Възможно ли е легендите за Дяволския мост да са всъщност

Възможно ли е легендите за Дяволския мост да са в действителност действително случили се събития? Потърсете отговора във водите под него. А по-късно си помислете още веднъж - плод на легенда или на действителност е Дяволският мост? Средновековният Дяволски мост се намира на 400 м надморска височина в Източния дял на Родопите в Южна България и е дело на човешка ръка. Единият метод да стигнете до Дяволски мост е по черен неравномерен път, който стартира от Ардино и минава през обезлюденото и някак призрачно село Дядовци. Поспрете за момент и се насладете на застиналото време. Тук има един единствен гражданин, който e отказал да одобри удобствата на „ цивилизацията “ и в този момент е овчар на стадата от близките села. Подобно на унищожителен трус, всички къщи са полуразрушени и някак безредно разхвърляни по неравния терен. Но спокойствието и зеленината са толкоз магнетични, че мястото се трансформира в идеално за пикник и къса отмора. Ако пък желаете да си извършите по-дълъг преход и да опознаете живота в локалните селца, изберете екопътека Баните - Вишнево - Гълъбово - Дяволски мост. Тя потегля от противополжната на Ардино посока и спада към рамките на област Смолян. Следващ течението на река Арда, маршрутът ви предлага километри ароматна горска прохлада, кътчета за отмора и добра маркировка. А краят й ще ви води там, накъдето сте тръгнали – Дяволският мост.

 Дяволският мост попада в рамките на община Ардино и се „ протяга “ над живописния пролом, формиран от водите на река Арда. Отстои на към 5 км от село Гълъбово, на към 10 км от град Ардино, на към 40 км от регионалния град Кърджалии на към 40 км от Златоград. Недалеч от Дяволския мост са други 2 естествени феномена, датиращи от тракийско време – скалният град Перперикон и скалният некропол Орлови скали. Макар и двата да датират от тракийско време, Орлови скали е уникален в България.

 Макар съгласно учените Дяволският мост да е издигнат при започване на XVI в., корените му би трябвало да се търсят надалеч обратно във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местонахождение в миналото е имало римски мост, част от значимия древен път „ Вия Игнасия “, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа. По разпореждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановенза да продължат и комерсиалните връзки сред двата географски региона. Той бил прочут с името „ Шейтан кюприя “ (в превод от турски Дяволски мост). За реализатор на задачата се приема майсторът Уста Димитър от прилежащото с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата структура, изполвайки единствено камъни от местността. Онова, което остава мистерия обаче е, по какъв начин до през днешния ден тя е останала непокътната, без потребност от каквито и да било ремонтни действия. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който през днешния ден откривателите назовават „ Печатът на Соломон “. Възхваляван като феодален архитектурен шедьовър десетилетия наред, през 1984 година с декрет Дяволският мост е разгласен за монумент на културата и дружно със стръмните пешеходни проходи към него, е подложен под отбрана на закона.

Легенди за Дяволския мост

 Подобно на всеки обект, наименуван на Лукавия, и Дяволският мост е обхванат в митове, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои имат вяра, че в един от камъните проличава отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи злощастие и гибел на всеки, дръзнал да се приближи. Според други Сатаната избавил една българска мома от сигурна гибел, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, с цел да я вземат в плен. Девойката желала да постави завършек на живота си, хвърляйки се от моста, само че когато стигнала там, турците ненадейно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.

 Една от най-разпространените митове гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре прочут от литературата през Възраждането), „ обричайки “ по този метод оборудването на резистентност във времето, а самата госпожица – на гибел (според фолкорния претекст, когато сянката бъде вградена, момата стартира да линее и скоро напуща света на живите). Според последните изследвания обаче, в основата на построяването на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която неотдавна се оказа основен детайл за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред локалните поданици се опитвали да вдигнат мост сред двата бряга, само че всякога буйните речни води разрушавали това, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад занаятчия, който възнамерявал да пожертва обичаната си (като вгради сянката й), с цел да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия строеж, само че и му сложил условия. За да бъдел мостът здрав и безконечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел по едно и също време забележим и незабележим, да можел да се допре и въпреки всичко да не бил материализиран. При това в границите на 40 дни. В противоположен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За учудване на всички, в това число на Дявола, зидярят извършил всички условия. Но скоро по-късно се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до през днешния ден стои непреклонен (вече 500 г.), а злокобният облик в действителност съществува.

 Отдалеч Дяволският мост наподобява внушително и някак антично. Наподобява островърха структура, спускаща се косо към двата бряга на реката и оформяща 3 арки с 4 по-малки отвора сред тях (служещи за отчитане равнището на водата). Централният свод, където е „ Печатът на Соломон “ е и най-високият – съвсем 12 м. Дяволският мост е дълъг 56 м., вирок е 3,5 м. И прилича калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са непокътнати от остарелия римски мост. Все отново най-голямата мистерия на структурата си остава обликът на Дявола. Съвсем неотдавна, след дълги размишления и фотографски опити, един български публицист откри разковничето. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се допре, а в действителност не е материализирана, е скалата във водата, тъкмо под Централния свод. Тя е издялана на половина, а другата половина е отражението във водата. В същия миг над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение.

 Образът на Дявола се вижда единствено в оня миг от деня (средно в интервала сред 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхнина, т.е мостът и сянката му, съвпаднат изцяло. За да можете да си го визиите по-лесно, направете фотография на оборудването в този миг и я обърнете отвесно. Страховито, нали? Не приключвайте разходката с взор към водата от най-високата точка на Дяволския мост. Вместо това продължете визитата си в света на мистиката.Той съставлява древнотракийско светлище, съдържащо към 100 трапецовидни ниши, издълбани във варовикова канара с неправилна форма и предопределени за предпазване на ритуални погребални съдове или за погребални урни. Смесица от човешка и естествена активност, този монумент на древнотракийската просвета на към 3000 година, през днешния ден е разгласен за естествена забележителност.

 Заслужава си да посетите и град Ардино. Въпреки че по-голямата част от популацията му са мохамедани, има и християнска общественост. Още по пътя на основно място в града ще забележите чешма, направена като умалено копие на Дяволския мост - още един знак, че сте на прав път. Разгледайте джамията, християнската черква и центъра на Ардино, поседнето да похапнете в някоя кръчмичка и поразпитайте локалното население за забавните места в региона. Със сигурност ще останете прелестно сюрпризирани какъв брой доста неща можете да видите, вършиме и разберете единствено с една разходка до Дяволския мост.  

Инфо: www.rozali.com