„Теленор” изтезават клиентите си с измислени такси
Възможно ли е един нов телефонен уред да се продава на две радикално разнообразни цени в два следващи дни при едни и същи условия? Оказва ли се, че каквото и да вършиме с абонаментния си проект, постоянно ще сте прецакан, ще има скрита такса и ще ви насилят да сте привързан в контракт за година-две, най-малко. Има ли въобще някаква изгода от договорите с мобилен оператор и клиентите получават ли какъвто и да било бонус от заложения автограф за дълго и нещастно обвързване?
Ако на първите два въпроса отговорът е „ да “, а на последния „ не “, най-вероятно вие сте един изстрадал и преметнат клиент на „ Теленор ”, на който му се е отщяло към този момент даже да се оплаква. Имайте поради, че те тъкмо това целят – да ви омаломощят.
Дали новият притежател на телекома - чехът милиардер Петр Келнер, е в течение за политиките в прясно добитата му българска благосъстоятелност, за момента можем единствено да гадаем. Не е ясно и дали е корпоративно предписание всеки един чиновник в офисите на „ Теленор ” да гони заветната цел клиентът да бъде измамен непременно или постоянно до това се стига и поради впечатляващата некомпетенстност на работещите с подправена ведра усмивка на гишетата. Със сигурност обаче тестванията пред клиентите още при влизането им в офис на компанията наложително предстоят и дават обещание да са непредвидими.
Всеки клиент на „ Теленор ” несъмнено може да опише най-малко няколко случая, в които е бил измамен под какво се подписва, спестени са му били съществени положения по отношение на абонаметния му проект, оказало се е, че има да доплаща такси, за които не е бил осведомен и се е сблъскал с разнопосочна информация за правата му и най-много неналичието им. Вероятно има и такива, които подават публични тъжби на уеб страницата на компанията, само че разрешаването им в интерес на клиента е рядко знамение, за което единствено се носят митове, само че никой не познава действителен човек, който да го е претърпял.
Единствените моменти, когато потребителят стартира да се усеща значим, ухажван и си фантазира, че нещо зависи от него, е когато договорът му върви към края си. Тогава позвъняванията от оператора стават съвсем ежедневни, звънят по-често, в сравнение с майка ти и баба ти са в положение. Компанията пуска най-добре подготвените си омайници, които звучат толкоз свежо приповдигнати и в такава цялостна подготвеност да ти изпратят златен „ Ролс Ройс ” да те докара, единствено и единствено да преподпишеш, че се чудиш дали не са изпили най-малко един бидон енергийни питиета, недай си боже и някакви химикали за тонус.
- Здравейте-е-е, по какъв начин сте госпожо-о-о, животът добре ли върви, по какъв начин сте у дома (те въпреки всичко съвсем знаят по какъв начин сме у дома, с помощта на актуалните технологии и настройки за локализиране, само че да се намират на приказка)? Гледаме тук, че нещо договорчето ви изтича, та сме ви приготвили един куп дарове, бонуси, изненади (изненади сигурно ще има), нови модели телефони особено за вас, мегабайти на стомах, минути диалози към Космоса до обратен тласък, плюс безконечен живот. Та се чудехме по кое време ще ви е комфортно да дойдете в наш офис, единствено едно подписче да сложите, с цел да получите всичко това с невероятни преференции?
- Може ли в различен миг да звъннете, на работа съм.
- Разбира се, несъмнено, няма проблем. За по кое време по-точно да се разберем?
- Не мога да кажа, в срещи съм.
- Разбира се, несъмнено, няма проблем. Кога ви свършват срещите?
- Вижте, не мога да преценява. Моля ви да се чуем в различен ден.
- Разбира се, несъмнено, няма проблем, когато кажете. Ще звъннем след час.
Това може да продължи постоянно, само че все в някакъв миг стресът за клиента става непостижим и той се завлачва отпаднал до офис на „ Теленор ”, с цел да свършат тези страдания, да се постави завършек на ужаса какво ще произтече след края на контракта, тъй като се загатва косвено за апокалипсис. В офиса настъпват Коледа и Великден по едно и също време, най-малко пет корпоративни симпатяги ти препречват пътя, един държи химикал, втори печатче, трети носи церемониално самия документ, а останалите те гледат с разширени зеници, които хипнотично се трансформират в екрани, посредством които ти изтриват паметта, с цел да забравиш всичките си разправии с тях до момента. Най-ловката теленорска хрътка (която ще грабне бонуса за преподписал клиент в края на месеца) взима бял лист, на който стартира с химикала да написа числа, обърнати към теб, със стремглава скорост. Този необикновен маркетингов прийом да драскаш цифри на инцидентен принцип наобратно несъмнено се преподава на курсовете на някой мега лайф коуч, може би даже от самата Кобилкина, тъй че оптимално да те обърка какъв тъкмо проект си избираш. Към него наложително върви обещанието за фантастична преференция в цената, в случай че си купиш и нов уред, който, твърдят те, ще ти излезе съвсем без пари, изключително в случай че е на лизинг. След като те докарат до коматично положение и ти си подготвен да се подпишеш не просто на лошотия контракт, а че им даряваш всичките си органи, като се стартира от мозъка, стартира новата двугодишна приказност, в която нищо не е такова, каквото наподобява.
Оказва се, че единствено по-високата цена, над тази, на която си, е вероятен избор пред теб, тъй като... тъй като по този начин. Не излиза наяве също, това никой няма да ти го каже в прав текст, че макар обещанието за преференциален нов уред, в случай че не го закупиш в деня, в който преподписваш контракта си, а пет месеца по-късно, да речем, това възобновява стартовата дата на съглашението ви и то стартира да тече изначало за идващите две години. Ако инцидентно ти хрумне да прекъснеш контракта, тъй като в душата ти дреме фен на хаоса, няма по какъв начин да стане без солидни неустойки. Преференциите за нов уред също са мираж – те, става известно, първо са дребни и второ – влизат в действие единствено в случай че увеличиш абонаментния си проект, както твърди шефът на един централните офиси в София на ъгъла на бул. „ Витоша ” и бул. „ Патриарх Евтимий ”. Е, останалите чиновници декларират напълно друго и смъкват цената на телефона с няколкостотин лв., в случай че ги посетиш в идващ ден и са в по-добро въодушевление. Тази загадка няма да бъде разгадана за какво се случва – тъй като им разрешават да понижават цените, в случай че с инстинктите си на бизнес хрътки усетят, че клиентът се изплъзва и няма да си купи уред от тях, тъй като в действителност е по-евтин и шефът се е объркал, или тъй като си плямпат каквото им падне и са неподготвени.
В този обикновен образец подводните камъни са нищо на фона на неподозираните клопки, които ще щракнат, в случай че един средностатистически клиент на оператора тръгне да трансформира по време на кървавия си контракт абонаметния си проект надолу или да трансферира собствеността на номера.
Офис на „ Теленор ” в друга точка на столицата. Отиваш след работа, искаш да прехвърлиш номера си от физическо лице – ти, на юридическо лице – твоята компания. „ Може, може, няма проблем, единствено че ще платите наказателна клауза “, безапелационен е вещият чиновник. „ Каква наказателна клауза, компанията е моя “, недоумява клиентът, чиято логичност да трансферира от себе си на себе си нещо не води до това, че би трябвало да бъде наказван, в случай, че остава във притежание на същия оператор. „ Момент, дано обсъдим вашия случай “, е отговорът, който идва с доста значимо и даже загадъчно изражение, като че ли ще се свика консилиум от учени, а „ казусът “ се отнася към националната сигурност. Две минути по-късно от задната стая събралите се надъхани млади чиновници излизат и още по-важно споделят, че ще се направи изключение особено за теб. Клиентът няма да бъде наказван с триста камшика на гол тил, само че, в случай че желае да не заплаща неустойки, би трябвало да усили месечния си абонамент. Клиентът, съвсем поласкан, се съгласява и леко наперено си потегля от офиса, тъй като е специфичен.
Няма и месец по-късно същият клиент открива, че това по този начин особено отношение се е отразило в месечната му сметка и неустойките са се вмъкнали като дребни сладки скрити таксички, предплаща се нещо, което следва да се употребява, изгубил е част от услугите по проекта си, с които до момента е разполагал, тъй като те не важали за юридически лица (информация, която е била спестена), а също по този начин не може да си вдигне и кредитния предел, с цел да не му спрат телефона в чужбина. Звъни на оператор, той го праща в някой офис, твърдейки го, че тази драма ще се позволи в негова изгода. На техен терен, единствено че друг от предния, се пробва да разбере от кое място му се изсипаха тези нови проблеми на главата, а обяснението, което получава, е като че ли кодирано за извънземни:
- Няма по какъв начин да измененията лимита си, тъй като сте нов клиент.
- Абонат съм ви от две десетилетия.
- Не, номерът е трансфериран на компания преди месец.
- Да, само че компанията е моя.
- Това няма никакво значение. Ако желаете да не ви спрем телефона, като отидете в чужбина, би трябвало да внесете значителен депозит.
- Мога ли тогава да си трансферира номера назад от мен на мен и още веднъж да съм притежател като физическо лице, тогава може би ще си ме спомните като клиент от 20 години и няма да ми спирате телефона?
- Може, може, няма проблем, единствено че ще платите наказателна клауза
- Е, каква наказателна клауза в този момент? Нали към този момент трансферирах един път без наказателна клауза, въпреки че като си виждам сметката…
- Това не е допустимо да се е случило. Не може без наказателна клауза. И също така, би трябвало да си вдигнете месечния абонамент.
- Пак ли? То има ли накъде към този момент?
- Има, има. Ще ви прибавим още много мегабайти, повече минути, тъй че да надвишават броя на минутите в денонощие, ще си купите и най-скъпия телефон от нас, с цел да ви излезе петорно повече, в сравнение с, в случай че го вземете от всяка друга точка в цивилизацията и ще подпишете безконечен контракт, съгласно който и в отвъдното ще позвате нашите услуги за безконечни времена!
Само последното изречение е плод на живописен яд, разследване от безспорното изтощение, само че смисълът му в действителността беше почти същият. Всичко останало са същински образци от политиката и отношението на „ Теленор ”.
Тези образци, както и още безрбой други сходни, са непоносимо безчинство в ерата, в която всеки употребява мобилни услуги, които към този момент би следвало да се сервират по цивилизован метод, без тарикатлъци, доближаващи се съвсем до мошеничеството. Както е на всички места другаде по света, тъй като и клиентите на „ Теленор ” пътуват и някои неща им вършат усещане. Но в страна, в която се вършат шашми с комуналните услуги, какво можеш да очакваш, с изключение на тормоз и от телекома, с цел да имаш още един мотив да се чувстваш и да бъдеш прецакан.
И колкото и чужденци да се сменят на върха на компанията, това дали в миналото ще промени просмуканото в костите измамничество на актуалната порода корпоративни раболепници? Накрая просто казваш: „ Келнер, сметката, апелирам! “, плащаш, само че даже не можеш да си тръгнеш, макар че си омерзен.
Ако на първите два въпроса отговорът е „ да “, а на последния „ не “, най-вероятно вие сте един изстрадал и преметнат клиент на „ Теленор ”, на който му се е отщяло към този момент даже да се оплаква. Имайте поради, че те тъкмо това целят – да ви омаломощят.
Дали новият притежател на телекома - чехът милиардер Петр Келнер, е в течение за политиките в прясно добитата му българска благосъстоятелност, за момента можем единствено да гадаем. Не е ясно и дали е корпоративно предписание всеки един чиновник в офисите на „ Теленор ” да гони заветната цел клиентът да бъде измамен непременно или постоянно до това се стига и поради впечатляващата некомпетенстност на работещите с подправена ведра усмивка на гишетата. Със сигурност обаче тестванията пред клиентите още при влизането им в офис на компанията наложително предстоят и дават обещание да са непредвидими.
Всеки клиент на „ Теленор ” несъмнено може да опише най-малко няколко случая, в които е бил измамен под какво се подписва, спестени са му били съществени положения по отношение на абонаметния му проект, оказало се е, че има да доплаща такси, за които не е бил осведомен и се е сблъскал с разнопосочна информация за правата му и най-много неналичието им. Вероятно има и такива, които подават публични тъжби на уеб страницата на компанията, само че разрешаването им в интерес на клиента е рядко знамение, за което единствено се носят митове, само че никой не познава действителен човек, който да го е претърпял.
Единствените моменти, когато потребителят стартира да се усеща значим, ухажван и си фантазира, че нещо зависи от него, е когато договорът му върви към края си. Тогава позвъняванията от оператора стават съвсем ежедневни, звънят по-често, в сравнение с майка ти и баба ти са в положение. Компанията пуска най-добре подготвените си омайници, които звучат толкоз свежо приповдигнати и в такава цялостна подготвеност да ти изпратят златен „ Ролс Ройс ” да те докара, единствено и единствено да преподпишеш, че се чудиш дали не са изпили най-малко един бидон енергийни питиета, недай си боже и някакви химикали за тонус.
- Здравейте-е-е, по какъв начин сте госпожо-о-о, животът добре ли върви, по какъв начин сте у дома (те въпреки всичко съвсем знаят по какъв начин сме у дома, с помощта на актуалните технологии и настройки за локализиране, само че да се намират на приказка)? Гледаме тук, че нещо договорчето ви изтича, та сме ви приготвили един куп дарове, бонуси, изненади (изненади сигурно ще има), нови модели телефони особено за вас, мегабайти на стомах, минути диалози към Космоса до обратен тласък, плюс безконечен живот. Та се чудехме по кое време ще ви е комфортно да дойдете в наш офис, единствено едно подписче да сложите, с цел да получите всичко това с невероятни преференции?
- Може ли в различен миг да звъннете, на работа съм.
- Разбира се, несъмнено, няма проблем. За по кое време по-точно да се разберем?
- Не мога да кажа, в срещи съм.
- Разбира се, несъмнено, няма проблем. Кога ви свършват срещите?
- Вижте, не мога да преценява. Моля ви да се чуем в различен ден.
- Разбира се, несъмнено, няма проблем, когато кажете. Ще звъннем след час.
Това може да продължи постоянно, само че все в някакъв миг стресът за клиента става непостижим и той се завлачва отпаднал до офис на „ Теленор ”, с цел да свършат тези страдания, да се постави завършек на ужаса какво ще произтече след края на контракта, тъй като се загатва косвено за апокалипсис. В офиса настъпват Коледа и Великден по едно и също време, най-малко пет корпоративни симпатяги ти препречват пътя, един държи химикал, втори печатче, трети носи церемониално самия документ, а останалите те гледат с разширени зеници, които хипнотично се трансформират в екрани, посредством които ти изтриват паметта, с цел да забравиш всичките си разправии с тях до момента. Най-ловката теленорска хрътка (която ще грабне бонуса за преподписал клиент в края на месеца) взима бял лист, на който стартира с химикала да написа числа, обърнати към теб, със стремглава скорост. Този необикновен маркетингов прийом да драскаш цифри на инцидентен принцип наобратно несъмнено се преподава на курсовете на някой мега лайф коуч, може би даже от самата Кобилкина, тъй че оптимално да те обърка какъв тъкмо проект си избираш. Към него наложително върви обещанието за фантастична преференция в цената, в случай че си купиш и нов уред, който, твърдят те, ще ти излезе съвсем без пари, изключително в случай че е на лизинг. След като те докарат до коматично положение и ти си подготвен да се подпишеш не просто на лошотия контракт, а че им даряваш всичките си органи, като се стартира от мозъка, стартира новата двугодишна приказност, в която нищо не е такова, каквото наподобява.
Оказва се, че единствено по-високата цена, над тази, на която си, е вероятен избор пред теб, тъй като... тъй като по този начин. Не излиза наяве също, това никой няма да ти го каже в прав текст, че макар обещанието за преференциален нов уред, в случай че не го закупиш в деня, в който преподписваш контракта си, а пет месеца по-късно, да речем, това възобновява стартовата дата на съглашението ви и то стартира да тече изначало за идващите две години. Ако инцидентно ти хрумне да прекъснеш контракта, тъй като в душата ти дреме фен на хаоса, няма по какъв начин да стане без солидни неустойки. Преференциите за нов уред също са мираж – те, става известно, първо са дребни и второ – влизат в действие единствено в случай че увеличиш абонаментния си проект, както твърди шефът на един централните офиси в София на ъгъла на бул. „ Витоша ” и бул. „ Патриарх Евтимий ”. Е, останалите чиновници декларират напълно друго и смъкват цената на телефона с няколкостотин лв., в случай че ги посетиш в идващ ден и са в по-добро въодушевление. Тази загадка няма да бъде разгадана за какво се случва – тъй като им разрешават да понижават цените, в случай че с инстинктите си на бизнес хрътки усетят, че клиентът се изплъзва и няма да си купи уред от тях, тъй като в действителност е по-евтин и шефът се е объркал, или тъй като си плямпат каквото им падне и са неподготвени.
В този обикновен образец подводните камъни са нищо на фона на неподозираните клопки, които ще щракнат, в случай че един средностатистически клиент на оператора тръгне да трансформира по време на кървавия си контракт абонаметния си проект надолу или да трансферира собствеността на номера.
Офис на „ Теленор ” в друга точка на столицата. Отиваш след работа, искаш да прехвърлиш номера си от физическо лице – ти, на юридическо лице – твоята компания. „ Може, може, няма проблем, единствено че ще платите наказателна клауза “, безапелационен е вещият чиновник. „ Каква наказателна клауза, компанията е моя “, недоумява клиентът, чиято логичност да трансферира от себе си на себе си нещо не води до това, че би трябвало да бъде наказван, в случай, че остава във притежание на същия оператор. „ Момент, дано обсъдим вашия случай “, е отговорът, който идва с доста значимо и даже загадъчно изражение, като че ли ще се свика консилиум от учени, а „ казусът “ се отнася към националната сигурност. Две минути по-късно от задната стая събралите се надъхани млади чиновници излизат и още по-важно споделят, че ще се направи изключение особено за теб. Клиентът няма да бъде наказван с триста камшика на гол тил, само че, в случай че желае да не заплаща неустойки, би трябвало да усили месечния си абонамент. Клиентът, съвсем поласкан, се съгласява и леко наперено си потегля от офиса, тъй като е специфичен.
Няма и месец по-късно същият клиент открива, че това по този начин особено отношение се е отразило в месечната му сметка и неустойките са се вмъкнали като дребни сладки скрити таксички, предплаща се нещо, което следва да се употребява, изгубил е част от услугите по проекта си, с които до момента е разполагал, тъй като те не важали за юридически лица (информация, която е била спестена), а също по този начин не може да си вдигне и кредитния предел, с цел да не му спрат телефона в чужбина. Звъни на оператор, той го праща в някой офис, твърдейки го, че тази драма ще се позволи в негова изгода. На техен терен, единствено че друг от предния, се пробва да разбере от кое място му се изсипаха тези нови проблеми на главата, а обяснението, което получава, е като че ли кодирано за извънземни:
- Няма по какъв начин да измененията лимита си, тъй като сте нов клиент.
- Абонат съм ви от две десетилетия.
- Не, номерът е трансфериран на компания преди месец.
- Да, само че компанията е моя.
- Това няма никакво значение. Ако желаете да не ви спрем телефона, като отидете в чужбина, би трябвало да внесете значителен депозит.
- Мога ли тогава да си трансферира номера назад от мен на мен и още веднъж да съм притежател като физическо лице, тогава може би ще си ме спомните като клиент от 20 години и няма да ми спирате телефона?
- Може, може, няма проблем, единствено че ще платите наказателна клауза
- Е, каква наказателна клауза в този момент? Нали към този момент трансферирах един път без наказателна клауза, въпреки че като си виждам сметката…
- Това не е допустимо да се е случило. Не може без наказателна клауза. И също така, би трябвало да си вдигнете месечния абонамент.
- Пак ли? То има ли накъде към този момент?
- Има, има. Ще ви прибавим още много мегабайти, повече минути, тъй че да надвишават броя на минутите в денонощие, ще си купите и най-скъпия телефон от нас, с цел да ви излезе петорно повече, в сравнение с, в случай че го вземете от всяка друга точка в цивилизацията и ще подпишете безконечен контракт, съгласно който и в отвъдното ще позвате нашите услуги за безконечни времена!
Само последното изречение е плод на живописен яд, разследване от безспорното изтощение, само че смисълът му в действителността беше почти същият. Всичко останало са същински образци от политиката и отношението на „ Теленор ”.
Тези образци, както и още безрбой други сходни, са непоносимо безчинство в ерата, в която всеки употребява мобилни услуги, които към този момент би следвало да се сервират по цивилизован метод, без тарикатлъци, доближаващи се съвсем до мошеничеството. Както е на всички места другаде по света, тъй като и клиентите на „ Теленор ” пътуват и някои неща им вършат усещане. Но в страна, в която се вършат шашми с комуналните услуги, какво можеш да очакваш, с изключение на тормоз и от телекома, с цел да имаш още един мотив да се чувстваш и да бъдеш прецакан.
И колкото и чужденци да се сменят на върха на компанията, това дали в миналото ще промени просмуканото в костите измамничество на актуалната порода корпоративни раболепници? Накрая просто казваш: „ Келнер, сметката, апелирам! “, плащаш, само че даже не можеш да си тръгнеш, макар че си омерзен.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ