ЕЦБ прогнозира още покачване на цените
Възможно е да са наложи повишение на налозите в България. Това демонстрира разбор Матео Фалагиарда, Кристине Гартнер и Щефен Остерхолц, оповестен в Икономическия бюлетин на Европейската централна банка.
Разходите за обществена отбрана, опазване на здравето и обучение в България са по-ниски спрямо тези в еврозоната. “Ако натискът за увеличение на тези държавни разноски се трансформира в увеличени разноски, поддържането на устойчиво съответствие на дълга би изисквало по-високи данъчни доходи ”, написа в разбора на ЕЦБ.
“В бъдеще поддържането на постоянни и благоприятстващи растежа обществени финанси в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз за икономическо ръководство и подкрепени от мощна национална фискална рамка, дружно с продължаващи структурни промени за повишение на продуктивността, би било най-хубавият метод за реализиране на устойчива дълготрайна икономическа конвергенция и отбягване на непростим инфлационен напън и загуба на конкурентоспособност, които биха могли да попречват дълготрайния капацитет на България за стопански напредък ”, декларират специалистите.
България поддържа постоянни фискални резултати, само че може да се сблъска с напън да увеличи релативно ниските си равнища на обществени разноски. При валутния ръб страната има бюджетни остатъци в 13 от последните 27 години и поддържа съотношението на дълга си много под 60% от Брутният вътрешен продукт (23,8% през 2024 година, второто най-ниско в ЕС). Това мощно фискално показване беше подкрепено от рационална фискална политика, която беше нужна за поддържане на доверието във валутния ръб.
“С приемането на еврото в България и отпадането на рестриктивните мерки на валутния съвет, тласъците за фискална политика може да се трансформират. Ако се появи чувството, че фискалната дисциплинираност може да стане по-малко строга, това с течение на времето би могло да генерира напън върху разноските, изключително за тези стопански функционалности, за които делът на разноските сега е релативно невисок. По-специално, подобен е казусът с обществените вложения, които остават непрекъснато ниски спрямо други страни от Централна и Източна Европа ”, написа в разбора на ЕЦБ.
Според ЕЦБ разноските и рисковете от приемането на еврото ще бъдат незначителни и значително еднократни. Когато става въпрос за присъединение на страна към еврозоната, главните източници на безпокойствие са разноските за прекосяване към евро и капацитетът за безпричинно нарастване на цените. За да се разсеят тези опасения, българските управляващи вкараха няколко ограничения, в това число засилено наблюдаване на цените и инспекции за справяне със злоупотребите, както и дълъг наложителен интервал за двойно обозначаване на цените, който стартира на 8 август 2025 година и ще завърши на 8 август 2026 година “Въпреки това публичната поддръжка за еврото в България остава относително ниска на фона на опасенията от повишение на цените. Това беше по този начин и при предходните прекосявания към евро, като поддръжката нормално се покачваше по-късно ”, декларират от ЕЦБ.
Въпреки че стопанската система на България е поела относително добре последните разтърсвания, рисковете за конвергенцията на инфлацията остават. Малкият и отворен темперамент на стопанската система на страната значи, че тя остава изложена на външни разтърсвания. Инфлацията остава уязвима към външни ценови съмнения заради високата енергийна активност на производството и огромния дял на силата и храните в потреблението на семействата. Силната динамичност на заплатите и кредитирането - въпреки и забавяща се - е спомагателен риск от повишаване на инфлацията. В дълготраен проект релативно ниските равнища на приходи и цени в България, спрямо други страни, приели еврото, допускат, че действителната и номиналната конвергенция евентуално ще продължи, написа в разбора на ЕЦБ.
Разходите за обществена отбрана, опазване на здравето и обучение в България са по-ниски спрямо тези в еврозоната. “Ако натискът за увеличение на тези държавни разноски се трансформира в увеличени разноски, поддържането на устойчиво съответствие на дълга би изисквало по-високи данъчни доходи ”, написа в разбора на ЕЦБ.
“В бъдеще поддържането на постоянни и благоприятстващи растежа обществени финанси в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз за икономическо ръководство и подкрепени от мощна национална фискална рамка, дружно с продължаващи структурни промени за повишение на продуктивността, би било най-хубавият метод за реализиране на устойчива дълготрайна икономическа конвергенция и отбягване на непростим инфлационен напън и загуба на конкурентоспособност, които биха могли да попречват дълготрайния капацитет на България за стопански напредък ”, декларират специалистите.
България поддържа постоянни фискални резултати, само че може да се сблъска с напън да увеличи релативно ниските си равнища на обществени разноски. При валутния ръб страната има бюджетни остатъци в 13 от последните 27 години и поддържа съотношението на дълга си много под 60% от Брутният вътрешен продукт (23,8% през 2024 година, второто най-ниско в ЕС). Това мощно фискално показване беше подкрепено от рационална фискална политика, която беше нужна за поддържане на доверието във валутния ръб.
“С приемането на еврото в България и отпадането на рестриктивните мерки на валутния съвет, тласъците за фискална политика може да се трансформират. Ако се появи чувството, че фискалната дисциплинираност може да стане по-малко строга, това с течение на времето би могло да генерира напън върху разноските, изключително за тези стопански функционалности, за които делът на разноските сега е релативно невисок. По-специално, подобен е казусът с обществените вложения, които остават непрекъснато ниски спрямо други страни от Централна и Източна Европа ”, написа в разбора на ЕЦБ.
Според ЕЦБ разноските и рисковете от приемането на еврото ще бъдат незначителни и значително еднократни. Когато става въпрос за присъединение на страна към еврозоната, главните източници на безпокойствие са разноските за прекосяване към евро и капацитетът за безпричинно нарастване на цените. За да се разсеят тези опасения, българските управляващи вкараха няколко ограничения, в това число засилено наблюдаване на цените и инспекции за справяне със злоупотребите, както и дълъг наложителен интервал за двойно обозначаване на цените, който стартира на 8 август 2025 година и ще завърши на 8 август 2026 година “Въпреки това публичната поддръжка за еврото в България остава относително ниска на фона на опасенията от повишение на цените. Това беше по този начин и при предходните прекосявания към евро, като поддръжката нормално се покачваше по-късно ”, декларират от ЕЦБ.
Въпреки че стопанската система на България е поела относително добре последните разтърсвания, рисковете за конвергенцията на инфлацията остават. Малкият и отворен темперамент на стопанската система на страната значи, че тя остава изложена на външни разтърсвания. Инфлацията остава уязвима към външни ценови съмнения заради високата енергийна активност на производството и огромния дял на силата и храните в потреблението на семействата. Силната динамичност на заплатите и кредитирането - въпреки и забавяща се - е спомагателен риск от повишаване на инфлацията. В дълготраен проект релативно ниските равнища на приходи и цени в България, спрямо други страни, приели еврото, допускат, че действителната и номиналната конвергенция евентуално ще продължи, написа в разбора на ЕЦБ.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ