Въвеждането на задължително обучение по религия, както е предложено от

Въвеждането на наложително образование по вяра, както е препоръчано от МОН в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и учебното обучение, основава нови проблеми.

Предлагаме религията да остане избираем предмет, както беше и до момента. Задължителният предмет да се споделя “Добродетели и полезности “ за 1-ви до 4-ти клас и да е със светско наличие.

Политизацията на системата е нездравословна, по тази причина предлагаме до най-много два поредни 4-годишни мандата на шефовете на учебни заведения и нов състав на комисиите за избор на шефове, който по-добре да балансира представителите на другите заинтригувани страни.

Изкуственият разсъдък би трябвало да стане интегрална част от образователния развой – както към този момент се случва в други европейски страни.

Оценката на добавената стойност би трябвало да се трансформира в главен аршин при оценката на качеството на работа в обещано учебно заведение. Предлагаме и да се разшири системата от позитивни тласъци на учениците, изключително за работа с най-малките.

Родителите би трябвало да имат решаваща роля за установяване на формата на образование за децата със СОП. А всяко дете с гений да има късмет, без значение къде живее, да учи математика и в гимназии отвън огромните градове.

Предлагаме ясна формулировка на „ агитация “, тъй като неналичието й отваря необятно поле за спекулации и злоупотреби.