Възможни решения на проблемите и предизвикателствата пред пенсионната система у нас
Възможни решения на проблемите и провокациите пред пенсионната система у нас бяха разисквани през днешния ден на форума " За пенсионната система - с взор напред " в София, проведен от Българското актюерско сдружение (БАД).
Необходимо е стабилизиране на обществения бранш и преодоляване на недостига в бюджета на ДОО, означи Татяна Битунска, ръководител на УС на БАД, която направи обзор на съществени моменти от развиването на пенсионния модел у нас, както и на осъществени промени в законодателната уредба, свързани с него.
Тя цитира данни за недостига в ДОО, който през 2015 година стига 5 % от Брутният вътрешен продукт, през 2019 година пада до 3 %, през 2023 година е 5,3 % от Брутният вътрешен продукт, през 2024 година е към 6 %, добавяйки, че упованията са за идващите две години той да бъде към 6 % от Брутният вътрешен продукт, а в дълготрайната прогноза вероятно да падне до 5 %.
Данните от статистиката за оптималната пенсия и минималната работна заплата от последните години наподобяват доста нелогични на фона на това, което икономистите регистрират като растеж на продуктивност, на Брутният вътрешен продукт, на стопански напредък, означи Битунска. Тя разяснява, че неколкократно нарастване на заплащанията за оптималната пенсия и минимална работна заплата през годините не постоянно наподобява подплатено с икономическа аргументация. По данни от актюерския отчет на Национален осигурителен институт за 2024 година разноските за пенсии като % от Брутният вътрешен продукт се движат към 10 % и над него. Зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължава да нараства като близо 50 % от общите разноски на ДОО би трябвало да бъдат финансирани с прехвърляния от бюджета, означи специалистът, добавяйки, че дефицитът в ДОО е в размер 5,5 - 6,2 % от Брутният вътрешен продукт.
Коментирайки демографска статистика на популацията у нас до 2021 година, показваща наклонността за понижаване на популацията, Битунска уточни, че намаляващо население единствено по себе си не е проблем, стига демографската конструкция да разрешава едно стабилно и проспериращо развиване на финансите, страната и пенсионната система. Тя означи още, че популацията у нас на възраст над 65 години стартира да придобива един все по-голям дял от обществото - през 2023 година е към 20 %.
Битунска напомни, че една от измененията в законодателството беше обвързвана с поетапното, постъпково увеличение на пенсионната възраст в опит да се оправи ДОО с провокациите като означи, че е таргетирано изравняването на възрастта на мъжете и дамите за пенсиониране на 65 години през 2037 година В същото време се трансформира освен възрастта, а и условието за застрахователен стаж и възраст като доближава 37 години за дамите и 40 години стаж за мъжете, означи тя.
Експертът уточни, че това, което може да се направи е първият дирек да изиграе единствено обществена роля. Има страни, в който първият дирек предлага закрепена пенсия за всички с нужния стаж и възраст, както е в Англия и Нидерландия, означи тя. Другото, което би трябвало е усилване на ролята на втория и третия дирек в няколко аспекта - вноската наложително да се усили от 5 % на минимум 10 %, понижаване на таксите и удръжките, и умни капиталови решения за това по какъв начин парите за обезпечаване да работят за обществото и да носят рентабилност за бъдещите пенсионери, сподели Битумска.
Милена Иванова от Комисията за финансов контрол (КНФ) означи, че рекомендациите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз от осъществения обзор на спомагателното пенсионно обезпечаване у нас дават опция да се доразвие моделът в България и да се образува по-високо доверие в системата от страна на жителите. Препоръките касаят опцията обезпечените лица да бъдат моторът и те да дефинират по какъв начин да се ръководят техните пенсионни спестявания, уточни Иванова. Тя означи също, че е заложен и механизъм от гл т. на гаранцията за тези лица, които не са дейни. Наясно сме, че е доста огромен делът на лицата, които не избират фонда, в който да се обезпечават. Трайната наклонност от въвеждането на тристълбовия модел досега - над 80 % от лицата, които навлизат на пазара на труда да не правят персонален избор в кой фонд да постъпят техните пенсионни спестявания, означи Иванова като добави, че в този подтекст Организацията за икономическо сътрудничество и раз предлага за неактивните жители да имат алтернатива, която да следва техния витален цикъл. Тя означи, че Комисията е направила разбор във връзка с страните членки в Организацията за икономическо сътрудничество и раз и страни с подобен пенсионен модел- държавен дирек и финансов дирек, по какъв начин сработва така наречен мултифондова пенсионна система.
Един от секторите, който ще има изключително положително развиване откакто България стане член на еврозоната, са финансовите пазари, което няма по какъв начин да не се отрази удобно на развиването изключително на втория, на третия дирек на пенсионната система, сподели ръководителят на Икономическия и обществен съвет Зорница Русинова. Тя добави, че приветства предложенията, свързани с насърчаване на мултифондовата система в България. Надявам се, че откакто отмине дебата около бюджета за идната година ще има задоволително опция за политически спор и във връзка с съответни оферти в пътната карта и във връзка с съответни оферти по какъв начин би могъл да се усъвършенства пенсионният модел на системата в България, сподели Русинова.
