Възможен ли е гръцкия сценарий и в България след приемането

Възможен ли е гръцкия сюжет и в България след приемането на еврото. Отговорите търси журналистът Йордан Бързаков.

Той уточни, че гръцката рецесия е била породена от дълги години операция на данните от страна на гръцките управляващи и от опцията да получават на ниска цена заем като част от еврозоната.

♦ Гръцкият дълг през 2024 година е 175% от Брутният вътрешен продукт, което е 315 милиарда евро.

♦ България има под 30% от Брутният вътрешен продукт държавен дълг за 2024 година

Следователно разликата е голяма, а нашата страна може да не извърви този отрицателен път.

Българските политици би трябвало да не се възползват от концепцията, че евтиният заем – доверието на пазарите в еврозоната, може да ни разреши да теглим доста заеми за пенсии, опазване на здравето и обществени разноски, както направи Гърция.

♦ Гръцкият дълг се натрупва непрекъснато, изключително след приемане на единната валута.

♦ За България обаче това зависи от нашата политика.

♦ Цената на българския дълг средногодишно е 4,5%.

♦ Цената на гръцкия дълг през 2010 година е 40% рентабилност.

Когато вложителите схванат, че страната не се оправя добре и манипулира данните – на ниска цена дълг няма, без значение дали си в еврозоната.

Еврозоната няма нищо общо с това по какъв начин ние управляваме личните си финанси. Еврозоната дава опция за финансиране когато е нужно и когато има защо да се употребява, изясни пред Нова Бързаков.