Въвеждат таван на надценките на 22 хранителни продуктаПоне 50 на

Въвеждат таван на надценките на 22 хранителни продукта

Поне 50 на 100 от някои артикули в огромните вериги би трябвало да са български

20% надценка за търговец на дребно

Стефан Кючуков, Биляна Веселинова

Очаквам съкращаване на цените най-малко с 20%, съобщи министърът на земеделието Георги Тахов, който показа законодателни оферти, които да контролират връзките във веригата на доставки на храни.

Предложението е да бъде комплициран таван на надценките на съществени храни, лист с които ще бъде признат от Министерски съвет. От Министерство на земеделието са изготвили план на този лист, в който влизат 22 храни, които всекидневно участват на трапезата ни, като ориз, фасул, брашно, самун, месо (свинско, пилешко и телешко), кайма, мляко, сирене, кашкавал, яйца, мед и картофи.

Като спешна мярка за период от една година след приемане на закона надценката при търговията на дребно с тези 22 храни ще бъде до 20% от доставната им цена. Идеята е тази надценка да важи единствено за търговци с годишен оборот над 20 млн. лева Но има и предложение за аршин да бъде определен не оборотът, а комерсиалната повърхност и таванът на надценките да важи за търговци с повърхност на магазина над 400 кв. м. Предстои да бъде конкретизирано кой вид ще бъде определен.

Предложението е преработвателите да поставят надценка до 20%, а за търговците на едро надценката за тези 22 съществени храни да бъде до 10%. При вноса на храни от листата, който ще бъде утвърден от Министерски съвет, концепцията е надценката да бъде до 10 на 100 за всеки участник по веригата от доставки.

При такава надценка има риск част от вносните модифицирани храни, както и плодове и зеленчуци в магазините да изчезнат, тъй като на търговците на дребно ще бъде по-изгодно да продават единствено български с 20% надценка, даже и да са по-скъпи от вносните. Промяната ще облагодетелства българските производители и преработватели, само че може да докара до по-високи цени за потребителите.

Съществена част от законодателното предложение е въвеждане на обвързване най-малко 50% от редица храни, предлагани в магазините, да бъдат български и да бъдат продавани на обособени места. Това ще важи за храни като мляко и млечни артикули, прясно месо, яйца, мед, сезонни плодове и зеленчуци.

Министър Георги Тахов изясни, че да вземем за пример сега няма по какъв начин да бъде изисквано 50 на 100 от доматите в магазините да са български, тъй като още не им е пристигнал сезонът. Това условие ще важи единствено за интервала, в който българските плодове и зеленчуци излизат всеобщо на пазара.

Освен това ще бъде въведено оптимално равнище на промоционалните отстъпки, като концепцията е на промоции да може да бъде продавано до 25% от количеството храни, контрактувано сред доставчика и търговеца на дребно. Идеята е по този начин да бъдат предпазени производителите и преработвателите на храни, само че действително може да бъдат ощетени крайните консуматори като бъдат лимитирани промоциите, които вършат комерсиалните вериги.

За търговците с оборот над 20 млн. лева за година (или с повърхност на магазина над 400 кв. метра) ще бъде въведено ограничаване, че противоположното фактуриране към доставчика под формата на разноски да реклама, логистика и други не може да надвишава 10% от доставната цена.

Ще бъдат контролирани и комерсиалните връзки при изкупуване на земеделска продукция. Всички търговци, които изкупуват земеделска продукция, ще би трябвало да се записват в Министерство на земеделието. Ако не го създадат, санкцията ще бъде от 10 хиляди до 40 хиляди лева При изкупуване на земеделска продукция ще би трябвало да бъдат сключвани писмени контракти със период от най-малко шест месеца, а концепцията е цената при изкупуване на земеделска продукция да бъде себестойността плюс 10 на 100.

Министерство на земеделието няма да дефинира себестойност на другите артикули от растениевъдството и отглеждането на животни, тъй като себестойността във всяка плантация е друга. Ако себестойността на един производител е прекомерно висока, просто никой няма да изкупи продукцията му. Промените няма да важат за тютюни, фуражи и лозаро-винарски артикули.

Предстои да бъде основана и обсерватория на веригата от доставки, като в нея ще влизат представители на министерства, на Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, Национален статистически институт, Национална агенция за приходите, Агенция “Митници ”, ДКСБТ, като задачата е институциите да изследват индустриалните разноски и разпределението на цените по веригата от доставки. Обсерваторията ще изготвя отчет на всеки три месеца, въз основата на който ще бъдат взимани управническите решения във връзка с пазара на храни.

Продават храни в пощите

Имитиращите артикули влизат в менюто в ресторанта

При потребление на имитиращи артикули в заведения за хранене, това ще би трябвало да бъде маркирано в менюто. Това плануват готови промени в Закона за храните, изясни министърът на земеделието Георги Тахов. Освен това от етикетите на храните в магазините по-ясно ще се вижда, че става въпрос за имитиращи артикули.

Предстои създаването и на закон за кооперативите, а задачата е поощряване производителите на земеделска продукция да се сдружават. Само по този начин те ще имат по-силни позиции при договарянията с комерсиалните вериги. Вече е планувано да бъде стартирана скица за подкрепяне на сдружения от производители, в които влизат най-малко четирима души. Идеята е те да могат да употребяват общо счетоводство, общи транспортни средства.

Министър Тахов разяснява и предлагането на “ДПС-Ново начало ” в пощите да бъдат продавани храни с 10 на 100 надценка. Това не е ненужно и не е неприятно да се случи, съобщи министърът на земеделието Георги Тахов.

Целта е събиране на повече данъци

Слагат минимални цени за вносни плодове и зеленчуци

При вноса на редица плодове и зеленчуци ще бъдат избрани минимални цени, върху които да бъдат плащани Данък добавена стойност и мито, в случай че има такова. Това стана ясно от думите на министъра на земеделието Георги Тахов, който показа идните законодателни промени, които да контролират връзките по веригата от доставки на храни.

Целта на измененията е да бъдат платени повече данъци, върху действителните цени на плодовете и зеленчуците. В момента честа процедура е вносителят да показва фактури с извънредно ниски цени на внасяните храни, с цел да заплати по-малко данъци. Плащането на повече налози за вносните плодове и зеленчуци ще докара или до понижаване на облагите на търговците или до повишение на цените им.

Ако вносните плодове и зеленчуци нарастнат, това ще докара до повишение и на цените на българските артикули, а надлежно и до по-високи цени, които ще би трябвало да заплащат крайните консуматори.

Ще бъде пресечена и практиката регистрирани аграрни производители, които имат зелено картонче, да продават в пъти повече продукция от тази, която могат да произведат на база оповестена от тях повърхност и налични животни. Има случаи от еди декар повърхност да продават 15 тона продукция. Реално тези фермери препродават храни, само че не заплащат налози, обявявайки ги, че са тяхна непреработена продукция. Промяната ще докара до понижаване на облагите или до повдигане на цените.

Прогнозират по-висока инфлация

ING Bank: Приемането на еврото е в обозримото бъдеще, само че има терзания

Увеличение на данъчната тежест

Икономическата вероятност на България демонстрира смесени сигнали, като умереният растеж на Брутният вътрешен продукт е подсилен от потреблението, само че в същото време съществуват провокации, свързани с индустриалната интензивност, комерсиалните дефицити и инфлационния напън, написа в разбор на ING think, аналитичният център на ING bank.

В разбора се акцентира сериозната месечна инфлация от 2% при започване на годината.

“Ключов фактор за наблюдаване е либерализацията на електроенергийния пазар. Като цяло чакаме инфлацията по показателя на потребителските цени (CPI) да приключи годината на равнище от 4.6%, а през идната година да спадне до 3% ”, показват в разбора си от ING think.

Докато не се реализира някаква форма на надеждна политическа непоклатимост, фискалната неустановеност евентуално ще продължи. Въпреки че България има потенциал да заема спомагателни средства, рискът от неспазване на още един от критериите от Маастрихт може да докара до минимални коригиращи ограничения от страна на управляващите през втората половина на годината. Не може да се изключи и нарастване на данъчната тежест. От ING think означават, че прогнозата за приемането на еврото през януари 2026 година не е лишена от терзания: “В последна сметка, считаме, че най-важният аршин за присъединението на България към еврозоната е негласното условие за политическа непоклатимост. Ако това бъде реализирано, останалите детайли евентуално ще се наредят по натурален път ”.

Национален статистически институт: През февруари 2025 година най-вече са нарастнали цените на храните

Близо 33 на 100 е инфлацията за 5 година, подготвени сме за еврозоната



Средногодишната инфлация за интервала март 2024 - февруари 2025 година по отношение на интервала март 2023 - февруари 2024 година е 2.6%, демонстрират данните на Национален статистически институт, а за 5 години инфлацията у нас е близо 33 на 100.

Натрупаната инфлация, измерена с Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), за последните три години от февруари 2025 година по отношение на февруари 2022 година е 22.3%, а за последните пет години от февруари 2025 година по отношение на февруари 2020 година е 32.9%, оповестиха от Национален статистически институт. По дефинитивни данни през януари 2025 година месечната инфлация е 2% по отношение на предходния месец, а годишната инфлация за януари 2025 година по отношение на януари 2024 година е 3.8%

През февруари 2025 година месечната инфлация е 0.4%, годишната инфлация за февруари 2025 година по отношение на февруари 2024 година е 3.9%, а инфлацията от началото на годината (февруари 2025 година по отношение на декември 2024 г.) е 2.2%. Средногодишната инфлация за интервала март 2024 - февруари 2025 година по отношение на интервала март 2023 - февруари 2024 година е 2.6%, демонстрират данните на Национален статистически институт.

С последния индикатор България към този момент покрива условията за конвергенция. Трите страни от еврозоната с най-ниска средногодишна инфлация са Финландия, Италия и Литва, демонстрират експресните оценки на Евростат. За да осъществим критерия за влизане в еврозоната инфлацията ни не би трябвало да е с повече от 1,5% по-висока от междинната инфлация в тези страни. След като към края на януари малко не ни доближаваше, с цел да осъществим критерия за влизане в еврозоната, към края на февруари средногодишната инфлация в страната ни, измерена съгласно потребителската кошница на страните от Европейски Съюз, е с 0,03% по-ниска от нужното и към този момент официално отговаряме на критерия за въвеждане на еврото. Окончателните данни за инфлацията в еврозоната към края на февруари ще бъдат оповестени до дни.



Най-сериозно е нарастването на питателните артикули, демонстрира справката на Национален статистически институт.

През февруари 2025 година най-съществено са нарастнали цените на някои съществени хранителни артикули. Най-голямо нарастване се следи при чушки - с 9.9%, краставици - с 8.5%, ябълки - с 6.5%, кафе - с 4.8%, кореноплодни зеленчуци (моркови и алено цвекло) - с 4.2%, зеле - с 3.8%, цитрусови и южни плодове - с 3.6%. От главните храни, хлябът е поскъпнал с 2.7%, картофите с 2.2%, а трайните салами с 1.9%.

При нехранителните артикули и услугите, събирането и изхвърлянето на битови боклуци е поскъпнало с 6.7%, градинарството и цветарството - с 3.4%, метанът - с 3.3%, телекомуникационните услуги - с 3%, а курсовете за водачи на ЛТС - с 2.8%. Цените на химическото почистване, паркоместата чартърен и билетите за кина и театри също са нарастнали надлежно с 2%, 1.8% и 1.5%.



Цените на стоките и услугите са се повишили в разнообразни потребителски групи, а жилищните разноски са се нараснали с 0,6 на 100.

През февруари 2025 година по отношение на предходния месец, съгласно ХИПЦ, цените на стоките и услугите са се повишили в разнообразни потребителски групи. Най-значително нарастване се следи при известията, където цените са нарастнали с 2.3%. Алкохолните питиета и тютюневите произведения са поскъпнали с 1%, до момента в който питателните артикули и безалкохолните питиета, както и заведенията за хранене и хотелите, означават растеж от 0.7%. В групата на жилищата, водата, електрическата енергия, газа и другите горива се регистрира нарастване от 0.6%. Цените на развлеченията и културата, както и на разнообразните артикули и услуги, са се повишили с 0.5%, а в секторите на опазването на здравето и образованието се записва растеж от 0.4%. Поскъпване с 0.3% е регистрирано и при жилищното обзавеждане, стоките и услугите за семейството.

В същото време, през февруари 2025 година цените в някои потребителски групи са намалели. Най-голям спад е регистриран в облеклото и обувките, където цените са се намалили с 1.9%. В транспортния бранш също има леко понижение, като цените са спаднали с 0.6%.

Източник: trud.bg