Възхищение за огромния митинг в Сърбия. Но съм скептичен, че

„ Възхищение за големия протест в Сърбия. Но съм песимистичен, че ще донесе смяна. Огромните мирни манифестации носят промени в същинските демокрации. Там, където ръководещите носят съзнанието, че по думите на Линкълн са държавно управление от народа, на народа и за народа. Където има чуваемост. “

Това разяснява политическият анализатор Евгений Кънев във, продължавайки:

„ Когато ръководещите са открити или прикрити автократи като Вучич – нищо не може да последва с изключение на мимикрия с някакви козметични промени, които да убият силата на митинга. Защото настояванията на митинга не са освен това от това – вълкът да си смени кожата. И той ще я смени, само че нрава не.

Всъщност, това са същите митинги като нашите през 2020 година Срещу корупцията, само че най-малко нашите желаеха оставка на автократа и неговия аватар в прокуратурата. Иронично – тогава техният корпулентен дирек бе единствено елементарен народен представител и никой не се сещаше за него.

За да бъде сполучлив един кротичък митинг в квазидемокрация са нужни четири съставния елемент: повсеместност, дълготрайност, радикалност и политическо водачество.

1. Масовост – с цел да сплоти колебаещите се към идея за промяна;
2. Продължителност – с цел да се съобразят ръководещите с неговите искания;
3. Радикалност – подготвеност за от окупация на здания и улици, през национална стачка до гражданско неподчинение;
4. Политическо водачество – с цел да бъде материализирана силата на митинга в ново водачество на страната след извоювани нови избори.

Третият и четвъртият съставен елемент липсват в Сърбия. Четвъртият в България през 2020 година Но никой не липсваше през февруари 1997 година, когато обединената съпротива оглави митингите, провокира и завоюва изборите – и обърна курса на България.

Нашият преход бе белязан от мощни студентски митинги – техните стачки смъкнаха Младенов (юли 1990), Луканов (ноември 1990), бяха авангард на митингите против Виденов (януари 1997 г) и последно окупацията на универистетите против Орешарски (2013-14).

Защо ги няма през днешния ден нашите студентите?

Защото няма идея, която да ги сплотява. Дали тъй като са натровени с родителска и учебна антидемократична агитация? Вероятно. Или тъй като няма явен публичен пакостник, който да сплотява? Какво да желаят от Пеевски – с изключение на да напусне Народното събрание, което нищо няма да промени? Или най-прозаичното и евентуално правилно – че са жертва на чалга културата, консюмеризма и хедонизма – и живеят на плещите на триумфа на техните предшественици, които вкараха България в Европа. Която през днешния ден е даденост. За разлика от Сърбия. “

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Имен ден на 16 март: Кой чества и какви са поверията за този ден?