Лозан Лозанов и творенията, които дават облик на средата
Възможно ли е да осигуриш покрив за президента, за чиновниците в едно от най-важните министерства, както и за храм, за който мечтае мистична фигура. Какво ли би трябвало да е това място?
Всъщност покривите са три и се намират в България. Това са резиденцията на президента вила „ Калина “ в Бояна, църквата „ Св. Петка “ в Рупите и Министерството на външните работи. Общото сред тях пък е едно – и трите здания са по план на еднакъв проектант.
Преди дни Камарата на архитектите в България (КАБ) отличи Лозан Лозанов за изцяло творчество. Това отличие се връчва за първи път в историята.
„ Нямахме никакви съмнения на кого би трябвало да връчим първата премия на КАБ за изцяло творчество. Отдавна искахме да отдадем заслуженото внимание и самопризнание на един от най-изтъкнатите създатели в актуалната архитектурна процедура. Работата на арх. Лозанов е образец за високо майсторство и задава критериите за стойностна архитектура “, сподели ръководителят на КАБ арх. Владимир Милков.
Лозан Лозанов е наследник на Георги Лозанов-старши – върховен служител преди 9 септември, учил философия и финанси в Хайделберг. Лозан поема по друг от татко си път и се отдава на архитектурата.
Началото на кариерата му съответствува с времената на така наречен „ топене “ в Съветския съюз – интервалът след гибелта на Сталин и ръководството на Никита Хрушчов. Именно през 1953 – годината на гибелта на Сталин, Лозанов се дипломира.
По време на „ размразяването “ част от най-тежките репресии и цензура са смекчени, а измененията включват и усилването на интернационалните просветителни и културни обмени и контакти. Архитектурата също не е подмината.
„ Ние още като студенти се интересувахме от модерната архитектура, доколкото това беше допустимо, тъй като тя беше разкол. Гледахме списания - в Библиотеката имаше немски, италиански списания - и по този начин се мъчехме да усвоим този нов дух. Имаше лимитирана опция и за опити “, споделя Лозанов в изявление за вестник „ Култура “.
По думите му макар рестриктивните мерки студентите не са били ощетявани в образованието си, което е било посредством и на техните преподаватели.
Началната му процедура минава в начертаване на елементи за Партийния дом и хотел „ Балкан “. Първото по-сериозно предизвикателство пък идва с работата му по хотел „ Плиска “, постройката, която и до през днешния ден се счита за едно от огромните му творения. Малко по-късно той работи и по постройката на Министерството на външните работи, за която черпи ентусиазъм от кметството в Бостън – градът, който по-рано е посетил.
Въпреки огромните му достижения той в никакъв случай не отхвърля, че съществена за него е екипната работа. Най-известни са тандемите му с арх. Богдан Томалевски и арх. Христо Цветков.
„ Нашата специалност не е самотна, архитектурата не е работа за самотници. Това е огромно качество - да намериш мястото си в една система. Аз постоянно споделям „ ние “, заобикалям „ аз “. Трябва да намериш метод всеки в екипа да има възприятието, че способства, че е съавтор “, споделя Лозанов.
В специалността си той работи и в тандем с различен доста значим човек за живота му – брачната половинка и майка на двете му деца – Олга. Двете му деца пък също са сериозен мотив за горделивост. Синът му е културологът, медиен специалист и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов, а щерка му, Олга Лозанова, е дълготраен програмен шеф в Нова телевизия.
В България Лозанов е построил над 100 обекта, само че твърди, че не може да уточни даже един от тях, който напълно да му харесва. Част от болката му като проектант пък е обвързвана със застрояването на градовете с панелни блокове, както и всеобщите градежи по Черноморието.
„ Как може да няма мощ, която да наложи какво и по какъв начин да се строи?! За какво е цялата архитектурна общност?! Какъв различен смисъл имат и Съюз на архитектите, и камара, и министерство “, възмущава се Лозан Лозанов.
Заради достиженията си през 2020 година той получи и медал „ Св. Св. Кирил и Методий “ за принос към развиването на културата, изкуството, образованието и науката.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
Всъщност покривите са три и се намират в България. Това са резиденцията на президента вила „ Калина “ в Бояна, църквата „ Св. Петка “ в Рупите и Министерството на външните работи. Общото сред тях пък е едно – и трите здания са по план на еднакъв проектант.
Преди дни Камарата на архитектите в България (КАБ) отличи Лозан Лозанов за изцяло творчество. Това отличие се връчва за първи път в историята.
„ Нямахме никакви съмнения на кого би трябвало да връчим първата премия на КАБ за изцяло творчество. Отдавна искахме да отдадем заслуженото внимание и самопризнание на един от най-изтъкнатите създатели в актуалната архитектурна процедура. Работата на арх. Лозанов е образец за високо майсторство и задава критериите за стойностна архитектура “, сподели ръководителят на КАБ арх. Владимир Милков.
Лозан Лозанов е наследник на Георги Лозанов-старши – върховен служител преди 9 септември, учил философия и финанси в Хайделберг. Лозан поема по друг от татко си път и се отдава на архитектурата.
Началото на кариерата му съответствува с времената на така наречен „ топене “ в Съветския съюз – интервалът след гибелта на Сталин и ръководството на Никита Хрушчов. Именно през 1953 – годината на гибелта на Сталин, Лозанов се дипломира.
По време на „ размразяването “ част от най-тежките репресии и цензура са смекчени, а измененията включват и усилването на интернационалните просветителни и културни обмени и контакти. Архитектурата също не е подмината.
„ Ние още като студенти се интересувахме от модерната архитектура, доколкото това беше допустимо, тъй като тя беше разкол. Гледахме списания - в Библиотеката имаше немски, италиански списания - и по този начин се мъчехме да усвоим този нов дух. Имаше лимитирана опция и за опити “, споделя Лозанов в изявление за вестник „ Култура “.
По думите му макар рестриктивните мерки студентите не са били ощетявани в образованието си, което е било посредством и на техните преподаватели.
Началната му процедура минава в начертаване на елементи за Партийния дом и хотел „ Балкан “. Първото по-сериозно предизвикателство пък идва с работата му по хотел „ Плиска “, постройката, която и до през днешния ден се счита за едно от огромните му творения. Малко по-късно той работи и по постройката на Министерството на външните работи, за която черпи ентусиазъм от кметството в Бостън – градът, който по-рано е посетил.
Въпреки огромните му достижения той в никакъв случай не отхвърля, че съществена за него е екипната работа. Най-известни са тандемите му с арх. Богдан Томалевски и арх. Христо Цветков.
„ Нашата специалност не е самотна, архитектурата не е работа за самотници. Това е огромно качество - да намериш мястото си в една система. Аз постоянно споделям „ ние “, заобикалям „ аз “. Трябва да намериш метод всеки в екипа да има възприятието, че способства, че е съавтор “, споделя Лозанов.
В специалността си той работи и в тандем с различен доста значим човек за живота му – брачната половинка и майка на двете му деца – Олга. Двете му деца пък също са сериозен мотив за горделивост. Синът му е културологът, медиен специалист и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов, а щерка му, Олга Лозанова, е дълготраен програмен шеф в Нова телевизия.
В България Лозанов е построил над 100 обекта, само че твърди, че не може да уточни даже един от тях, който напълно да му харесва. Част от болката му като проектант пък е обвързвана със застрояването на градовете с панелни блокове, както и всеобщите градежи по Черноморието.
„ Как може да няма мощ, която да наложи какво и по какъв начин да се строи?! За какво е цялата архитектурна общност?! Какъв различен смисъл имат и Съюз на архитектите, и камара, и министерство “, възмущава се Лозан Лозанов.
Заради достиженията си през 2020 година той получи и медал „ Св. Св. Кирил и Методий “ за принос към развиването на културата, изкуството, образованието и науката.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ