Вместо графит в Меркурий може да има диаманти
Въз основа на наблюденията на сондата Messenger и компютърното моделиране на наличието на графит, който придава присъщия тип на планетата, стана ясно, че наличието на графит може да е доста по-ниско, в сравнение с се смяташе до момента. Но на нея би трябвало да има и други форми на въглерода, като да вземем за пример дребни частици елмаз и безформен въглерод, който няма кристална конструкция.
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система, малко по-голяма от Луната. Освен това той е по-близо до Слънцето от всяка друга планета в Слънчевата система, а от Земята го разделят приблизително 77 милиона километра. Всичко това трансформира изследването на планетата благодарение на сонди в същинско предизвикателство. През 70-те години на предишния век до нея хвърча „ Маринър 10 “, а през XXI век – „ Месинджър “, който навлезе в орбитата на Меркурий през 2011 година и събира данни в продължение на съвсем четири години.
През 2016 година екип от учени от университета „ Джон Хопкинс “ (САЩ) откри, че въглеродът най-вероятно е причина за присъщото оцветяване на планетата. Вероятно в началото той е зародил надълбоко навътре в Меркурий, в античната, богата на графит кора, която по-късно е била заровена под пласт вулканичен материал.
Скорошни проучвания демонстрират, че не целият въглерод, открит от сондата Messenger, може да е под формата на графит, оповестява изданието SCMP. Анализът на китайските учени демонстрира, че по-голямата част от въглерода на Меркурий може да се среща под форма, друга от графит, и че не всичкият въглерод е изминал от мантията по време на кристализацията на магмения океан.
Изследователите за първи път видяха „ необичайно ниската повърхностна отражателна дарба “ на графитната форма на въглерода, наличието на която доближава до 4% от масата на седимента, покриващ главната повърхнина на планетата. Анализът сподели, че този феномен се изяснява по-добре със смесването на графитни микрокристали със наличие под 1% с подобен размер железно желязо.
Те настояват, че въглеродът на Меркурий се намира основно под формата на нанофазни диаманти, получени вследствие на дълготрайното влияние на метаморфизма върху кристализирания графит, или под формата на безформен въглерод, получен вследствие на ерозията на графита. И двете изясняват черния цвят на планетата.
През 4,5-те милиарда години непрекъсната еволюция на планетата огромна част от графита е приела по-различна форма, като тази на диамантите. Това се е случило при условия на извънредно високо налягане и температури от към 3000 градуса по Целзий.
Да удостовери заключенията на учените ще може новата задача до Меркурий: апаратът BepiColombo би трябвало да дойде при планетата през декември 2025 година Първото изображение на планетата той ще съобщи на Земята през октомври 2026 година Около 10 минути преди този момент апаратът ще премине на височина единствено към 200 километра над планетата.
