Възкресението на Христос е победа на живота над смъртта и

Възкресението на Христос е победа на живота над гибелта и вяра за избавление на индивида. Това съобщи западно- и средноевропейският митрополит Антоний в предаването „ Защо “, като акцентира, че този ден не трябва да се свежда единствено до яйцата и козунаците, а до вярата, саможертвата и възобновената връзка сред Бога и индивида.

По думите му точно Възкресението стои в центъра на живота на всеки православен християнин. Той подсети, че Христос е пристигнал на земята, с цел да покаже на хората съвършения път, а посредством доброволната си жертва и своето Възкресение е дал още веднъж опция за безконечен живот. Според митрополит Антоний Църквата продължава да проповядва това обръщение и през днешния ден, макар че в материалния свят хората постоянно остават слепи за духовното.

В диалога митрополитът се спря и на Благодатния огън, който нееднократно е пренасял от Йерусалим. Той дефинира прекарването като знамение, което не може да бъде разказано с думи, а единствено да бъде почувствано със сърцето. По думите му това е удостоверение, че Бог е с хората и ще бъде с тях во веки.

На въпрос за скептиците и разногласията към природата на Благодатния огън митрополит Антоний съобщи, че в първите минути той е светлина, която след това се трансформира в огън, и уточни, че на това знамение всяка година стават очевидци хиляди хора в Божи гроб. Според него мнозина са виждали по какъв начин в първите минути хората държат ръцете и лицата си над пламъка, без да пострадат.

Коментирайки тестванията пред актуалния свят - от пандемията до войната в Близкия изток, митрополит Антоний акцентира, че Църквата дава отговор с още по-голяма молитва за мир. Според него през днешния ден злото все по-често се показва за положително, а това води до спорове, разделяне и страдалчество.

Затова, по думите му, обществото би трябвало да се върне към безконечните полезности - любовта, смирението, положителното и съпричастността към страдащите.

Митрополит Антоний засегна и тематиката за експанзията в българското учебно заведение, като изрази вяра предметът „ Добродетели и религии “ да бъде въведен допустимо най-скоро. Според него децата би трябвало да бъдат учени да разграничават положителното от злото, а Църквата може да бъде посредник в този развой. По думите му препоръчаната идея дава опция учениците да избират сред християнство, ислям и нравственос, без това да води до разделяне.

Митрополитът приказва още и за българските общности в Западна и Централна Европа, които неговата епархия обгръща - от Будапеща до Лисабон. Той акцентира, че за сънародниците ни зад граница Великден се претърпява със същата наслада, само че и с особена носталгия към родината.

По думите му точно църковните общини остават място, което събира българите в мир, обич и съгласие.