Възможно ли е гладът да ни направи гневни и агресивни?

Възможно ли е гладът да ни направи гневни и нападателни? Гладът е натурален физиологичен сигнал, че тялото ни се нуждае от хранителни субстанции. Въпреки това, доста хора виждат, че когато не са яли дълготрайно време, могат да станат раздразнителни или даже нападателни.

Този феномен, постоянно именуван „ гладен яд “ има своето научно пояснение и се основава на комплицирани физиологични и психични механизми.

Когато не сме яли известно време, равнището на глюкоза в кръвта спада. Глюкозата е главният източник на сила за мозъка, и когато равнищата ѝ са ниски, мозъкът не може да действа оптимално, което води до усложнения в концентрацията, комплициране и нервност.

Възможно ли е гладът да ни направи гневни и нападателни? 10.07.24 01:08 Топ 11 храни, помагащи за кръвообращението 10.07.24 00:30 Кейт Мидълтън е с разрушено сърце от решението на Уилям за бъдещето на фамилията им 10.07.24 00:01 НАСА с революционна вест: Открита е нова форма на сила с невиждана до момента мощ, която ще промени електричеството на Земята! 09.07.24 23:36 Разследване на консорциум от медии: Европейски Съюз лъже какъв брой снаряди изпраща на Украйна 09.07.24 22:57

Гладът задейства производството на разнообразни хормони, в това число кортизол и адреналин. Повишаването на тези хормони може да усили възприятието на тревога и неспокойствие. Освен това, хормонът грелин, който подтиква апетита, също може да повлияе на страстите и да ускори възприятието на яд.

Серотонинът е невротрансмитер, който играе основна роля в регулирането на настроението и страстите. Ниските равнища на серотонин са свързани с меланхолия и настъпателност. Когато не ядем, равнищата му могат да спаднат, което да способства за възприятието на яд и нервност.

Гладът може да се възприема като стресова обстановка, изключително в случай че човек е в конюнктура, където не може да се храни незабавно. Този стрес може да ускори възприятието на яд и фрустрация.

Когато сме гладни, мозъкът ни може да интерпретира дразнители и обстановки като по-стресови или заплашителни, в сравнение с са в реалност. Това може да докара до по-остри реакции и експанзия към близките. Например, дребни неща, които нормално не биха ни тормозили, могат да наподобяват по-сериозни и досадни.

Гладът може да повлияе на нашите обществени взаимоотношения. Когато сме гладни, сме по-малко търпеливи и по-склонни да реагираме отрицателно на другите. Това може да докара до спорове и различия, изключително в стресови обстановки или когато има спомагателни дразнители.

Освен това, може да понижи способността ни да направляваме импулсите си. Когато равнището на кръвната захар е ниско, е по-трудно да поддържаме хладнокръвие и да реагираме рационално на провокации. Това усилва риска от нападателни или несъответствуващи реакции.

За да избегнем отрицателните последствия от „ гладния яд “, е значимо да се грижим за постоянното и уравновесено хранене и да разбираме по какъв начин тялото и мозъкът ни реагират на неналичието на храна. Това ще ни помогне да поддържаме по-добро въодушевление и по-здравословни обществени взаимоотношения.

Източник: puls