„Да откриеш България“: Магията на подводната археология
Възможно ли е България да има подводен археологически туризъм? Отговорът е „ да “. Центърът по подводна археология в Созопол дружно с фенове водолази от години се пробват да слагат началото на сходен тип туризъм.
България стои устойчиво на археологическата международна карта, защото имаме доста потънали селища и кораби.
Снимка: Ладислав ЦветковНие сме част от античния свят, а Черно море пази доста история епохи обратно във времето. Тази история остава невидима за нас, без значение от това, че нашите подводни археолози от години работят и ни демонстрират забележителни открития.
Когато усетиш хубостта и силата на морето, то остава в сърцето ти за цялостен живот„ В България има положителни благоприятни условия за развиване на подводен археологически туризъм, тъй като имаме забавни археологически обекти, които са добре непокътнати. Черно море е едно красиво море и по този начин археологическите обекти са в една красива среда “, споделя доктор Найден Прахов, шеф на Центъра по подводна археология в Созопол.
Снимка: Ладислав Цветков
„ В България е извънредно време да стартираме да развиваме практиката за подводен археологически туризъм. Водолазната общественост е деен участник както в разтриването, по този начин и в опазването на нашето подводно археологическо завещание. Колкото повече хора бъдат привлечени, толкоз по-добре “, споделя подводният археолог доктор Драгомир Гърбов.
Рубриката е част от целогодишната акция на Министерство на туризма, ориентирана към разпространение на българския туризъмПодводните археологически обекти са неотменна част от нашето културно завещание, които би трябвало да бъдат посещавани, само че и защитавани.
„ Правилата би трябвало да са както на сушата. Да се следват маршрутите, да няма досег с археологическите обекти и също така би трябвало да има противоположна връзка “, изясни доктор Прахов.
Снимка: Ладислав Цветков
„ Ние сме хора, които споделяме подводното пространство и би трябвало да работим дружно. В доста случаи фенове водолази са откриватели на подводни археологически обекти, които са доста значими за нашето културно археологическо завещание “, добави доктор Гърбов.
Две са моретата в света, които резервират остатъци в оптималната степен - Балтийско и Черно море. Разликата обаче е в интерес на нашето море, в което има доста повече история.
„ България е първата страна в Европа и втората в света, която ратифицира конвенцията на ЮНЕСКО за опазването на подводното културно завещание. Водещият принцип на конвенцията е, че най-хубавият метод за опазването му под вода е неговото изследване и запазване на място. Концепцията за това, че всичко би трябвало да остане на морското дъно “, сподели още доктор Драгомир Гърбов.
Снимка: Ладислав Цветков
„ Въпросът на този тип туризъм е не дали си заслужава, или има какво да се види, а въпросът е образоване на водолазната общественост на равнището те да знаят да не пипат “, споделя от своя страна подводният археолог доцент Крум Бъчваров.
„ Това е една неразработена ниша. Имаме прелестно културно завещание. Много добре непокътнато. Слабо познато и извънредно атрактивно, което може да се трансформира в един доста сериозен бранш за водолазните центрове – нещо, което липсва “, счита доктор Найден Прахов.