Американските уязвимости във външната и вътрешната политика
Възможно е и належащо да се употребяват слабостите на нашите съперници. Не единствено директно, само че и индиректно, посредством трето лице.
Новият кръг на борба сред Русия и Запада [i] ни принуждава да мислим по какъв начин да нанесем вреди на съперниците, без да прибягваме до въоръжен спор. Тъй като основният подстрекател на антируската акция са Съединени американски щати, има смисъл да се прегледат слабостите на тази страна, с цел да се експлоатират на световно геополитическо равнище.
Някои проблеми в Съединените щати нямат нищо общо с интернационалния дневен ред и отразяват вътрешнополитическата битка и общата деградация на политическата просвета.
Така да вземем за пример политиката на ЛГБТ-изиране на американското общество доближи подобен връх, че държавните органи на тази страна към този момент споделят, че думите „ мама “ и „ баща “ са обидни, което, несъмнено, се възприема от консервативната част на обществото като недопустимо. [ii]
Борбата сред последователите на обичайните полезности и содомитите се води в законодателните и правосъдните органи на разнообразни щати. Републиканците употребяват тази тематика, с цел да си отмъстят на междинните избори в Съединени американски щати.
Поляризацията може в допълнение да докара до радикализиране на редица обществени придвижвания, доста от които съставляват милитаризирани организации. А това е изпълнено с открит въоръжен спор в страната на идеологически принцип.
Американската стопанска система също не е в най-хубаво положение. Още през декември предходната година инфлацията на потребителските цени беше 6,8%, което демонстрира най-бързия ритъм за последните 40 години. Инфлацията към този момент доближи дълголетен връх, а също така страната изпитва балон на фондовия и жилищния пазар, породен от несъразмерните покупки на облигации от Федералната аварийна система.
Известният икономист Дезмънд Лахман, който преди този момент е работил в МВФ, уточни: последното нещо, от което се нуждае господин Байдън преди междинните избори тази година, е балонът на американския пазар на акции и жилища да се спукат.
Въпреки това, тъкмо това може да се случи, в случай че Федералният запас в действителност бъде заставен да увеличи лихвените проценти, с цел да убие инфлационния змей, който в този момент получава спомагателен подтик от високите цени на петрола.
Това наподобява е изключително подходящо, като се има поради, че балоновете както на фондовия пазар, по този начин и на пазара на жилища се основават на догатката, че лихвените проценти ще останат на сегашните си свръхниски равнища вечно. [iii]
Като се има поради, че руско-украинската обстановка е малко евентуално да бъде позволена в близко бъдеще, има всички шансове цените на петрола да останат високи в обозримо бъдеще, изключително в случай че бъдат наложени наказания против съветския петролен бранш.
Това ще остави на Федералния запас дребен избор, с изключение на да натисне спирачките на паричната политика, с цел да предотврати отслабването на вътрешните инфлационни упования. [iv]
Правителството на Байдън също е остро подложено на критика за обстоятелството, че новите закони, свързани с разпределението на бюджетни средства за ограничение на Китай и поддръжка на Пентагона, ще насочат десетки милиарди долари не за обучение, опазване на здравето и други обществени задания. [v]
Териториалните разногласия сред Съединените щати и техните съседи също могат да бъдат дейно средство за пренасочване на вниманието и основаване на комплициране в партньорствата в границите на членовете на НАТО.
Въпреки че има добре известна сентенция, че Съединените щати имат единствено Мексико и риба за съседи, Канада съставлява тъкмо случая, когато има прецеденти за териториални разногласия. А деградацията на стопанската система може да усили това напрежение, защото зоните, за които претендират двете страни, съставляват интерес за лов на риба и морски блага, а също по този начин съдържат обилни количества енергийни запаси.
Общо има пет морски зони, в които Канада и Съединените щати не са съгласни по въпроса на кого принадлежат. Само поради тях може да се случи утежняване на връзките сред страните.
Първият противоречив сектор е проливът Хуан де Фука, който разделя остров Ванкувър в Британска Колумбия (Канада) от Олимпийския полуостров в щата Вашингтон (САЩ). Границата сред двете страни минава тъкмо по средата на пролива. И двете страни са съгласни, че границата тук би трябвало да бъде на еднообразно разстояние. Но всяка страна употребява малко разнообразни базови точки, което води до леки разлики в граничната линия.
Освен това държавното управление на провинция Британска Колумбия отхвърли както канадската, по този начин и американската граница, както и целия принцип на равноотстояние. То утвърждава правилото на естественото продължение, който гласи, че подводният каньон (наричан още Хуан де Фука) е подобаваща граница.
Този метод приказва в интерес на Британска Колумбия, само че канадското държавно управление не желае да се откаже от правилото на равноотстояние, което може да му коства скъпо в други области.
На входа на Диксън е тъкмо противоположното. На север от него се намира остров Принцът на Уелс. Въпреки кралското си име, островът е част от Съединените щати. На юг от входа на Диксън се намира канадският архипелаг Хайда Гуаи, прочут до 2010 година като Острови Кралица Шарлоте.
Водите сред тях са богати на риба, привличащи хищници, албатроси и, несъмнено, хора. Интересното е, че актуалният спор има своите корени в борбата сред Руската империя и Англия.
Днешната граница сред Аляска и Канада подхожда на контракта от Санкт Петербург от 1825 година Това съглашение сред Русия и Англия обрисува граница сред ползите на двете страни в северозападната част на Северна Америка. То дефинира 54°40` северна широчина като южна граница на Руска Америка.
По-късно разногласието е позволен от интернационален арбитраж през 1903 година Сегашната сухопътна граница е на 35 благи (56 км) източно от мястото, където океанът се среща с брега, някъде по средата сред линиите, за които се претендират и двете страни.
Канадците обаче останаха недоволни. Ако границата беше малко по-далеч в тяхна изгода, те щяха да имат директен морски достъп до златните залежи на Юкон.
Арбитражът дефинира и морската граница на Аляска с Канада. Така наречената линия A-B минава от нос Музон - най-южната точка на остров Дал, най-южният остров на Аляска - на изток до континента. Това остава по-голямата част от входа на Диксън от канадската страна на линията.
Но американците го гледат по друг метод. Те имат вяра, че линията A-B е обвързвана със сухопътната граница; морската граница минава много южно от линията. Това разрязва входа на Диксън на две: северният води към Съединени американски щати, южният води до Канада.
И двете държавни управления към момента поддържат тези възгледи. Една от аргументите този проблем да е толкоз сложен за решение е тихоокеанската сьомга в региона, която отива да хвърля хайвер всяка година.
Сравнително неотдавна, през 90-те години на предишния век, конкуренцията сред канадски и американски риболовци в тази област ескалира в по този начин наречените „ войни на сьомгата “, когато и двете страни понякога арестуваха екипажите на другата.
През 1997 година обстановката доближи връхна точка, когато канадски риболовци блокираха ферибот от Аляска, като дейно държаха пасажерите му за заложници в продължение на три дни. Сега обстановката е по-малко напрегната, само че главният проблем не е решен.
Също по този начин в морето на Бофорт има противоречива клиновидна зона на север от мястото, където границата сред Аляска и територия Юкон е обърната към морето. Тази сухопътна граница минава по 141-вия западен меридиан, както е контрактувано в Петербургския контракт от 1825 година сред Русия и Англия.
Канада счита, че е належащо да се следва тази линия на 200 морски благи (370 км) на север в морето и това е морската граница. Но Съединени американски щати настояват, че морската граница би трябвало да бъде перпендикулярна на бреговата линия, когато излиза в морето. Разликата е повърхност от към 8 100 квадратни благи (21 000 квадратни километра).
Спорът избухва поради обилни ресурси от петрол и газ, скрити под лед и вода. Според Националния енергиен съвет на Канада, клинът може да съдържа до 1,7 милиарда кубически метра газ и 1 милиард кубически метра нефт - задоволително, с цел да задоволи енергийните потребности на страната в продължение на доста години. И след няколко години тези запаси може да станат по-достъпни, защото ледът се отдръпва заради изменението на климата.
Има го и Северозападният проход, който съставлява маршрут през разнообразни канали през обширния северен архипелаг, който е заледен от доста месеци.
През последните няколко десетилетия изменението на климата и последващото понижаване на морския лед направиха северните канали на Канада по-удобни за навигация. През 2007 година търговски транспортен съд приключи пътуването без помощта на ледоразбивач, което се случи за първи път в историята.
Ако по северния маршрут могат да минават супертанкери и други плавателни съдове, прекомерно огромни за Панамския канал, това доста би понижило единствената им опция: да пътуват към нос Хорн, в южния завършек на Южна Америка.
Тъй като общата температура на Земята продължава да се покачва, Северозападният проход ще става все по-подходящ за морски превоз, даже единствено през лятото. Това значи, че териториалният спор за Северозападния проход евентуално ще се разгори още веднъж.
За Канада казусът е много явен: всеки евентуален воден път, отварящ се за интернационално мореплаване, ще минава през канадски води, над които страната упражнява цялостен суверенитет, което значи, че Канада може да даде достъп или да постанова такси по свое убеждение.
Въпреки това, Съединените щати и редица други страни настояват, че жизнерадостен, Северозападен проход де юре би бил интернационален пролив, отворен за директно прекосяване без ограничавания или обезщетения.
През 1969 година американският петролен танкер SS Manhattan приключи прекосяването, без да желае авансово позволение от канадците, и с цел да се постави завършек на въпроса, ледоразбивачът на бреговата защита на Съединени американски щати Polar Sea направи същото през 1985 година
Въпреки обстоятелството, че последният транспортен съд позволи да бъде претърсен от канадската брегова защита, публичното мнение в Канада се разгневи и избухна дипломатически скандал.
През 1986 година Канада удостовери суверенитета си над Северозападния проход, само че Съединените щати отхвърлиха да признаят това изказване.
За да смекчат обстановката, двете страни подписаха съглашение за съдействие в Арктика през 1988 година, което не преглежда въпроса за суверенитета като подобен, само че обяснява някои на практика въпроси.
Според морското право плавателните съдове в директно прекосяване не се нуждаят от позволение за прекосяване, само че в това време не могат да се занимават с проучвания. Споразумението предполагаше, че корабите на бреговата защита на Съединени американски щати и Военноморски сили на Съединени американски щати постоянно ще се смятат за провеждащи проучвания, тъй че постоянно ще е належащо да се желае позволение за пренос.
Договорът беше годен за към 10 години. В края на 2005 година бяха оповестени фотоси на американския транспортен съд Шарлоте на Северния полюс.
Разбира се, никой не изиска позволение за прекосяване от Канада. Отговорът на Канада беше, че реши повече да не употребява термина „ Северозападен проход “, а дефинира региона като „ Вътрешните води на Канада “.
Съединените щати се придържат към своето пояснение на интернационалното право и си резервират правото да третират вътрешните води на Канада като интернационалните води вместо това.
Между другото, те пазят тази позиция както в Южнокитайско море, по този начин и в други области, за които претендират други страни, наричайки го „ право на свободно мореплаване “.
Друга конфликтна точка е островът Макиас Сийл край крайбрежията на Мейн. Намира се на по-малко от 10 благи от брега на Мейн. Канадците откриха наличието си там под прикритието на работата на пазачи на фар. Съединени американски щати го считат за собствен. През 2002 година Канада позволи на своите риболовци да ловят там през лятото, което докара до директен спор с риболовци от Мейн.
Правата на коренното индианско население, в това число искове за отплата, опцията за обособяване на Тексас, както и повишаването на сепаратистки настроения в богатите щати (това към този момент беше казусът в Калифорния по време на Голямата меланхолия, когато държавното управление на щата наложи възбрана при влизане в него и даже го огради с ограда с бодлива тел) - също показват забавни случаи, които не могат да бъдат отхвърлени.
И най-после, голямото население на Латинска Америка, което се усилва бързо, изключително на юг. Напомнянето за анексирането на част от Мексико от Съединените щати би било доста потребно измежду латиноамериканската общественост.
[I] https://russtrat.ru/analytics/26-fevralya-2022-0010-8991
[ii] https://c-fam.org/friday_fax/biden-admin-says-mother-and-father-are-offensive/
[iii] https://www.19fortyfive.com/2021/12/americas-growing-inflation-problem-who-is-to-blame/
[iv] https://www.19fortyfive.com/2022/02/joe-bidens-next-economic-nightmare-an-oil-price-shock/
[v] https://fpif.org/the-u-s-competes-with-china-at-what-cost/
Превод: СМ
Новият кръг на борба сред Русия и Запада [i] ни принуждава да мислим по какъв начин да нанесем вреди на съперниците, без да прибягваме до въоръжен спор. Тъй като основният подстрекател на антируската акция са Съединени американски щати, има смисъл да се прегледат слабостите на тази страна, с цел да се експлоатират на световно геополитическо равнище.
Някои проблеми в Съединените щати нямат нищо общо с интернационалния дневен ред и отразяват вътрешнополитическата битка и общата деградация на политическата просвета.
Така да вземем за пример политиката на ЛГБТ-изиране на американското общество доближи подобен връх, че държавните органи на тази страна към този момент споделят, че думите „ мама “ и „ баща “ са обидни, което, несъмнено, се възприема от консервативната част на обществото като недопустимо. [ii]
Борбата сред последователите на обичайните полезности и содомитите се води в законодателните и правосъдните органи на разнообразни щати. Републиканците употребяват тази тематика, с цел да си отмъстят на междинните избори в Съединени американски щати.
Поляризацията може в допълнение да докара до радикализиране на редица обществени придвижвания, доста от които съставляват милитаризирани организации. А това е изпълнено с открит въоръжен спор в страната на идеологически принцип.
Американската стопанска система също не е в най-хубаво положение. Още през декември предходната година инфлацията на потребителските цени беше 6,8%, което демонстрира най-бързия ритъм за последните 40 години. Инфлацията към този момент доближи дълголетен връх, а също така страната изпитва балон на фондовия и жилищния пазар, породен от несъразмерните покупки на облигации от Федералната аварийна система.
Известният икономист Дезмънд Лахман, който преди този момент е работил в МВФ, уточни: последното нещо, от което се нуждае господин Байдън преди междинните избори тази година, е балонът на американския пазар на акции и жилища да се спукат.
Въпреки това, тъкмо това може да се случи, в случай че Федералният запас в действителност бъде заставен да увеличи лихвените проценти, с цел да убие инфлационния змей, който в този момент получава спомагателен подтик от високите цени на петрола.
Това наподобява е изключително подходящо, като се има поради, че балоновете както на фондовия пазар, по този начин и на пазара на жилища се основават на догатката, че лихвените проценти ще останат на сегашните си свръхниски равнища вечно. [iii]
Като се има поради, че руско-украинската обстановка е малко евентуално да бъде позволена в близко бъдеще, има всички шансове цените на петрола да останат високи в обозримо бъдеще, изключително в случай че бъдат наложени наказания против съветския петролен бранш.
Това ще остави на Федералния запас дребен избор, с изключение на да натисне спирачките на паричната политика, с цел да предотврати отслабването на вътрешните инфлационни упования. [iv]
Правителството на Байдън също е остро подложено на критика за обстоятелството, че новите закони, свързани с разпределението на бюджетни средства за ограничение на Китай и поддръжка на Пентагона, ще насочат десетки милиарди долари не за обучение, опазване на здравето и други обществени задания. [v]
Териториалните разногласия сред Съединените щати и техните съседи също могат да бъдат дейно средство за пренасочване на вниманието и основаване на комплициране в партньорствата в границите на членовете на НАТО.
Въпреки че има добре известна сентенция, че Съединените щати имат единствено Мексико и риба за съседи, Канада съставлява тъкмо случая, когато има прецеденти за териториални разногласия. А деградацията на стопанската система може да усили това напрежение, защото зоните, за които претендират двете страни, съставляват интерес за лов на риба и морски блага, а също по този начин съдържат обилни количества енергийни запаси.
Общо има пет морски зони, в които Канада и Съединените щати не са съгласни по въпроса на кого принадлежат. Само поради тях може да се случи утежняване на връзките сред страните.
Първият противоречив сектор е проливът Хуан де Фука, който разделя остров Ванкувър в Британска Колумбия (Канада) от Олимпийския полуостров в щата Вашингтон (САЩ). Границата сред двете страни минава тъкмо по средата на пролива. И двете страни са съгласни, че границата тук би трябвало да бъде на еднообразно разстояние. Но всяка страна употребява малко разнообразни базови точки, което води до леки разлики в граничната линия.
Освен това държавното управление на провинция Британска Колумбия отхвърли както канадската, по този начин и американската граница, както и целия принцип на равноотстояние. То утвърждава правилото на естественото продължение, който гласи, че подводният каньон (наричан още Хуан де Фука) е подобаваща граница.
Този метод приказва в интерес на Британска Колумбия, само че канадското държавно управление не желае да се откаже от правилото на равноотстояние, което може да му коства скъпо в други области.
На входа на Диксън е тъкмо противоположното. На север от него се намира остров Принцът на Уелс. Въпреки кралското си име, островът е част от Съединените щати. На юг от входа на Диксън се намира канадският архипелаг Хайда Гуаи, прочут до 2010 година като Острови Кралица Шарлоте.
Водите сред тях са богати на риба, привличащи хищници, албатроси и, несъмнено, хора. Интересното е, че актуалният спор има своите корени в борбата сред Руската империя и Англия.
Днешната граница сред Аляска и Канада подхожда на контракта от Санкт Петербург от 1825 година Това съглашение сред Русия и Англия обрисува граница сред ползите на двете страни в северозападната част на Северна Америка. То дефинира 54°40` северна широчина като южна граница на Руска Америка.
По-късно разногласието е позволен от интернационален арбитраж през 1903 година Сегашната сухопътна граница е на 35 благи (56 км) източно от мястото, където океанът се среща с брега, някъде по средата сред линиите, за които се претендират и двете страни.
Канадците обаче останаха недоволни. Ако границата беше малко по-далеч в тяхна изгода, те щяха да имат директен морски достъп до златните залежи на Юкон.
Арбитражът дефинира и морската граница на Аляска с Канада. Така наречената линия A-B минава от нос Музон - най-южната точка на остров Дал, най-южният остров на Аляска - на изток до континента. Това остава по-голямата част от входа на Диксън от канадската страна на линията.
Но американците го гледат по друг метод. Те имат вяра, че линията A-B е обвързвана със сухопътната граница; морската граница минава много южно от линията. Това разрязва входа на Диксън на две: северният води към Съединени американски щати, южният води до Канада.
И двете държавни управления към момента поддържат тези възгледи. Една от аргументите този проблем да е толкоз сложен за решение е тихоокеанската сьомга в региона, която отива да хвърля хайвер всяка година.
Сравнително неотдавна, през 90-те години на предишния век, конкуренцията сред канадски и американски риболовци в тази област ескалира в по този начин наречените „ войни на сьомгата “, когато и двете страни понякога арестуваха екипажите на другата.
През 1997 година обстановката доближи връхна точка, когато канадски риболовци блокираха ферибот от Аляска, като дейно държаха пасажерите му за заложници в продължение на три дни. Сега обстановката е по-малко напрегната, само че главният проблем не е решен.
Също по този начин в морето на Бофорт има противоречива клиновидна зона на север от мястото, където границата сред Аляска и територия Юкон е обърната към морето. Тази сухопътна граница минава по 141-вия западен меридиан, както е контрактувано в Петербургския контракт от 1825 година сред Русия и Англия.
Канада счита, че е належащо да се следва тази линия на 200 морски благи (370 км) на север в морето и това е морската граница. Но Съединени американски щати настояват, че морската граница би трябвало да бъде перпендикулярна на бреговата линия, когато излиза в морето. Разликата е повърхност от към 8 100 квадратни благи (21 000 квадратни километра).
Спорът избухва поради обилни ресурси от петрол и газ, скрити под лед и вода. Според Националния енергиен съвет на Канада, клинът може да съдържа до 1,7 милиарда кубически метра газ и 1 милиард кубически метра нефт - задоволително, с цел да задоволи енергийните потребности на страната в продължение на доста години. И след няколко години тези запаси може да станат по-достъпни, защото ледът се отдръпва заради изменението на климата.
Има го и Северозападният проход, който съставлява маршрут през разнообразни канали през обширния северен архипелаг, който е заледен от доста месеци.
През последните няколко десетилетия изменението на климата и последващото понижаване на морския лед направиха северните канали на Канада по-удобни за навигация. През 2007 година търговски транспортен съд приключи пътуването без помощта на ледоразбивач, което се случи за първи път в историята.
Ако по северния маршрут могат да минават супертанкери и други плавателни съдове, прекомерно огромни за Панамския канал, това доста би понижило единствената им опция: да пътуват към нос Хорн, в южния завършек на Южна Америка.
Тъй като общата температура на Земята продължава да се покачва, Северозападният проход ще става все по-подходящ за морски превоз, даже единствено през лятото. Това значи, че териториалният спор за Северозападния проход евентуално ще се разгори още веднъж.
За Канада казусът е много явен: всеки евентуален воден път, отварящ се за интернационално мореплаване, ще минава през канадски води, над които страната упражнява цялостен суверенитет, което значи, че Канада може да даде достъп или да постанова такси по свое убеждение.
Въпреки това, Съединените щати и редица други страни настояват, че жизнерадостен, Северозападен проход де юре би бил интернационален пролив, отворен за директно прекосяване без ограничавания или обезщетения.
През 1969 година американският петролен танкер SS Manhattan приключи прекосяването, без да желае авансово позволение от канадците, и с цел да се постави завършек на въпроса, ледоразбивачът на бреговата защита на Съединени американски щати Polar Sea направи същото през 1985 година
Въпреки обстоятелството, че последният транспортен съд позволи да бъде претърсен от канадската брегова защита, публичното мнение в Канада се разгневи и избухна дипломатически скандал.
През 1986 година Канада удостовери суверенитета си над Северозападния проход, само че Съединените щати отхвърлиха да признаят това изказване.
За да смекчат обстановката, двете страни подписаха съглашение за съдействие в Арктика през 1988 година, което не преглежда въпроса за суверенитета като подобен, само че обяснява някои на практика въпроси.
Според морското право плавателните съдове в директно прекосяване не се нуждаят от позволение за прекосяване, само че в това време не могат да се занимават с проучвания. Споразумението предполагаше, че корабите на бреговата защита на Съединени американски щати и Военноморски сили на Съединени американски щати постоянно ще се смятат за провеждащи проучвания, тъй че постоянно ще е належащо да се желае позволение за пренос.
Договорът беше годен за към 10 години. В края на 2005 година бяха оповестени фотоси на американския транспортен съд Шарлоте на Северния полюс.
Разбира се, никой не изиска позволение за прекосяване от Канада. Отговорът на Канада беше, че реши повече да не употребява термина „ Северозападен проход “, а дефинира региона като „ Вътрешните води на Канада “.
Съединените щати се придържат към своето пояснение на интернационалното право и си резервират правото да третират вътрешните води на Канада като интернационалните води вместо това.
Между другото, те пазят тази позиция както в Южнокитайско море, по този начин и в други области, за които претендират други страни, наричайки го „ право на свободно мореплаване “.
Друга конфликтна точка е островът Макиас Сийл край крайбрежията на Мейн. Намира се на по-малко от 10 благи от брега на Мейн. Канадците откриха наличието си там под прикритието на работата на пазачи на фар. Съединени американски щати го считат за собствен. През 2002 година Канада позволи на своите риболовци да ловят там през лятото, което докара до директен спор с риболовци от Мейн.
Правата на коренното индианско население, в това число искове за отплата, опцията за обособяване на Тексас, както и повишаването на сепаратистки настроения в богатите щати (това към този момент беше казусът в Калифорния по време на Голямата меланхолия, когато държавното управление на щата наложи възбрана при влизане в него и даже го огради с ограда с бодлива тел) - също показват забавни случаи, които не могат да бъдат отхвърлени.
И най-после, голямото население на Латинска Америка, което се усилва бързо, изключително на юг. Напомнянето за анексирането на част от Мексико от Съединените щати би било доста потребно измежду латиноамериканската общественост.
[I] https://russtrat.ru/analytics/26-fevralya-2022-0010-8991
[ii] https://c-fam.org/friday_fax/biden-admin-says-mother-and-father-are-offensive/
[iii] https://www.19fortyfive.com/2021/12/americas-growing-inflation-problem-who-is-to-blame/
[iv] https://www.19fortyfive.com/2022/02/joe-bidens-next-economic-nightmare-an-oil-price-shock/
[v] https://fpif.org/the-u-s-competes-with-china-at-what-cost/
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ