Възможно е, когато наближи 19 февруари, да ви се струва,

Възможно е, когато наближи 19 февруари, да ви се коства, че всеки ден от XXI век е следващият щрих от едно неподозирано и необяснимо бъдеще, видяно през призмата на последните четири десетилетия на XIX век - времето на Васил Левски, идеологът и уредникът на българското националноосвободително придвижване.

„ Ако Левски през днешния ден беше измежду нас, вероятно щеше да се почувства в известна степен и компрометиран от това, което вижда. Навярно обаче в случай че ние през днешния ден си представям, че Левски е жив и му дадем да ръководи страната, той би позволил още повече неточности, в сравнение с нас. Левски ни е дал образеца по какъв начин да не останем с празни ръце “, споделя историкът Димитър Атанасов от Българска академия на науките.

„ Турчин ще стана, единствено да остана жив и отново да работя! “. Твърди се, че Левски споделя тези думи пред Никола Цветков Бакърджийчето, съдържателят на Къкринското ханче. На 27 декември 1872 година и двамата са задържани от турските заптиета, по-късно ханджията е освободен и съумява да скрие архива на организацията.

148 години след залавянето на Васил Левски съвсем всяко по-голямо населено място у нас има улица, площад или учебно заведение на негово име. А паметниците на Апостола на българската независимост тук и зад граница се множат.

„ Това е един популярен човек, един популярен българин, който може, в действителност може, да въодушевява! “, споделя Христина Богданова, правнучка на Васил Левски.

Кой е бил той, преди да одобри прозвището, с което всички го познаваме, по какъв начин стартира делото му и кой е знаел какъв ще стане, когато порасне?

Син на татко си - по този начин разказват родствениците второто дете на Иван Кунчев от Карлово. Според тях физически Васил наподобява на татко си, само че нови документи разкриват, че за избран интервал от време употребява единствено персоналното и бащиното си име. Тактика или неумелост от страна на българския бунтовник, прочут с безбройни псевдоними и стройна система от секрети кодове за различаване?

„ Първото идване на Левски в Русе е през 1867 година, краят на август - началото на септември. Той употребява името си Васил Иванов, като прикрива единствено месторождението си, първото му позволение за пътешестване е издадено на името на Васил Иванов, сърбин, даже “, споделя историкът доктор Веселина Антонова.

В този миг към момента османските управляващи не знаят за същинските планове на Васил Левски, без значение че той към този момент е бил задържан един път в Пловдив.

Всъщност Апостола се появява в Русе и покрайнините за среща със Стоил Попов от Калофер, един от учредителите на Дружинката на правилните другари, която стартира активността си при започване на 60-те години на XIX век в региона на Карлово, Калофер и Сопот.

Попов и дружинката, която има подразделения в огромна част от българските земи, се трансформират във фактори от огромно значение за делото на българския бунтовник.

„ Тази организация на млади българи, студенти и търговчета, тъкмо с концепциите на Раковски, с патриотичната цел да се основават ядра революционни по места и да се търси метод за освобождението на България. Този опит желае да употребява и Левски, откакто завършва присъединяване си в четата на Панайот Хитов “, разяснява доктор Антонова.

Целта на визитата на Левски в дунавския град е диалог с един полски бежанец - Франц Рачковски. Връзката с полските емигранти, отседнали в Русе по това време, е Петко Славейков и общността на цариградските българи.

Поетът, самичък основан в края на 60-те години на XIX век в Цариград, е извънредно деятелен по националните каузи, а в столицата на Османската империя е поканен да редактира на книжовен български Библията - значим акт за българската църковна самостоятелност.

„ Името на този полски бежанец го научаваме в тези документи, имаше сведения, че Левски, Каравелов се свързват с тези полски емигранти. Този интервал краят на 60-те години се основава БРЦК, с началник Любен Каравелов, основава се едно придвижване „ Млада България “, което е като Млада Италия и Левски се движи в тези среди”, споделя доктор Антонова.

„ Няма никакво подозрение, че Левски е направил неща за първи път, никой не е имал неговите проекти, на никого не е хрумвало това, че би трябвало да се работи измежду хората, че една представителна армия в блестяща униформа, появявайки се, няма да получи поддръжка от хората напълно непринудено, т.е. народът не е маса, която просто чака някой да се появи, с цел да се причисли към него, с хората би трябвало да се работи, Левски е първият, който схваща, че мисловната смяна води до политическата, или в случай че не е първият, то е първият, който се взема решение на съответни дейности и много самоотвержени, много самоотрицателни “, показва историкът Димитър Атанасов.

„ Важно е, че през тази 1869 година, когато неведнъж минава Дунава при Русе, той има предпочитание да сътвори революционен канал. В Гюргево живее Иван Кършьовски, в Русе Стоил Попов и братя Живкови, само че братя Живкови са обвинени и им се постанова бързо да изоставен Русе “, добавя историкът доктор Веселина Антонова.

Иван Кършовски е съосновател на БРЦК през 1869 година и непосредствен сподвижник на Васил Левски. Именно в писмото си до него от 20 юни 1871 година Васил Левски написа популярните думи:

„ За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все на едно да вървим, в случай че ще бъдем хора “.

Документите сочат, че в интервала от август до декември 1869 година Левски има минимум пет-шест пътувания през Дунава, само че този път към този момент демонстрира прословутата си съобразителност и се записва пред османските управляващи като един собствен адаш.

„ Левски употребява идентичността на различен Васил Иванов, който в действителност е от Елена и който е книжар. Книжарят имал шансът да го засекат в неговите пътувания, залавят го, арестуват го, с съмнение, че това е евентуално търсеният Васил Иванов Кунчев и докаран е в Русе, и посредством още веднъж на Стоил Попов, който е на висок пост османски служител и подсигурява за Васил Иванов Узунов, го освобождават “, разкрива доктор Антонова.

Малко знае се, че по-късно Апостола персонално се разкрива пред член на фамилията на Васил Иванов от Елена и се извинява за породените вреди. Този епизод от живота на българския народен воин е един от най-неизследваните.

Захари Стоянов, Христо Ботев и Иван Вазов в действителност трансформират Васил Левски в народен воин, само че посредством силата на литературата. В по-ново време Българската православна черква обаче неведнъж отхвърля да го канонизира за светец, стъпвайки върху данни за две убийства, които той прави. Част от историческата общественост не е сюрпризирана и предлага по-приземен прочит към делото му.

„ Грешни сме, единствено това самопризнание би могло да ни изтегли напред, би могло да направи по този начин, че осъзнаваме личните си кривици, да не ги повтаряме. Ако се огледаме в него, той би ни оказал помощ да бъдем по-толерантни, толерантността безпощадно липсва, бичуването на другия било безпощадно непознато на Левски, както виждаме, демокрацията значи слушане, чуване, вслушване, почитание, ето това са полезности, които в действителност биха могли да ни трансфорат в по-добро общество и в по-добри хора, колкото и клиширано да звучи. Един колосален Левски въобще не би ни оказал помощ, би ни съдействал обаче оня, който споделя „ демократска република “ би трябвало да бъде идната страна, в която би трябвало да живеем, такава, в каквато българинът и турчинът, арменецът, евреинът и всички ще бъдат равни пред закона, ето това е изискването, което би направило българската страна привлекателна и би изпълнило българското с едно същинско наличие, което да притегля всички ни. Защото гражданският национализъм не е национално изменничество, в противен случай той е различен вид осмисляне на обществото “, разяснява Димитър Атанасов.

Правнучката, наследница на сестра му Яна, споделя за полезностите, в които Васил Левски е възпитаван и за духа на родното му Карлово. Родовата памет пази една необикновена история за детска игра.

„ Много рано в младостта си са разбрали, че бесилото не е наказване, а е в действителност премия. Васил ги е бесил наужким, ги е окачвал на бесилото, с цел да им калява волята и да не се опасяват, да ги изпита, да не се опасяват. Самият той се е окачвал на бесилото под формата на игра, това е правил и с дядо Андрей и с още един негов приятел на няколко пъти, по това време е било част от духа да си бунтовник, това е работа на процедура, тя се подчинява на избрани закони и се подчинява на избран морал “, споделя Христина Богданова, правнучка на Васил Левски.

Две значими събития по пътя към саможертвата съответстват в живота на Васил Левски. Когато взема решение да се посвети в работа на Господа, той ритуално отрязва косите си по Великден. Христина Богданова споделя, че това е и последният ден, в който се прибира при околните си.

„ Всъщност той до края на живота си в никакъв случай не прекрачва прага на родния си дом тъкмо тъй като го е грижа и внимава, и оттова насетне срещите му с околните му стават доста нищожни “, споделя Христина Богданова.

Левски се отхвърля да бъде дякон, само че моли майка си да пази косите му в сандъка си досега в който чуе, че синът й към този момент не е сред живите.

„ Когато научава за обесването на сина си, опява ги в църквата, обаче сърце не й дава да ги погребе и ги пази до личната си гибел. За мен персонално е по какъв начин този човек е знаел и в какъв мир е бил, с този избор, който е направил, каква мотивация би трябвало да имаш, с цел да си подготвен да се откажеш от всичко, в това число от живота си, в името на свободата на Отечеството си “, разяснява правнучката на Левски.

Майката на Васил Левски доживява свободата, само че не стига да се поклони пред гроба на сина си, тъй като местонахождението му е незнайно и до през днешния ден. През 1907 година нейната щерка Яна написа до министъра на просвещението и подарява на българската страна косите му.

„ Нека тя споминюва на младото потомство за оня воин, който увисва на бесилката в този същия град, който през днешния ден е столица на оная България, за която той даде живота си, без да може да я види свободна “, се споделя в документа за дарението.

Все отново сестрата на Васил Левски резервира парченце от косите му като фамилна светиня. Тя дружно със брачна половинка си Андрей Начов единствена оставя потомство и през днешния ден родът на Васил Левски има 28 наследници.

„ Това малко кичурче, такова има във всяко едно от нашите фамилии, и това е най-безценното нещо, което имаме “, споделя Христина Богданова, правнучка на Васил Левски.

С Яна е обвързвана и една от най-сърдечните истории за израстването на дребния Васил до огромния Левски. Четири-петгодишен той тичал по двора на фамилната им къща и питал сестра си какъв ще стане, когато порасне. Сестрата изреждала - даскал, духовник, търговец, само че братът все не бил склонен.

„ Той стопира пред нея, поглежда я със сините си очи и споделя: „ Един Бог знае и аз! “, и продължава играта. Баба Яна сякаш е намирала знак в тази история, че брат й е имал някаква по-голяма съдба и че той самият е усещал това по някакъв метод “, споделя правнучката на Левски.

На 18 февруари 1873 година присъдата над Апостола на българската независимост е изпълнена в покрайнините на София. Мястото се намира в центъра на днешна София, покрай издигнатия монумент. Хроникьорите на тези събития описват, че в последните мигове от живота си Васил Левски се изповядва. Според спомените на свещеника, който няма право да тъкмо да изкаже изповедта, думите му са били следните: „ Каквото съм правил, в изгода народу е “.

През 2023 година ще се навършат 150 години от часа на безсмъртието на Васил Левски. Поетът Христо Ботев го възпява в преднамерено стихотворение:

„ Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един наследник, Българийо,
виси на него със страшна мощ “.

Това е последната ария на Ботев, приятел и почитател на Левски, умрял на 1 юни 1876 година откакто минава Дунава при Козлодуй със независима чета.