Тъмната страна на позитивността
Възможно ли е човек да бъде прекомерно оптимистичен? Отговорът, за жалост, е да – изключително когато става въпрос за поддържане на неотстъпчив и лекомислен оптимизъм. Днес ние назоваваме този тип настройка с термина „ токсична позитивност “.
Без подозрение сте попадали в обстановка, в която разкривате пред някого собствен сериозен проблем, само че в отговор получавате нещо от рода на: „ Не се притеснявай, всичко ще се оправи. “ А може и нехайно да ви е насърчил с „ Горе главата “ или непосредствено с „ Бъди оптимист “. Това сигурно поставя завършек на диалога, нали? Повдигайки сложната тематика, вие изразявате предпочитание да се разтоварите от тежестта й. Но в този момент на процедура ви е казано, че другият човек не желае да слуша; разчитайки на клиширани позитивни изречения, вашият сътрудник в диалога прекъсва прочувствената връзка посред ви.
А хроничния лекомислен оптимизъм може да има и по-практически дефекти: представете си, че получавате отрицателна противоположна връзка за работата си и вместо да ви кажат съответно по какъв начин бихте могли да я подобрите, ви поучават да „ запазите положително въодушевление “ или да „ погледнете от положителната страна “. Или вземете да вземем за пример гледната точка на родител, който посещава учителя на детето си, който му споделя, че „ няма потребност да се тормози, всичко ще се подреди “, до момента в който държанието на детето му в действителност може да е сигнал за действителни проблеми.
Оперативно, токсичната позитивност се дефинира като отбягване или отказване на „ всякакво потвърждаване на стрес, негативност и валидизация на контузия “, както го формулират Сокал, Трудел и Баб в публикация от 2020 година Тя е един тип целеустремено разглеждане на всички прекарвания – даже тези, които неизбежно са трагични – в позитивна светлина.
Хората, които споделят концепцията, че позитивността лекува всичко, ще ви кажат да се концентрирайте върху положителните неща в живота си и да избягвате възприятията на горест или безпокойствие, без значение какво ви се е случило – само че като лимитират диалога до позитивни неща, те не съумяват да схванат цялостните страсти на вашето прекарване. Още по-лошо – по този начин се обезценява гледната точка на човек, който минава през сложни моменти, и по този метод този човек е един тип отритнат.
През 2006 година група откриватели от Калифорнийския университет в Сан Диего и Бостънския университет изследват токсичната позитивност, като събират 60 души с тревожни разстройства. Половината от тези участници са помолени да подтиснат страстите си, до момента в който гледат отрицателно въздействащ филм; на останалите е казано да одобряват възприятията, които усещат, до момента в който гледат. От този опит откривателите стигат до извода, че потискането на страстите – както прави човек, когато си постанова позитивно отношение, без дарба да толерира безпокойствие или горест – е обвързвано в последна сметка с по-високи равнища на негативност, по-ниски позитивни усеща и понижено богатство (Campbell- Sills et al, 2006). Няколко години по-късно Ууд, Перунович и Лий (2009) изследват резултатите от позитивните мисли в три взаимосвързани изследвания и откриват, че тези самонагласи имат най-голям резултат – негативен резултат, т.е. – върху хора с ниско самочувствие.
Много хора обаче не са добре осведомени с други способи за ръководство на страстите си или други стилове на връзка. Важно е човек да осъзнае, че намаляването на зависимостта му от позитивност може да го направи доста по-добър слушател. Вместо да споделя на някого да „ огледа от положителната страна “, може да признае, че този някого фактически минава през нещо съществено. Може да каже, че това, през което минават, звучи много мъчно. Или може да каже, че схваща за какво се почувстват по този начин.
Ако не сте сигурни по какъв начин да отговорите, може би даже е по-добре да го признаете – казването на нещо толкоз просто като „ Не знам какво да кажа “ може да помогне, тъй като приема сериозността на тематиката. „ Има ли метод да оказа помощ? “ също може да свърши работа – по този начин демонстрираме съчувствие към индивида, с който приказваме, даже когато признаваме, че ситуацията му е мъчно.
Да изясним, да гледаш позитивното и да бъдеш изпълнен с вяра от време на време не е неприятно. Но умереността е значима в този случай. Прекомерната, неуместна позитивност, в лицето на съществени обстановки, може да бъде потискаща, отчуждаваща или даже нездравословна. Признаването на мъчителните условия на различен човек, даже с риск да не знаете изцяло по какъв начин да му помогнете, постоянно е най-хубавият метод.
