Любомир Кючуков: Украйна - да издълбаеш пропаст в река*
* Възможно ли беше да се плануват събитията към Украйна, които доведоха до войната и нейното отражение върху интернационалния ред? Какви процеси можеха да бъдат „ уловени “ още при започване на XXI век и какви ползи ги движеха?
Като опит за отговори на тези въпроси публикуваме разбор на дипломата Любомир Кючуков, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки, заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и дипломат на Блъгария в Лондон (2009-2012 г.)., написан през декември 2004 година към президентските избори в Украйна. Тогава един против различен бяха Виктор Янукович и Виктор Юшченко, а Юшченко завоюва след още един избор.
Материалът, който демонстрира част от генезиса на сегашните проблеми, е възложен на Епицентър.бг от създателя.
Любомир Кючуков
Възможно ли е да се издълбае бездна в река? При цялата повърхностност на сходен въпрос, Украйна е на път да потвърди, че това може да се случи. Като Днепър се трансформира от име на река в синоним на разделянето на една страна.
Прекалено обикновено е разбирането, втълпявано около изборите в Украйна, че едната половина на нацията е съвременно мислеща, а другата - ретроградна. По-достоверният разбор демонстрира, че боледуващото украинско общество става поле за конфликт на съществени стопански и геополитически ползи, навяващи мемоари за интервала на студената война.
На процедура проблемите в Украйна са директна проекция на новия вид руско-американско противоборство в интервала след изгубването на двуполюсния модел.
Противоборство, обрисувано, от една страна, от желанието на Русия да не допусне резултата на " шагреновата кожа " да докара до стесняване на нейната зона на въздействие до територията на самата Русия, елиминирайки не просто всички някогашни руски републики, само че и някои от самостоятелните такива (Чечения). От друга страна, американската външна политика задоволително поредно и целеустремено се стреми към оформяне на пояс от свои съдружници по съветските граници - като се стартира от прибалтийските страни и се стигне до новите средноазиатски страни, преминавайки пътьом през Грузия и Азербайджан.
Очакванията, че вторият мандат на Буш ще бъде белязан от усилване на натиска против Русия, сякаш се оправдават, даже преди този мандат да е публично почнал. Повод за това са дейностите, подхванати от Русия за подсилване позициите на централната власт в Москва, в това число и посредством ограничения със противоречива либералност за ограничение пълномощията на локалните структури, за покоряване на своеволните олигарси. Плюс декларираната решителност за кавга с чеченските сепаратисти и възприемането на американската теория за гонене на терористите и отвън територията на страната.
Не на последно място - и поради съветското предизвикателство с демонстративно оповестената сполучлива разработка на нов вид оръжие без аналог в международната процедура. Като в същото време се реализира и прекомерно значим съпътстващ резултат - прекачване на горещия картоф в съветския двор посредством превключване на публичното внимание от събитията в Ирак върху Украйна, индиректно върху Русия.
От друга страна, Русия на Путин последователно възстановява своите позиции. Основното е, че се завърна страната - и във вътрешнополитически проект (започна развой на консолидация и бяха укротени непокорните региони), и в стопански проект (бяха маркирани няколко следващи години на рекорден ръст), и в социално-психологически проект (спря разпадът на публичната тъкан). Това разреши на Путин да насочи взор към възобновяване на интернационалните позиции на страната - първоначално измежду обичайните сфери на въздействие на Русия.
Европа (този път единна) се пробва да балансира.
Не сред позициите на Русия и Съединени американски щати, а сред личното си отвращение да обтяга в допълнение връзките си с огромния източен комшия и невъзможността да си разреши нова борба, след тази по Ирак, по евроатлантическата ос. За своето решение, непризнаващо резултатите от изборите, Европа акцентира сериозен мотив - многочислените сигнали за нарушавания, установени в това число и от наблюдаващите на ОССЕ (гарнирани с историческото съмнение по отношение на демократичността на съветското общество). Все отново европейското ходатайство е този фактор, който за момента разрешава да се държат събитията под надзор, да не се позволяват крайни дейности, в това число клане, да се води разговор в границите на законните институции, да се търсят и реализират взаимни взаимни отстъпки.
За страдание, натрапва се усещането, че демократичните полезности още веднъж са по-скоро средство, в сравнение с цел. Движещите претекстове явно са ползи - стопански и политически - освен това не на украинската страна.
Става въпрос на първо място за " тръбата ".
През територията на Украйна минават главните тръбопроводи на съветски петрол и газ за Централна и Западна Европа, което й обезпечава стратегическо състояние, поставяйки според както експортьорите, по този начин и потребителите. Освен това със своето близо 50-милионно население Украйна е една от най-големите европейски страни, респективно - голям и бързо разрастващ се пазар. Струва си да се означи, че през последните години страната отбелязва едни от най-високите темпове на стопански напредък в Европа. Както и на корупция, за жал.
Драмата остана за украинците.
Страшното е, че в следствие от ожесточената предизборна битка беше инспириран и толериран етнически избор, който вторично бе облечен в идейно-ценностна одеждa. При това с дейното присъединяване на външните фактори. Путин ясно отбелязя своя любимец в границите на междудържавното си посещаване в Украйна дни преди изборите, придавайки му мощни предизборни акценти. От друга страна и в българската, и в европейската преса се появиха задоволително материали, свидетелстващи за наличието на професионални " експортьори на народна власт " (по личните самопризнания на един от водачите на сръбското придвижване " Отпор " ), познаващи в елементи сюжетите на " нежните революции ".
Информациите за съществени финансови инжекции и от двете страни също надали са напълно безпочвени. Разбира се, тук не би трябвало да се подценява и " украинският принос " за тежката рецесия, намерил израз в сигналите за изборни нарушавания, установени от на практика всички интернационалните наблюдаващи.
Всъщност и двамата кандидати са политически чеда на отиващия си президент Кучма. Юшченко беше министър председател на страната в " прозападния " интервал на Кучма до 2001 година, когато връзките с Русия бяха обтегнати поради разногласията за Черноморския флот, националните проблеми в Крим и така нататък Второто лице в опозиционните редици - " газовата кралица " Юлия Тимошенко, беше вице-премиер в същото държавно управление, отговарящ за енергоресурсите и тяхната транспортировка, като след това против нея бяха възбудени правосъдни инспекции за корупция и персонално облагодетелстване.
Янукович пък наследи Юшченко във времето, когато икономическата и политическа логичност принуди Кучма да търси доближаване с Русия, в това число и посредством по-силно консолидиране в новите междудържавни стопански структури на постсъветското пространство. При това в предизборната битка и двамата дават обещание развиване на съдействието както с Русия (Янукович - в това число въвеждане на двойно поданство и формален статут на съветския език за етническите руснаци в Украйна), по този начин и с Европа - разменяйки, несъмнено, местата им като главен приоритет. Впрочем, те са единни и в уговорката си за евакуиране на украинските войски от Ирак. Затова за мнозина в Украйна битката се свежда главно до това коя част от досегашния хайлайф ще успее да активизира задоволително интернационална поддръжка, с цел да владее и отсега нататък украинската стопанска система - в собствен интерес.
Изборите сложиха на карта съществуването на единна държавност в Украйна. Издълбана бе бездна, не просто разделяща страната по етнически симптом, само че и залагаща съществени проблеми отсега нататък.
Решението на Донецка и някои други области, обитаеми най-вече с руснаци, да проведат референдум с искане за автономност надали следва да се подценяват. Огледални претенции неведнъж бяха издигани в предходни интервали и от популацията в западната част на страната, към Лвов и Ивано-Франкивск. Едва ли може да се чака, че след острата борба, който и да е от двамата настоящи съперници ще успее бързо да сплоти двете враждуващи половини. Очевидно е, че това няма да бъде по силите на Янукович поради демонстрираната решителност на опозицията да се бори по всевъзможен начин за реализиране на крайната си цел. Едва ли и Юшченко ще бъде по-успешен, макар че след възможна победа може да се чака засилена интернационална политическа и финансова поддръжка, която да стабилизира неговите позиции.
И Юшченко, и Янукович, и Джордж Буш приканиха против външна интервенция в повторението на втория тур на изборите. Това наподобява като належащо изискване за опазване единството и териториалната целокупност на страната. Последвано и от уговорката за наложително признание резултатите от изборите - каквито и да са те. И от двата съперничещи си лагера.
Като опит за отговори на тези въпроси публикуваме разбор на дипломата Любомир Кючуков, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки, заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и дипломат на Блъгария в Лондон (2009-2012 г.)., написан през декември 2004 година към президентските избори в Украйна. Тогава един против различен бяха Виктор Янукович и Виктор Юшченко, а Юшченко завоюва след още един избор.
Материалът, който демонстрира част от генезиса на сегашните проблеми, е възложен на Епицентър.бг от създателя.
Любомир Кючуков
Възможно ли е да се издълбае бездна в река? При цялата повърхностност на сходен въпрос, Украйна е на път да потвърди, че това може да се случи. Като Днепър се трансформира от име на река в синоним на разделянето на една страна.
Прекалено обикновено е разбирането, втълпявано около изборите в Украйна, че едната половина на нацията е съвременно мислеща, а другата - ретроградна. По-достоверният разбор демонстрира, че боледуващото украинско общество става поле за конфликт на съществени стопански и геополитически ползи, навяващи мемоари за интервала на студената война.
На процедура проблемите в Украйна са директна проекция на новия вид руско-американско противоборство в интервала след изгубването на двуполюсния модел.
Противоборство, обрисувано, от една страна, от желанието на Русия да не допусне резултата на " шагреновата кожа " да докара до стесняване на нейната зона на въздействие до територията на самата Русия, елиминирайки не просто всички някогашни руски републики, само че и някои от самостоятелните такива (Чечения). От друга страна, американската външна политика задоволително поредно и целеустремено се стреми към оформяне на пояс от свои съдружници по съветските граници - като се стартира от прибалтийските страни и се стигне до новите средноазиатски страни, преминавайки пътьом през Грузия и Азербайджан.
Очакванията, че вторият мандат на Буш ще бъде белязан от усилване на натиска против Русия, сякаш се оправдават, даже преди този мандат да е публично почнал. Повод за това са дейностите, подхванати от Русия за подсилване позициите на централната власт в Москва, в това число и посредством ограничения със противоречива либералност за ограничение пълномощията на локалните структури, за покоряване на своеволните олигарси. Плюс декларираната решителност за кавга с чеченските сепаратисти и възприемането на американската теория за гонене на терористите и отвън територията на страната.
Не на последно място - и поради съветското предизвикателство с демонстративно оповестената сполучлива разработка на нов вид оръжие без аналог в международната процедура. Като в същото време се реализира и прекомерно значим съпътстващ резултат - прекачване на горещия картоф в съветския двор посредством превключване на публичното внимание от събитията в Ирак върху Украйна, индиректно върху Русия.
От друга страна, Русия на Путин последователно възстановява своите позиции. Основното е, че се завърна страната - и във вътрешнополитически проект (започна развой на консолидация и бяха укротени непокорните региони), и в стопански проект (бяха маркирани няколко следващи години на рекорден ръст), и в социално-психологически проект (спря разпадът на публичната тъкан). Това разреши на Путин да насочи взор към възобновяване на интернационалните позиции на страната - първоначално измежду обичайните сфери на въздействие на Русия.
Европа (този път единна) се пробва да балансира.
Не сред позициите на Русия и Съединени американски щати, а сред личното си отвращение да обтяга в допълнение връзките си с огромния източен комшия и невъзможността да си разреши нова борба, след тази по Ирак, по евроатлантическата ос. За своето решение, непризнаващо резултатите от изборите, Европа акцентира сериозен мотив - многочислените сигнали за нарушавания, установени в това число и от наблюдаващите на ОССЕ (гарнирани с историческото съмнение по отношение на демократичността на съветското общество). Все отново европейското ходатайство е този фактор, който за момента разрешава да се държат събитията под надзор, да не се позволяват крайни дейности, в това число клане, да се води разговор в границите на законните институции, да се търсят и реализират взаимни взаимни отстъпки.
За страдание, натрапва се усещането, че демократичните полезности още веднъж са по-скоро средство, в сравнение с цел. Движещите претекстове явно са ползи - стопански и политически - освен това не на украинската страна.
Става въпрос на първо място за " тръбата ".
През територията на Украйна минават главните тръбопроводи на съветски петрол и газ за Централна и Западна Европа, което й обезпечава стратегическо състояние, поставяйки според както експортьорите, по този начин и потребителите. Освен това със своето близо 50-милионно население Украйна е една от най-големите европейски страни, респективно - голям и бързо разрастващ се пазар. Струва си да се означи, че през последните години страната отбелязва едни от най-високите темпове на стопански напредък в Европа. Както и на корупция, за жал.
Драмата остана за украинците.
Страшното е, че в следствие от ожесточената предизборна битка беше инспириран и толериран етнически избор, който вторично бе облечен в идейно-ценностна одеждa. При това с дейното присъединяване на външните фактори. Путин ясно отбелязя своя любимец в границите на междудържавното си посещаване в Украйна дни преди изборите, придавайки му мощни предизборни акценти. От друга страна и в българската, и в европейската преса се появиха задоволително материали, свидетелстващи за наличието на професионални " експортьори на народна власт " (по личните самопризнания на един от водачите на сръбското придвижване " Отпор " ), познаващи в елементи сюжетите на " нежните революции ".
Информациите за съществени финансови инжекции и от двете страни също надали са напълно безпочвени. Разбира се, тук не би трябвало да се подценява и " украинският принос " за тежката рецесия, намерил израз в сигналите за изборни нарушавания, установени от на практика всички интернационалните наблюдаващи.
Всъщност и двамата кандидати са политически чеда на отиващия си президент Кучма. Юшченко беше министър председател на страната в " прозападния " интервал на Кучма до 2001 година, когато връзките с Русия бяха обтегнати поради разногласията за Черноморския флот, националните проблеми в Крим и така нататък Второто лице в опозиционните редици - " газовата кралица " Юлия Тимошенко, беше вице-премиер в същото държавно управление, отговарящ за енергоресурсите и тяхната транспортировка, като след това против нея бяха възбудени правосъдни инспекции за корупция и персонално облагодетелстване.
Янукович пък наследи Юшченко във времето, когато икономическата и политическа логичност принуди Кучма да търси доближаване с Русия, в това число и посредством по-силно консолидиране в новите междудържавни стопански структури на постсъветското пространство. При това в предизборната битка и двамата дават обещание развиване на съдействието както с Русия (Янукович - в това число въвеждане на двойно поданство и формален статут на съветския език за етническите руснаци в Украйна), по този начин и с Европа - разменяйки, несъмнено, местата им като главен приоритет. Впрочем, те са единни и в уговорката си за евакуиране на украинските войски от Ирак. Затова за мнозина в Украйна битката се свежда главно до това коя част от досегашния хайлайф ще успее да активизира задоволително интернационална поддръжка, с цел да владее и отсега нататък украинската стопанска система - в собствен интерес.
Изборите сложиха на карта съществуването на единна държавност в Украйна. Издълбана бе бездна, не просто разделяща страната по етнически симптом, само че и залагаща съществени проблеми отсега нататък.
Решението на Донецка и някои други области, обитаеми най-вече с руснаци, да проведат референдум с искане за автономност надали следва да се подценяват. Огледални претенции неведнъж бяха издигани в предходни интервали и от популацията в западната част на страната, към Лвов и Ивано-Франкивск. Едва ли може да се чака, че след острата борба, който и да е от двамата настоящи съперници ще успее бързо да сплоти двете враждуващи половини. Очевидно е, че това няма да бъде по силите на Янукович поради демонстрираната решителност на опозицията да се бори по всевъзможен начин за реализиране на крайната си цел. Едва ли и Юшченко ще бъде по-успешен, макар че след възможна победа може да се чака засилена интернационална политическа и финансова поддръжка, която да стабилизира неговите позиции.
И Юшченко, и Янукович, и Джордж Буш приканиха против външна интервенция в повторението на втория тур на изборите. Това наподобява като належащо изискване за опазване единството и териториалната целокупност на страната. Последвано и от уговорката за наложително признание резултатите от изборите - каквито и да са те. И от двата съперничещи си лагера.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ