Болниците – още едно наказание, че си се родил в България
Възможно ли е да бъдеш наказван за това, че си се родил в дадена страна? Без виновност да понасяш санкции? Възможно е, да – в някои страни в Африка, Южна Америка и в „ европейска “ България.
Наказват те с корумпирани изпитващи, които изпращат некадърници с купени книжки на пътя, да те тормозят, газят и нерядко – убиват; санкционират те с „ контролиращи “ органи, които управляват само потока към персоналните си банкови сметки, пускащи най-големите отпадъци на европейското и международно произвеждане да заливат пазара ти (срещу европейски цени, схваща се); тормозят те с политически калинки, които стават управителни фрагменти и занапред стартират да се учат – на твой гръб; санкционират те с азиатска заплата и европейски цени; със струващи стотици милиони пътища, по които си оставяш картера, шарнирите, пломбите, камъните в бъбреците и дребното ти останало достолепие, което става на айрян, до момента в който стигнеш от точка А до точка Б. Наказват те и с политическия цирк, който си жертван да наблюдаваш в благата си татковина, до момента в който си разсъждаваш (вече на глас, тъй като шайбите ти в главата са се разхлабили от последното пътешестване за морето), че то и турчин не е вилнял по този начин над бащино ти огнище.
Но, несъмнено, има и едни доста фини санкции за това, че си се родил в България, те са по-особени и са проектирани по този начин, че да не оставят доста място за здрав разсъдък в главата ти, като ти се случат един път.
Черешката на тортата във фините санкции е да попаднеш в българска болница (и да не си нѝ министър, нѝ народен представител – те, горките, в никакъв случай няма да узнаят какво е същинското възприятие за това да си елементарен българин в елементарна болница).
Като ти се каже, че се влиза със записан час, значи се влиза със записан час, нищо, че е поликлиника, а не частна клиника и никой няма право да си измисля правила в придвижване. Как по този начин да няма? Кой си ти, че ще им кажеш дали имат или нямат право да си вършат каквото желаят? Болялото те било? Е? То и на следващия ден ще те боли, айде – в случай че обичаш – да си запишеш час и да се върнеш на следващия ден. Какво мрънкаш там? Оф бе, добре бе, ще те приемем, айде, от нас да мине. Ама след това. Седи тука, чакай.
После влизаш и разбираш, че самичък по себе си си толкоз скучна персона, че повече от 32 секунди внимание не ти се поставя, а прегледът е по-скоро да се видите – кой по какъв начин е, какво прави, по какъв начин е животът. Рецептата, несъмнено – се оказва същата като на съвсем всички минавали преди теб там. Малко като във вица: в отделението въвели нов способ – лекуване с тампон с йод. Минава дежурният, пита пациента на легло 1 по какъв начин е, има ли недоволства, оня вика, че няма. „ Ти от какво си болен? “ „ Хемороиди. “ „ С какво те лекуват? “ „ Тампон с йод. “ „ Ами ти? “ пита легло 2. „ Разстройство. “ „ С какво те лекуват? “ „ С тампон с йод. “ Оплаквания? “ „ Не. “ „ Ами ти “, пита легло 3. „ Възпалени сливици. “ „ С какво те лекуват? “ „ С тампон с йод. “ „ Оплаквания? “ „ Да. Ако може, тампонът да стартира първо от мене. “
Оказва се, че ти би трябвало решение на комисия? О-о-о-о. Стой, гледай по какъв начин става тоя фокус. Разбира се, в България съществува скица за измами с болнични. Че за какво другояче ще е тоя смут с болничните, в случай че нямаше система с измами. Системата обаче, на пръв взор, си върви тъкмо толкоз добре, колкото и преди рестрикциите. Ако ме питате по какъв начин знам и дали съм видял със личните си очи, ще би трябвало да кажа не, тъй като нямам доказателство, че това, което видях и чух, е това, което си мисля, че е… може просто да са си другари и по този начин да си приказват и да се схващат, смеят, тупат, намигат и усмихват за „ едни неща “, както и просто да обичат да си приказват със заобикалки и скрити подмятания. Кой знае, всичко е допустимо.
За елементарните пациенти обаче става цирк, с цел да си извадят един изцапан болничен. Например, разбираш, че би трябвало да изкараш няколко дни в болничното заведение за задачата – един – за първи обзор, втори – за направление от персоналния доктор. После (трети ден, заради екзотично работно време) плащаш потребителска такса, с цел да влезеш – това е N-тата такава, само че ти си я плащаш, тъй като или това, или би трябвало да извършиш ритуално човешко жертвоприношение малко по-късно, когато те питат: „ А таксата…? “
Платил си я авансово, тъй като към този момент си се напатил и тъй като те е боязън, че тия могат да те докарат до лудница… не за друго, а тъй като кой знае по какъв начин се вади направление пà за там…
Влизаш след има-няма час-час и нещо и се радваш, че тоя път си минал толкоз бързо. „ А потребителската такса за прегледа? “, прострелват те, само че ти си квалифициран и с мазна усмивка заявяваш, че си я платил, дори демонстративно вееш бележката под носовете им. „ Не бе “, очевидно не си схванал, „ това си платил с цел да може направлението да се прати на комисия, а за прегледа – настрана “. Отиваш и си плащаш, до момента в който на разум прехвърляш какво, по дяволите, се случи одеве, нали си бях платил… И ти светва – едната такса е, с цел да подадеш документа и те да го вземат, другата („ за прегледа “) е, че са ти отворили вратата и си влезнал, с цел да си дадеш документа. Капиш?
Ама, като те пратят да платиш, си губиш реда… преждевременно си се зарадвал, че си чакал единствено час и нещо. Почваш изначало. А и по какъв начин не те е позор да не знаеш безусловно всяка една детайлност от техните условия, които се сменят всяка година? Ти тъп ли си? Трябва да ги знаеш. Щом не ги знаеш, санкционират те.
После – скенер. Това е напълно друга история, не по-малко запаметяваща се и не по-малко обогатяваща – теб със мемоари, тях – с пари. Но за това – различен път.
После – чакаш да минат дните до заветната дата, когато ти разчитат резултатите. После… разбираш, че направление… КТБ (демек: к*р, тате баница!) НЯМА. Съветват те да пробваш със модерна различна медицина.
А другояче сме най-здравият народ, най-бавно изчезващият, минимум боледуващият, най-здравословно живеещият. Замалко да пропуша още веднъж, до момента в който се влачех по лечебните заведения, само че това е друга тематика.
И то е част от наказването, че съм толкоз тъп и нагъл, че да се родя в България. Какво? Дали си заплащам налозите и осигуровките? Като поп. Всеки месец. И по доста. Питах дали мога – както те един път имат посоки, различен път – нямат, дали и аз по този начин мога – един път да заплащам осигуровки, един път – не. Не можело. А може ли, крещя, да заплащам, но да си предпочитам след това хилядите, дето съм им ги набил, аз да си избера по какъв начин да се харчат по моето лекуване? И това не можело. Можело, в случай че не ми харесва, да съм си бил ходел.
Наказват те с корумпирани изпитващи, които изпращат некадърници с купени книжки на пътя, да те тормозят, газят и нерядко – убиват; санкционират те с „ контролиращи “ органи, които управляват само потока към персоналните си банкови сметки, пускащи най-големите отпадъци на европейското и международно произвеждане да заливат пазара ти (срещу европейски цени, схваща се); тормозят те с политически калинки, които стават управителни фрагменти и занапред стартират да се учат – на твой гръб; санкционират те с азиатска заплата и европейски цени; със струващи стотици милиони пътища, по които си оставяш картера, шарнирите, пломбите, камъните в бъбреците и дребното ти останало достолепие, което става на айрян, до момента в който стигнеш от точка А до точка Б. Наказват те и с политическия цирк, който си жертван да наблюдаваш в благата си татковина, до момента в който си разсъждаваш (вече на глас, тъй като шайбите ти в главата са се разхлабили от последното пътешестване за морето), че то и турчин не е вилнял по този начин над бащино ти огнище.
Но, несъмнено, има и едни доста фини санкции за това, че си се родил в България, те са по-особени и са проектирани по този начин, че да не оставят доста място за здрав разсъдък в главата ти, като ти се случат един път.
Черешката на тортата във фините санкции е да попаднеш в българска болница (и да не си нѝ министър, нѝ народен представител – те, горките, в никакъв случай няма да узнаят какво е същинското възприятие за това да си елементарен българин в елементарна болница).
Като ти се каже, че се влиза със записан час, значи се влиза със записан час, нищо, че е поликлиника, а не частна клиника и никой няма право да си измисля правила в придвижване. Как по този начин да няма? Кой си ти, че ще им кажеш дали имат или нямат право да си вършат каквото желаят? Болялото те било? Е? То и на следващия ден ще те боли, айде – в случай че обичаш – да си запишеш час и да се върнеш на следващия ден. Какво мрънкаш там? Оф бе, добре бе, ще те приемем, айде, от нас да мине. Ама след това. Седи тука, чакай.
После влизаш и разбираш, че самичък по себе си си толкоз скучна персона, че повече от 32 секунди внимание не ти се поставя, а прегледът е по-скоро да се видите – кой по какъв начин е, какво прави, по какъв начин е животът. Рецептата, несъмнено – се оказва същата като на съвсем всички минавали преди теб там. Малко като във вица: в отделението въвели нов способ – лекуване с тампон с йод. Минава дежурният, пита пациента на легло 1 по какъв начин е, има ли недоволства, оня вика, че няма. „ Ти от какво си болен? “ „ Хемороиди. “ „ С какво те лекуват? “ „ Тампон с йод. “ „ Ами ти? “ пита легло 2. „ Разстройство. “ „ С какво те лекуват? “ „ С тампон с йод. “ Оплаквания? “ „ Не. “ „ Ами ти “, пита легло 3. „ Възпалени сливици. “ „ С какво те лекуват? “ „ С тампон с йод. “ „ Оплаквания? “ „ Да. Ако може, тампонът да стартира първо от мене. “
Оказва се, че ти би трябвало решение на комисия? О-о-о-о. Стой, гледай по какъв начин става тоя фокус. Разбира се, в България съществува скица за измами с болнични. Че за какво другояче ще е тоя смут с болничните, в случай че нямаше система с измами. Системата обаче, на пръв взор, си върви тъкмо толкоз добре, колкото и преди рестрикциите. Ако ме питате по какъв начин знам и дали съм видял със личните си очи, ще би трябвало да кажа не, тъй като нямам доказателство, че това, което видях и чух, е това, което си мисля, че е… може просто да са си другари и по този начин да си приказват и да се схващат, смеят, тупат, намигат и усмихват за „ едни неща “, както и просто да обичат да си приказват със заобикалки и скрити подмятания. Кой знае, всичко е допустимо.
За елементарните пациенти обаче става цирк, с цел да си извадят един изцапан болничен. Например, разбираш, че би трябвало да изкараш няколко дни в болничното заведение за задачата – един – за първи обзор, втори – за направление от персоналния доктор. После (трети ден, заради екзотично работно време) плащаш потребителска такса, с цел да влезеш – това е N-тата такава, само че ти си я плащаш, тъй като или това, или би трябвало да извършиш ритуално човешко жертвоприношение малко по-късно, когато те питат: „ А таксата…? “
Платил си я авансово, тъй като към този момент си се напатил и тъй като те е боязън, че тия могат да те докарат до лудница… не за друго, а тъй като кой знае по какъв начин се вади направление пà за там…
Влизаш след има-няма час-час и нещо и се радваш, че тоя път си минал толкоз бързо. „ А потребителската такса за прегледа? “, прострелват те, само че ти си квалифициран и с мазна усмивка заявяваш, че си я платил, дори демонстративно вееш бележката под носовете им. „ Не бе “, очевидно не си схванал, „ това си платил с цел да може направлението да се прати на комисия, а за прегледа – настрана “. Отиваш и си плащаш, до момента в който на разум прехвърляш какво, по дяволите, се случи одеве, нали си бях платил… И ти светва – едната такса е, с цел да подадеш документа и те да го вземат, другата („ за прегледа “) е, че са ти отворили вратата и си влезнал, с цел да си дадеш документа. Капиш?
Ама, като те пратят да платиш, си губиш реда… преждевременно си се зарадвал, че си чакал единствено час и нещо. Почваш изначало. А и по какъв начин не те е позор да не знаеш безусловно всяка една детайлност от техните условия, които се сменят всяка година? Ти тъп ли си? Трябва да ги знаеш. Щом не ги знаеш, санкционират те.
После – скенер. Това е напълно друга история, не по-малко запаметяваща се и не по-малко обогатяваща – теб със мемоари, тях – с пари. Но за това – различен път.
После – чакаш да минат дните до заветната дата, когато ти разчитат резултатите. После… разбираш, че направление… КТБ (демек: к*р, тате баница!) НЯМА. Съветват те да пробваш със модерна различна медицина.
А другояче сме най-здравият народ, най-бавно изчезващият, минимум боледуващият, най-здравословно живеещият. Замалко да пропуша още веднъж, до момента в който се влачех по лечебните заведения, само че това е друга тематика.
И то е част от наказването, че съм толкоз тъп и нагъл, че да се родя в България. Какво? Дали си заплащам налозите и осигуровките? Като поп. Всеки месец. И по доста. Питах дали мога – както те един път имат посоки, различен път – нямат, дали и аз по този начин мога – един път да заплащам осигуровки, един път – не. Не можело. А може ли, крещя, да заплащам, но да си предпочитам след това хилядите, дето съм им ги набил, аз да си избера по какъв начин да се харчат по моето лекуване? И това не можело. Можело, в случай че не ми харесва, да съм си бил ходел.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ