Д-р Асов: Само пациенти с алергии трябва да си правят тест за медикаментите в анестезията
„ Възможно е човек да има алергия към някой от медикаментите, с които се реализира анестезията или аналгезията. В друг стадий от живота си всеки може да прояви алергия към разнообразни медикаменти, като медикаментозната алергия има отношение към нашата работа “. Това сподели анестезиологът във ВМА доктор Слави Асов в подкаста на БНР „ В центъра на системата “.
„ Това, което поучавам хората, е, в случай че в миналото в предишното са показали алергия към някакво лекарство, те би трябвало да го оповестят на своя анестезиолог, второ – могат да се тестват за медикаментите, които се употребяват най-често в анестезията “, добави той.
По думите му за човек, който в никакъв случай не е имал алергична реакция, вероятността да прояви някаква алергия е доста дребна. „ Затова не съветваме всеки един рутинно да си прави тестуване за алергии към упойките. При оперативна намеса няма условие на екипа да прави рутинно алергологично тестуване. Само пациенти с разнообразни алергии - към полени, храна, медикаменти, е вярно преди интервенцията да си създадат тест за алергия към медикаментите, които се употребяват при анестезията “, изясни доктор Асов.
Анестезиологът описа, че в практиката му се е случвало да има пациент с алергия, която се демонстрира на операционна маса. „ Основните алергии, които се следят, са към антибиотици, по-рядко към анестетици. Ако се случи алергична реакция, ние сме подготвени по какъв начин да действаме стремително по време на интервенция, по тази причина сме и от самото начало като анестезиолози там, вземат се ограничения, с цел да бъде купирана тази алергична реакция посредством антихистаминови препарати, с цел да не стига до съществени положения на пациента.
Всеки човек изпитва друг предел на болежка при еднакъв тласък. Правилото е, че всяка една операция, която предизвиква болежка, предстои на обезболяване, на упойка. За нас най-важното е пациентът да не го боли. Това е един от международните правила в медицината като цяло. И да – имали сме случаи, в които пациентът взема решение, че няма да го боли или че желае частична анестезия, само че в хода на оперативната намеса усети и го заболи, анестезиологът ще се намеси и ще го обезболи. Това може да се приложи и в случай че оперативната интервенция продължи по-дълго време от предстоящото “, сподели доктор Асов.
Той разяснява и че се следи растеж на пациенти с кокс- и гонартроза и у нас, и в чужбина, които се нуждаят от интервенция на тазобедрена става. „ Моят опит сочи, че е мит изказванието, че по-възрастните пациенти няма да устоят на такива интервенции или даже самата упойка. Всичко е самостоятелно, не може да се каже, че пациенти над 60 или над 70 години не би трябвало се оперират, значимо е общото положение и какъв брой пациентът е повреден. Оперирали сме сполучливо пациентка на 99 година със промяна на тазобедрена става. Страхът у хората да съществува, само че считам, че в днешно време не би трябвало те да бъдат оставяни да се мъчат, без да се направи консултация със експерт “, сподели анестезиологът.
„ В международната процедура има разказани случаи на краткотрайни когнитивни нарушавания, само че единствено при над 80-годишни пациенти, които са били повече от 6-8 часа под цялостна упойка. Тези когнитивни разстройства са краткотрайни, те са разказани единствено при възрастни пациенти, съвсем не са разказани такива при млади пациенти. Проучванията сочат, че това минава до седмица след анестезията. Това може да е било дезориентираност, комплицираност, това са по-слабите нарушавания, по-силните са - допустимо е да има амнезия, само че те са извънредно редки, като единствено в до 1-2 на 100 от случаите това може да продължи повече от две седмици, сочат описаните случаи в международната литература “, разяснява още експертът.
По думите му анестезията не е „ коктейл от отрови “, а от потвърдили се лекарства, които се вливат венозно и не се продават в аптеката заради действието си. Като цяло фармакологичните компании вършат и нови лекарства за упойка, като задачата на изследванията са те да имат по-малко странични резултати и по-добра успеваемост при приложението им, уточни доктор Асов.
Най-честите странични резултати няколко часа след упойка са гадене, повръщане, замаяност. Затова се предлага пациентът да не приема храна и вода два часа по-късно.
„ Правилото е човек да се разсъни от анестезията още след оперативната намеса. Ако пациентът не е в схващане, не може да се реализира контакт с него, ние не го изпращаме към отделението и остава при нас. Важно е след интервенция ние да изпълним устен контакт, да проверим, че се е възвърнала мускулната му мощ, до някаква степен е съответен, тогава чак се превежда към отделението. До един час би трябвало да преминат страничните резултати “, описа доктор Асов.
„ Това, което поучавам хората, е, в случай че в миналото в предишното са показали алергия към някакво лекарство, те би трябвало да го оповестят на своя анестезиолог, второ – могат да се тестват за медикаментите, които се употребяват най-често в анестезията “, добави той.
По думите му за човек, който в никакъв случай не е имал алергична реакция, вероятността да прояви някаква алергия е доста дребна. „ Затова не съветваме всеки един рутинно да си прави тестуване за алергии към упойките. При оперативна намеса няма условие на екипа да прави рутинно алергологично тестуване. Само пациенти с разнообразни алергии - към полени, храна, медикаменти, е вярно преди интервенцията да си създадат тест за алергия към медикаментите, които се употребяват при анестезията “, изясни доктор Асов.
Анестезиологът описа, че в практиката му се е случвало да има пациент с алергия, която се демонстрира на операционна маса. „ Основните алергии, които се следят, са към антибиотици, по-рядко към анестетици. Ако се случи алергична реакция, ние сме подготвени по какъв начин да действаме стремително по време на интервенция, по тази причина сме и от самото начало като анестезиолози там, вземат се ограничения, с цел да бъде купирана тази алергична реакция посредством антихистаминови препарати, с цел да не стига до съществени положения на пациента.
Всеки човек изпитва друг предел на болежка при еднакъв тласък. Правилото е, че всяка една операция, която предизвиква болежка, предстои на обезболяване, на упойка. За нас най-важното е пациентът да не го боли. Това е един от международните правила в медицината като цяло. И да – имали сме случаи, в които пациентът взема решение, че няма да го боли или че желае частична анестезия, само че в хода на оперативната намеса усети и го заболи, анестезиологът ще се намеси и ще го обезболи. Това може да се приложи и в случай че оперативната интервенция продължи по-дълго време от предстоящото “, сподели доктор Асов.
Той разяснява и че се следи растеж на пациенти с кокс- и гонартроза и у нас, и в чужбина, които се нуждаят от интервенция на тазобедрена става. „ Моят опит сочи, че е мит изказванието, че по-възрастните пациенти няма да устоят на такива интервенции или даже самата упойка. Всичко е самостоятелно, не може да се каже, че пациенти над 60 или над 70 години не би трябвало се оперират, значимо е общото положение и какъв брой пациентът е повреден. Оперирали сме сполучливо пациентка на 99 година със промяна на тазобедрена става. Страхът у хората да съществува, само че считам, че в днешно време не би трябвало те да бъдат оставяни да се мъчат, без да се направи консултация със експерт “, сподели анестезиологът.
„ В международната процедура има разказани случаи на краткотрайни когнитивни нарушавания, само че единствено при над 80-годишни пациенти, които са били повече от 6-8 часа под цялостна упойка. Тези когнитивни разстройства са краткотрайни, те са разказани единствено при възрастни пациенти, съвсем не са разказани такива при млади пациенти. Проучванията сочат, че това минава до седмица след анестезията. Това може да е било дезориентираност, комплицираност, това са по-слабите нарушавания, по-силните са - допустимо е да има амнезия, само че те са извънредно редки, като единствено в до 1-2 на 100 от случаите това може да продължи повече от две седмици, сочат описаните случаи в международната литература “, разяснява още експертът.
По думите му анестезията не е „ коктейл от отрови “, а от потвърдили се лекарства, които се вливат венозно и не се продават в аптеката заради действието си. Като цяло фармакологичните компании вършат и нови лекарства за упойка, като задачата на изследванията са те да имат по-малко странични резултати и по-добра успеваемост при приложението им, уточни доктор Асов.
Най-честите странични резултати няколко часа след упойка са гадене, повръщане, замаяност. Затова се предлага пациентът да не приема храна и вода два часа по-късно.
„ Правилото е човек да се разсъни от анестезията още след оперативната намеса. Ако пациентът не е в схващане, не може да се реализира контакт с него, ние не го изпращаме към отделението и остава при нас. Важно е след интервенция ние да изпълним устен контакт, да проверим, че се е възвърнала мускулната му мощ, до някаква степен е съответен, тогава чак се превежда към отделението. До един час би трябвало да преминат страничните резултати “, описа доктор Асов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ