„Да откриеш България“: Магията на подводната археология
Възможно ли е България да има подводен археологически туризъм? Отговорът е „ да ". Центърът по подводна археология в Созопол дружно с фенове водолази от години се пробват да слагат началото на сходен тип туризъм.
България стои устойчиво на археологическата международна карта, защото имаме доста потънали селища и кораби.
Ние сме част от античния свят, а Черно море пази доста история епохи обратно във времето. Тази история остава невидима за нас, без значение от това, че нашите подводни археолози от години работят и ни демонстрират забележителни открития.
„ В България има положителни благоприятни условия за развиване на подводен археологически туризъм, тъй като имаме забавни археологически обекти, които са добре непокътнати. Черно море е едно красиво море и по този начин археологическите обекти са в една красива среда ", споделя доктор Найден Прахов, шеф на Центъра по подводна археология в Созопол.
„ В България е извънредно време да стартираме да развиваме практиката за подводен археологически туризъм. Водолазната общественост е деен участник както в разтриването, по този начин и в опазването на нашето подводно археологическо завещание. Колкото повече хора бъдат привлечени, толкоз по-добре ", споделя подводният археолог доктор Драгомир Гърбов.
Подводните археологически обекти са неотменна част от нашето културно завещание, които би трябвало да бъдат посещавани, само че и защитавани.
„ Правилата би трябвало да са както на сушата. Да се следват маршрутите, да няма досег с археологическите обекти и също така би трябвало да има противоположна връзка ", изясни доктор Прахов.
„ Ние сме хора, които споделяме подводното пространство и би трябвало да работим дружно. В доста случаи фенове водолази са откриватели на подводни археологически обекти, които са доста значими за нашето културно археологическо завещание ", добави доктор Гърбов.
Две са моретата в света, които резервират остатъци в оптималната степен - Балтийско и Черно море. Разликата обаче е в интерес на нашето море, в което има доста повече история.
„ България е първата страна в Европа и втората в света, която ратифицира конвенцията на ЮНЕСКО за опазването на подводното културно завещание. Водещият принцип на конвенцията е, че най-хубавият метод за опазването му под вода е неговото изследване и запазване на място. Концепцията за това, че всичко би трябвало да остане на морското дъно ", сподели още доктор Драгомир Гърбов.
„ Въпросът на този тип туризъм е не дали си заслужава, или има какво да се види, а въпросът е образоване на водолазната общественост на равнището те да знаят да не пипат ", споделя от своя страна подводният археолог доцент Крум Бъчваров.
„ Това е една неразработена ниша. Имаме прелестно културно завещание. Много добре непокътнато. Слабо познато и извънредно атрактивно, което може да се трансформира в един доста сериозен бранш за водолазните центрове - нещо, което липсва ", счита доктор Найден Прахов.
**сн. Btv
България стои устойчиво на археологическата международна карта, защото имаме доста потънали селища и кораби.
Ние сме част от античния свят, а Черно море пази доста история епохи обратно във времето. Тази история остава невидима за нас, без значение от това, че нашите подводни археолози от години работят и ни демонстрират забележителни открития.
„ В България има положителни благоприятни условия за развиване на подводен археологически туризъм, тъй като имаме забавни археологически обекти, които са добре непокътнати. Черно море е едно красиво море и по този начин археологическите обекти са в една красива среда ", споделя доктор Найден Прахов, шеф на Центъра по подводна археология в Созопол.
„ В България е извънредно време да стартираме да развиваме практиката за подводен археологически туризъм. Водолазната общественост е деен участник както в разтриването, по този начин и в опазването на нашето подводно археологическо завещание. Колкото повече хора бъдат привлечени, толкоз по-добре ", споделя подводният археолог доктор Драгомир Гърбов.
Подводните археологически обекти са неотменна част от нашето културно завещание, които би трябвало да бъдат посещавани, само че и защитавани.
„ Правилата би трябвало да са както на сушата. Да се следват маршрутите, да няма досег с археологическите обекти и също така би трябвало да има противоположна връзка ", изясни доктор Прахов.
„ Ние сме хора, които споделяме подводното пространство и би трябвало да работим дружно. В доста случаи фенове водолази са откриватели на подводни археологически обекти, които са доста значими за нашето културно археологическо завещание ", добави доктор Гърбов.
Две са моретата в света, които резервират остатъци в оптималната степен - Балтийско и Черно море. Разликата обаче е в интерес на нашето море, в което има доста повече история.
„ България е първата страна в Европа и втората в света, която ратифицира конвенцията на ЮНЕСКО за опазването на подводното културно завещание. Водещият принцип на конвенцията е, че най-хубавият метод за опазването му под вода е неговото изследване и запазване на място. Концепцията за това, че всичко би трябвало да остане на морското дъно ", сподели още доктор Драгомир Гърбов.
„ Въпросът на този тип туризъм е не дали си заслужава, или има какво да се види, а въпросът е образоване на водолазната общественост на равнището те да знаят да не пипат ", споделя от своя страна подводният археолог доцент Крум Бъчваров.
„ Това е една неразработена ниша. Имаме прелестно културно завещание. Много добре непокътнато. Слабо познато и извънредно атрактивно, което може да се трансформира в един доста сериозен бранш за водолазните центрове - нещо, което липсва ", счита доктор Найден Прахов.
**сн. Btv
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ