Не може да се иска вот на недоверие на служебен кабинет
Възможно ли е да се желае избор на съмнение към служебно държавно управление, разяснява преподавателят по конституционно право в СУ " Св. Климент Охридски " Наталия Киселова пред БНР.
" Всъщност настояванията на опозицията са 2 - президентът да смени министър-председателя на служебното държавно управление, което е допустимо, и дали е допустимо на служебно държавно управление да се упражни подобен тип отговорност като вота на съмнение. Вотът е опит на опозицията да смъкна държавното управление. Тази процедура се употребява за парламентарно определено държавно управление ", изясни доцент Киселова.
Тя напомни, че органът, който назначава, е органът, който уволнява - в тази ситуация президентът.
" Дори и да станем очевидци на задвижване на такава процедура, тя ще бъде единствено политически инструмент, който няма да има правни последствия и няма да смъкна държавното управление. Президентът не е задължен да се съобрази с това, само че поради късото време до Великденската почивка, вотът на съмнение по-скоро се употребява, с цел да се обърне внимание на 2 от парламентарните групи ", сподели доцент Киселова.
Преподавателят по конституционно право изясни, че има тълкувателно решение от 1992 година, което се занимава със служебното държавно управление и не е изгубило актуалността си. Там категорично в претекстовете се показва, че когато има служебно държавно управление при работещо Народно заседание, то предстои на парламентарен надзор, само че не може да се упражнява избор на съмнение.
Много по-вероятно е президентът да не се съобрази с настояването да смени служебния министър председател, сподели още Наталия Киселова. Тя напомни, че когато бе формирано държавното управление на Димитър Главчев, бе оповестено, че той единствен се е съгласил от вероятните разновидности.
Доц. Киселова добави, че министър председателят дължи пояснение на обществото за какво желае толкоз скоро промяната на 2-ма от министрите си.
" Всъщност настояванията на опозицията са 2 - президентът да смени министър-председателя на служебното държавно управление, което е допустимо, и дали е допустимо на служебно държавно управление да се упражни подобен тип отговорност като вота на съмнение. Вотът е опит на опозицията да смъкна държавното управление. Тази процедура се употребява за парламентарно определено държавно управление ", изясни доцент Киселова.
Тя напомни, че органът, който назначава, е органът, който уволнява - в тази ситуация президентът.
" Дори и да станем очевидци на задвижване на такава процедура, тя ще бъде единствено политически инструмент, който няма да има правни последствия и няма да смъкна държавното управление. Президентът не е задължен да се съобрази с това, само че поради късото време до Великденската почивка, вотът на съмнение по-скоро се употребява, с цел да се обърне внимание на 2 от парламентарните групи ", сподели доцент Киселова.
Преподавателят по конституционно право изясни, че има тълкувателно решение от 1992 година, което се занимава със служебното държавно управление и не е изгубило актуалността си. Там категорично в претекстовете се показва, че когато има служебно държавно управление при работещо Народно заседание, то предстои на парламентарен надзор, само че не може да се упражнява избор на съмнение.
Много по-вероятно е президентът да не се съобрази с настояването да смени служебния министър председател, сподели още Наталия Киселова. Тя напомни, че когато бе формирано държавното управление на Димитър Главчев, бе оповестено, че той единствен се е съгласил от вероятните разновидности.
Доц. Киселова добави, че министър председателят дължи пояснение на обществото за какво желае толкоз скоро промяната на 2-ма от министрите си.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ