Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
Броени дни преди отминаването на още една година, изпълнена с тежки тествания – година на терзания и мъка, които неизбежно изпитваме на фона на протичащото се към нас и със самите нас, претърпяваме и утехата, която носи със себе си светлината на Христовото Рождество. В края на тази година, която беше белязана от ужаса на безмислената война, от доста болежка и чувство за безизходност, се потапяме в насладата на празника на мира и избавителната вяра. Изправени пред толкоз доста болежка и страдалчество, си спомняме, че Бог в никакъв случай не оставя индивида без Своята обич и благосклонност, тъй като Той е Бог Човеколюбец, Който толкоз доста „ … обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Иоан 3:16).
Тази наша религия в Единородния Божи Син, Господ и Спасител наш Иисус Христос, е единственото, което ни оказва помощ да преодоляваме всяко прелъщение, тъга или съблазън; единственото, което ни държи същински живи и ни защищава от всяко обезсърчение. С очите на тази религия ние виждаме и знаем, че и в най-тежките тествания и злочестини до нас стои Този, Който същински и беззаветно обича всички индивиди, Който ще „ изтрие всяка сълза от очите им “ (Откр. 7:17) и е подготвен да елементарни всеки грях и да покрие всяко зло, стига човешкото сърце да се роди за тайнството на своето смирение и обновяване. Тази религия и тази непомрачена вяра ни укрепват и ни дават сили да продължаваме даже и тогава, когато всичко към нас наподобява изгубено и непоправимо.
В тези святи рождественски дни, когато дружно с целия християнски свят съпреживяваме откриването на великата загадка на богочовечеството (1 Тим. 3:16), светата Църква ни приканва и към подвига на богоподражателството. Любовта, която Бог пръв демонстрира със Своето въчовечаване – с това, че Той пристигна в нашия свят, с цел да показа целия печален живот на индивидите и да ни дарува Своето избавление – е обич, която Той желае да види проявена и в нас, които носим светото Му име, наричайки се християни. Милостта, която Той ни засвидетелства в дните на Своя земен живот, е благосклонност, която Бог чака и от нас, тъй като без благосклонност, без обич и великодушие вярата ни ще бъде лишена от най-важното свое наличие, както упорства и апостолът, когато споделя: „ щом обич нямам, нищо не съм “ (1 Кор. 13:2).
Като знаем и помним всичко това, дано на Рождество Христово – виждайки Божия Син да става Син човешки, идвайки в света като беззащитно, почтено Дете – да имаме в мислите и молитвите си и всички тези деца, чиито живот е бил по един или различен метод трагично пресечен в самото си начало, както и другите, които живеят лишени от дом и родителска милувка и грижа, които порастват прокудени в заточение и в никакъв случай няма да изпитат насладите на безгрижното и безоблачно детство.
В тихата нощ на Рождество Христово, когато десетки милиони наши братя и сестри както в раздираната от ужаса на войната братска Украйна, по този начин и по целия свят, претърпяват неописуеми премеждия, страдания и болки, дано да се помолим и, съгласно силите и опциите си, да се погрижим за тях – в името на божествения Младенец, Който и през днешния ден продължава да ни напомня от страниците на светото Евангелие, че всяка благосклонност и милосърдие, всяко положително, което „ сте сторили… на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили “ (Мат. 25:40).
По този метод дните на нашата споделена рождественска наслада ще бъдат дни за осъзнаване и на нашето християнско схващане и предопределение. Ще бъдат дни, когато в мозъците и сърцата ни с особена мощ ще звучи и ще работи предизвестието:
„ Не всеки, който Ми споделя: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който извършва волята на Моя Отец Небесен “ (Мат. 7:21).
Нека в дните, когато популяризираме Божия Син – слизащ от небесата и възприемащ нашата природа, с цел да я освети и, актуализирана, да я възкреси за безконечен живот, да си спомним, че Той стори всичко това, тъй като беше дисциплиниран – и то дисциплиниран до дъно – на волята на Своя Небесен Отец, а „ волята на Отца… е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден “ (Иоан 6:39). Като помним това, да подражаваме на божественото Му примирение и смирение, да търсим и изпълняваме и ние Божията, а не своята егоистична и несъвършена воля, с цел да бъдем и ние, и да можем „ да се назовем рожби Божии “ (1 Иоан. 3:1).
Нека насладата от празника на Христовото Рождество бъде във всяко християнско сърце и всеки християнски дом, и дано в тези дни всеки да може да вкуси от тази наслада, с цел да може Христос да се роди във всекиго от нас, както сме и ние възродени в Него.
Мирът и благодатта на Богомладенеца, Божията благосклонност и всеопрощаваща обич, и общението в Светия Дух бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
Броени дни преди отминаването на още една година, изпълнена с тежки тествания – година на терзания и мъка, които неизбежно изпитваме на фона на протичащото се към нас и със самите нас, претърпяваме и утехата, която носи със себе си светлината на Христовото Рождество. В края на тази година, която беше белязана от ужаса на безмислената война, от доста болежка и чувство за безизходност, се потапяме в насладата на празника на мира и избавителната вяра. Изправени пред толкоз доста болежка и страдалчество, си спомняме, че Бог в никакъв случай не оставя индивида без Своята обич и благосклонност, тъй като Той е Бог Човеколюбец, Който толкоз доста „ … обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Иоан 3:16).
Тази наша религия в Единородния Божи Син, Господ и Спасител наш Иисус Христос, е единственото, което ни оказва помощ да преодоляваме всяко прелъщение, тъга или съблазън; единственото, което ни държи същински живи и ни защищава от всяко обезсърчение. С очите на тази религия ние виждаме и знаем, че и в най-тежките тествания и злочестини до нас стои Този, Който същински и беззаветно обича всички индивиди, Който ще „ изтрие всяка сълза от очите им “ (Откр. 7:17) и е подготвен да елементарни всеки грях и да покрие всяко зло, стига човешкото сърце да се роди за тайнството на своето смирение и обновяване. Тази религия и тази непомрачена вяра ни укрепват и ни дават сили да продължаваме даже и тогава, когато всичко към нас наподобява изгубено и непоправимо.
В тези святи рождественски дни, когато дружно с целия християнски свят съпреживяваме откриването на великата загадка на богочовечеството (1 Тим. 3:16), светата Църква ни приканва и към подвига на богоподражателството. Любовта, която Бог пръв демонстрира със Своето въчовечаване – с това, че Той пристигна в нашия свят, с цел да показа целия печален живот на индивидите и да ни дарува Своето избавление – е обич, която Той желае да види проявена и в нас, които носим светото Му име, наричайки се християни. Милостта, която Той ни засвидетелства в дните на Своя земен живот, е благосклонност, която Бог чака и от нас, тъй като без благосклонност, без обич и великодушие вярата ни ще бъде лишена от най-важното свое наличие, както упорства и апостолът, когато споделя: „ щом обич нямам, нищо не съм “ (1 Кор. 13:2).
Като знаем и помним всичко това, дано на Рождество Христово – виждайки Божия Син да става Син човешки, идвайки в света като беззащитно, почтено Дете – да имаме в мислите и молитвите си и всички тези деца, чиито живот е бил по един или различен метод трагично пресечен в самото си начало, както и другите, които живеят лишени от дом и родителска милувка и грижа, които порастват прокудени в заточение и в никакъв случай няма да изпитат насладите на безгрижното и безоблачно детство.
В тихата нощ на Рождество Христово, когато десетки милиони наши братя и сестри както в раздираната от ужаса на войната братска Украйна, по този начин и по целия свят, претърпяват неописуеми премеждия, страдания и болки, дано да се помолим и, съгласно силите и опциите си, да се погрижим за тях – в името на божествения Младенец, Който и през днешния ден продължава да ни напомня от страниците на светото Евангелие, че всяка благосклонност и милосърдие, всяко положително, което „ сте сторили… на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили “ (Мат. 25:40).
По този метод дните на нашата споделена рождественска наслада ще бъдат дни за осъзнаване и на нашето християнско схващане и предопределение. Ще бъдат дни, когато в мозъците и сърцата ни с особена мощ ще звучи и ще работи предизвестието:
„ Не всеки, който Ми споделя: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който извършва волята на Моя Отец Небесен “ (Мат. 7:21).
Нека в дните, когато популяризираме Божия Син – слизащ от небесата и възприемащ нашата природа, с цел да я освети и, актуализирана, да я възкреси за безконечен живот, да си спомним, че Той стори всичко това, тъй като беше дисциплиниран – и то дисциплиниран до дъно – на волята на Своя Небесен Отец, а „ волята на Отца… е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден “ (Иоан 6:39). Като помним това, да подражаваме на божественото Му примирение и смирение, да търсим и изпълняваме и ние Божията, а не своята егоистична и несъвършена воля, с цел да бъдем и ние, и да можем „ да се назовем рожби Божии “ (1 Иоан. 3:1).
Нека насладата от празника на Христовото Рождество бъде във всяко християнско сърце и всеки християнски дом, и дано в тези дни всеки да може да вкуси от тази наслада, с цел да може Христос да се роди във всекиго от нас, както сме и ние възродени в Него.
Мирът и благодатта на Богомладенеца, Божията благосклонност и всеопрощаваща обич, и общението в Светия Дух бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ