Възможно ли е човек да посети всяка точка на земното

Възможно ли е човек да посети всяка точка на земното кълбо, имайки поради модерните способи на пътешестване? Краткият отговор е: не! Съществуват местоположения, които остават затворени за външния свят даже през днешния ден. Остров Северен Сентинел може да се счита за последната точка, която отхвърля да се свърже с външния свят.

Мястото остава изолирано с епохи и локалното население отхвърля всевъзможни опити за контакт с външния свят. Техният дом е залива Бенгал и няма антрополог, който може да ви показа по какъв начин минава денят им. Популацията, още веднъж по някакви мистични данни, е към 50 до 500 индивида. През 2018 година тази точка на света получава медийно внимание, когато млад американски мисионер на име Джон Алън Чау е погубен, игнорирайки разпоредбите на сентинелите, които го предизвестяват неведнъж да не се приближава. Чау е последният, който прави опит за контакт, а през годините са дошли търговци, бегълци от пандиза, риболовци и даже екипи за снимането на филм. Всички те са посрещнати от едно изключително гостолюбие, съпътстващо гневни ловци, подготвени да изсипят целия си яд с отровни стрели.

Това продължава да е последното и само съществуващо общество на планетата – това на ловци и събирачи.

Животът на острова се случва в примитивни колиби, употребяват се принадлежности като копия, канута и не се носят никакви облекла. Това съвсем неолитно общество продължава да съществува на към 32 километра от прилежащите острови, където локалните поданици са съумели да се срещнат с модерния свят.

Повечето откриватели считат, че през вековете е имало срещи с външния свят и същият несъмнено не може да се счита за сносно развъртян или напреднал. Повечето антрополози имат вяра, че горчивият им опит ги е стимулирал да затворят вечно поставените загради и да накарат аудиторията да се дистанцира вечно. Мадхумала Чатопадхай е първата жена, която е стъпила на острова през 90-те години на предишния век, само че се връща единствено с едно обръщение – хората желаят да бъдат оставени свободни и в никакъв случай повече няма да се напъват да търсят каквото и да било.

Северен Сентинел е част от островна верига на АНдаман и Никобар. По право, тази територия е част от Индия. Има още към 184 острова по тропическия архипелаг, които се намират в залива на Бенгал, който е с дължина от близо 500 километра. Само 30 от островите са  обитаеми и са дом на разнообразни племена от Онге и Джарава, които приказват много по-различен език от този на сентинелите.

През XVIII век Андаман и Никобар са първите острови, които са изследвани от холандци, австрийци и британци. Техните търговски кораби са се опитвали да създадат връзка и да стартират да търгуват най-различни подправки от богатия азиатски континент. През 1771 година транспортен съд на Източно Индийската компания съумява да забележи живот на Северен Сентинел. Първите заселници на другите два острова идват през 50-те години на XIX век и откриват колония на към 50 километра от острова. През 1896 година един пандизчия се пробва да избяга и доближава крайбрежията на изводи остров. По-късно е издирван и открит да плава във водата, пронизан от голям брой стрели.

Смъртта на пандизчията удостоверява и предходните отчети, никой не е съумял да преживее срещата с локалните поданици.

През 1967 година антропологично проучване на Индия ще изпрати 20 души и измежду тях ще има служители на реда и моряци от бойната флота на Индия. Всички те би трябвало да създадат кротичък контакт със сентинелите, които употребяват огнени стрели и обстрелват преминаващите кораби, изключително в случай че тяхната граница е доближена. Преди въобще да има договаряния, парламентьорите се озовават на празен плаж, където няма никой.

По време на тяхното първо странствуване не съумяват да видят безусловно никого. Мнозина считат, че лодките са видяни и популацията се е скрило. Войниците следват оставените стъпки в джунглата, с цел да открият втора локация, където има премного храна, запалени огньове и други блага. Този контакт демонстрира, че в селото има към 40-50 индивида. Антрополозите оставят дарове на сентинелите – кокосови орехи, които не порастват на острова, железни такъми и други. При всеки втори опит да се върнат на острова сред 70-те и 80-те години на предишния век, локалните поданици ги отблъскват гневно.

През 90-те години на предишния век е изработен още един още един опит за среща, като в екипа е сложена и жена – Мадхумала. Тя е експерт в проучването на индийски племена, само че в никакъв случай не е стъпвала на острова. Всички цивилни трябвало да подпишат формуляр, че идват на своя лична отговорност и знаят какви опасности се крият зад тях.

При идването им са посрещнати от нормалните въоражени хора, няма нахлуване, бранителите са се доближили до лодките. Гостите стартират да подават кокосови орехи и популацията идва да ги вземе. Най-вероятно наличието на жена е съумяло да покаже, че няма никаква опасност. Някои хора от племето преглеждат лодката. Приемат подаръците и даже са подготвени да разрешат една къса разходка по плажа, както и диалози с другите дами и деца. Не е разрешено да влизат в селото.

При последната среща, домакините желаят единствено кокосовите орехи. Един от ловците се пробва да вземе и пушката на един от служителите на реда, който обаче не я дава. Всички вадят ножове и им демонстрират изхода.

От 1996 година е неразрешено на риболовци, туристи, откриватели и други цивилни да се приближават до острова. През 2006 година двама поданици на Бирма са принудени да спрат на острова, само че са убити незабавно и техните тела са заровени в пясъка. Това не стопира Джон да се опита да прокара концепцията за мир и обич. Той наема локален риболовец, който да го закара през 2018 година Мъжът е квалифициран и квалифициран за оцеляване в дивото, прекарал е някои образователни военни тренировки, само че по този начин и не може да се наслаждения на опознаването на културата. Носи даже огромна риба за подарък, само че не е оценена уместно.

Успява да оцелее първата престрелка и да се скрие в джунглата, най-малко това записва в своя дневник, само че по-късно идват нови и нови изненади, които въобще не могат да се считат за приятни. Последният човек, който съумява да го види, е рибарят, който го е закарал там. Местните носят тялото му по плажа и по-късно го погребват. До през днешния ден индийското държавно управление не може да върне останките му назад на фамилията. През 2021 година Индия публично не разрешава на всеки човек да стъпва на този остров. Без значение какви са неговите планове.