Български учени ще изследват близкия Космос от Антарктида
„ Въздействие на слънчевата интензивност върху йоносферната динамичност и потоците високоенергетични частици над Антарктида “ е заглавието на първия български полярен астрономически научноизследователски план, който ще се реализира през 2024-2025 година на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън.
Екипът от учени от Института по астрономия с НАО към Българска академия на науките, Техническия университет – София и Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “, който ще работи по неговата реализация е с началник доцент доктор Камен Козарев. Научноизследователският план е утвърден в състезанието за финансиране на полярни проучвания на Националния център за полярни проучвания към Софийския университет “Св. Климент Охридски ”.
Изследванията на Слънцето и слънчевата интензивност са извънредно значими за нас, хората, за биосферата на Земята. Понякога слънчевите стихии доближават до планетата и водят до геомагнитна интензивност. През 2025 година се чака пик на слънчевия цикъл и избухващите събития от Слънцето ще се случват съвсем всеки ден. Силните и краткотрайни електромагнитни предавания трансформират плътността и структурата на земната йоносфера. Това води до смяна в нейните отражателни свойства и провокира разстройства в радио връзките.
За първи път от полярната база на о-в Ливингстън ще се изследват детайлно пулсациите в йоносферата на Земята, породени от слънчеви стихии. Всъщност, съществена цел на плана е проучването на интензивността на слънчевата корона – слънчевите експлоадирания и изхвърлянията на маса от нея. Високочестотните радио наблюдения, които ще се реализират с апаратурата, готова по плана, ще дават скъпа информация за скоростта и силата на короналните изхвърляния на слънчева маса.
Ще се организират ежедневни многочасови радионаблюдения на Слънцето на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън, която има неповторима локация заради близостта си до Южния полюс на Земята.
Мястото е определено и поради извънредно тихата си радио локация. Това ще разреши да се изследват пулсации в слънчевите експлоадирания и особеностите на ударните талази в слънчевата корона.
Учените ще вършат наблюдения и на слънчевите галактически лъчи, състоящи се от частици, ускорени при слънчевите изригвания. Освен електромагнитните предавания, слънчевите изригвания форсират йони, които се популяризират в слънчевата корона и в междупланетното пространство. Те доближават до земната магнитосфера и получават най-лесен достъп до околополюсните райони заради особената геометрия на земното магнитно поле. С помощта на научните проучвания по този план ще може да се отговори на значимия въпрос по кое време и къде се форсират тези потоци от слънчеви галактически лъчи.
По време на антарктическото лято ще са вероятни непрекъснати радиоспектрални наблюдения на слънчевата интензивност за до 20 часа дневно. Наблюденията на смяната на йоносферния пласт ще се вършат по едно и също време от остров Ливингстън, от България и от Ирландия. Това ще даде опция да се употребява йоносферата като великански детектор по време на слънчевата интензивност. Научните опити ще оказват помощ да се изследват в цялост слънчевите изригвания в интервала на най-много на интензивност и техните резултати върху земната система, оповестяват от Института по астрономия с НАО - Българска академия на науките.