание, през днешния ден читателите би трябвало да се пазят от публичното наказание. Важно е да спрете да се тревожите какво мислят другите за вас и дали инцидентни минувачи ще ви снимат за обществените си мрежи.
Но какво в случай че има хора, които не четат в реалност, а единствено за показност в обществените мрежи?
Въпреки всичко това е реклама на активност, друга от пиенето на шотове в нощните заведения. И в случай че инфлуенсърите могат да подбуден младежта да отвори книга и да я прочете до самия край, това ще бъде един в действителност добър и необходм триумф за времената,в които живеем.
Времената в действителност се менят с бързи темпове. Като деца – четенето на книги беше наложително и от време на време даже досадно занятие. Когато станахме възрастни - четенето беше особено най-вече за интелектуалците, а през днешния ден книгата, която четете, приказва по-силно за вашия статус, в сравнение с модерната рокля, която носите. Нещо повече, „ издигнатата “, умна литература през днешния ден е на мода. Хората се любуват на по този начин наречените творби „ не за всеки “ в кафенета и заведения за хранене. Наскоро обаче в обществените мрежи се разгоря спор – би трябвало ли процесът на четене да се трансформира в шоу и показност? Точно по тази причина през днешния ден взехме решение да проучваме тази наклонността и да разберем по какъв начин книгите още веднъж са се трансформирали в маркер на обществения статус.
Дали това е проблем, който би трябвало да бъде решен, или действителност, към която се стремим отдавна.
Инфлуенсърите с тениски с красноречивия надпис „ Четенето е секси “ и известния откъс на Джон Уотърс: „ Ако дойдете в дома на някой, който няма книги, в никакъв случай не правете секс с него “ са културните кодове на нашето време. Преди да се усетим, четенето още веднъж се трансформира в главен аршин, по който оценяваме новите познанства и даже инцидентните минувачи.
През последните години броят на четящите хората с огромни библиотеки се е нараснал експоненциално. Хората четат в метрото, в парковете, в кафенетата и на верандите си. И, несъмнено, множеството от тях не не помнят да си създадат естетическа фотография и да я разгласяват в обществените си мрежи.
Днес четете не поради удоволоствието от самото четене, ученето или вдъхновението, а с цел да четете по този начин, че всички към вас да знаят, че сте умни, че принадлежите към привилегирована класа, която, както знаем, се състои от тясна група хора.
Наскоро вестник „ Гардиън “ разгласява публикация, отдадена на „ перформативното четене “: " Кой, кого и за какво се пробва да впечатли - би трябвало ли четенето към момента да бъде персонално, или да оставим всички инфлуенсъри на мира с тяхната показност?
Джеймс Джойс и чаша еспресо.
Опитайте се да си визиите следната картина: рано заран преди работа, тичате за утринното си кафе, без което не минава нито един ден. Обръщате глава наляво и виждате в кафенето да седи моден мъж или дама на междинна възраст, с огромно капучино на масата и пълен том „ Одисей “ на Джеймс Джойс в ръце. С целия си външен тип той или тя като че ли споделя: Аз съм естет и интелектуалец ".
Най-вероятно многочислените му почитатели към този момент знаят какво прави, тъй като всичко наподобява сладникаво съвършено и толкоз инсценирано, че обезпечено ще попадне в обществените мрежи.
Но какво е толкоз специфичното в това?
Четенето единствено по себе си е хубаво нещо, само че потребителите на обществените мрежи не са съгласни: „ Кого се пробват да впечатлят с това? “, „ Ефективна гласност, благодаря “, „ По-добре би било въобще да не четеш, в сравнение с да се преструваш, че го правиш “.
Тази история съвършено илюстрира по този начин нареченото „ перформативно четене “.
Перформативното четене е обществено или алегорично деяние, което има за цел освен да придобие познания, само че и интензивно да построи действителността или себепредставянето посредством четене.
Какъв е казусът и съществува ли подобен въобще?
Общото неспокойствие към този момент не наподобява толкоз изненадващо. Изглежда, че хората по принцип се нервират от всичко, което другите харесват. И казусът тук даже не е литературата като такава, а демонстрацията на статус. По някаква причина множеството хора са уверени, че никой не може да чете „ Дарът “ на Набоков да вземем за пример, просто за забавление.
Дебатът за „ перформативното “ четене в действителност е прост спор, за това за какво някои имат право да мислят, че са по-добри от други. „ Чета научна фантастика в меки корици и не се перча “ – по този начин мислят множеството хора. Но всичко това е доста субективно – за някои Достоевски, от дълго време считан за класика, ще бъде неясен, до момента в който други няма да могат да се оправят със Стивън Кинг.
Разминаването във времената основава разделения в обществото. Но афектираните не помнят, че това, което четеш, постоянно е говорило повече за теб, в сравнение с всичко друго. В исторически проект статутът на интелектуалец - постоянно се е считал за привилегия.
Журналист от „ Гардиън “ доста тъкмо отбелязва: „ Това са страшни времена за тези, които ценят думите. Светът е в разгара на литературна рецесия. Преподавателите в колежите ни споделят, че студентите към този момент не могат да четат цели книги, че родителите от новото потомство не обичат да четат на децата си, че смарт телефоните са ни лишили способността да се концентрираме върху каквото и да било за повече от 30 секунди и че издателската активност ще бъде сменена от изкуствен интелект.
Потапянето в история и откъсването от външния свят, даже за няколко часа, е „ най-баналното “ наслаждение, което някой може да си разреши. За страдание, през днешния ден читателите би трябвало да се пазят от публичното наказание. Важно е да спрете да се тревожите какво мислят другите за вас и дали инцидентни минувачи ще ви снимат за обществените си мрежи.
Но какво в случай че има хора, които не четат в реалност, а единствено за показност в обществените мрежи?
Въпреки всичко това е реклама на активност, друга от пиенето на шотове в нощните заведения. И в случай че инфлуенсърите могат да подбуден младежта да отвори книга и да я прочете до самия край, това ще бъде един в действителност добър и необходм триумф за времената,в които живеем.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ