Разделение в обществото и вредни идеологии: преподаватели искат Вълчев да се откаже от предмета религия
" Въвеждането на наложителен образователен предмет „ добродетели и религии “ няма добавена стойност за българското учебно обучение, измества фокуса от нужните просветителни промени, основава условия за разделяне в обществото, основава опция за разпространение на нездравословни идеологии измежду всички възпитаници, и с всичко това рискува да способства за отклонение на страната от западния ѝ цивилизационен курс. Затова призоваваме министър Красимир Вълчев неотложно да се откаже от тази самодейност. "
Това се споделя в, подписано към този момент от над 110 академични преподаватели (броят им нараства), до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в което аргументирано възразяват срещу въвеждането на наложителния предмет " Добродетели и религии " (в три версии - православие, ислям и етика) в учебните заведения.
" Ако задачата е в учебно заведение да се учи вяра, това е допустимо и в този момент в профилираните духовни учебни заведения, както и във всички останали учебни заведения, единствено че незадължително. Обучението се организира в границите на избираем предмет с три разновидността: „ вяра (християнство-православие) “, „ вяра (ислям) “ и „ вяра (неконфесионално обучение) “.
Ако задачата е религиите да се учат сериозно в техния исторически и метафизичен подтекст, това се случва и в този момент – в съществуващите филантропични образователни предмети – „ индивидът и обществото “, „ български език и литература “, „ родинознание “, „ история и цивилизации “, „ философия “, „ гражданско обучение “, „ изобразително изкуство “, „ музика “.
Ако задачата е да се развиват добродетели, позитивни настройки и полезности, това също участва като просветителна цел в наличието на учебното обучение ", показват учените от разнообразни университети и специалности.
Те напомнят, че българските възпитаници са най-функционално необразовани в Европейски Съюз, за големите неравенства в просветителната система, на които също е значимо МОН да обърне внимание и т. н.
В позицията се акцентира и ценностната ориентировка на България, както и особеностите на сегашната геополитическа обстановка.
" В този подтекст обзор на учебниците за съществуващия избираем образователен предмет " вяра (християнство-православие) ", който както разбираме следва да се трансформира в новия наложителен предмет " вяра - православие ", откри, че под прикритието на знания за православната религия се прокарва евразийска идеология, обвързвана с президента на Руската федерация и негови обичани идеолози. Съществени дефицити се откриват и в образователната стратегия на така наречен " неконфесионална " версия на този предмет ", считат подписалите се представители на академичната общественост.
Ето и цялата позиция:
През последните месеци министърът на образованието и науката Красимир Вълчев организира серия от обществени събития, с които показа своя самодейност за въвеждане на наложителен образователен предмет с название " добродетели и религии ". В рамките на този предмет родителите и учениците следва да могат да избират сред три разновидността на образователна стратегия: " вяра - православие ", " вяра - ислям ", и " добродетели/етика ". Основният претекст за смяната е усилване на опцията учебното заведение да възпитава учениците в добродетели.
Не стана ясно по какъв начин тъкмо ще се вмести хорариумът на новия предмет в съществуващите образователни проекти, какво тъкмо ще отпадне, с цел да се направи място за него, по какъв начин тъкмо ще се провежда изборът и образованието по трите разновидността, кои учители ще го преподават и по какъв начин ще се квалифицират те.
Не стана ясно и каква в действителност е добавената стойност на тази самодейност. Ако задачата е в учебно заведение да се учи вяра, това е допустимо и в този момент в профилираните духовни учебни заведения, както и във всички останали учебни заведения, единствено че незадължително. Обучението се организира в границите на избираем предмет с три разновидността: " вяра (християнство-православие) ", " вяра (ислям) " и " вяра (неконфесионално обучение) ".
Ако задачата е религиите да се учат сериозно в техния исторически и метафизичен подтекст, това се случва и в този момент - в съществуващите филантропични образователни предмети - " индивидът и обществото ", " български език и литература ", " родинознание ", " история и цивилизации ", " философия ", " гражданско обучение ", " изобразително изкуство ", " музика ". Ако задачата е да се развиват добродетели, позитивни настройки и полезности, това също участва като просветителна цел в наличието на учебното обучение.
Спецификата тук е, че тази просветителна цел е хоризонтална, т.е. участва в образователните стратегии на всички съществуващи предмети. Проблемът, наподобява, е, че не се извършва. Всъщност е мъчно да кажем сигурно, тъй като българската просветителна система не е основала принадлежности и процедури, които да ревизират постигането на този вид цели. Това обаче е систематичен проблем, който не може да се реши с въвеждането на един наложителен образователен предмет.
Религията като наложителен предмет в учебно заведение: казусът е кой, какво и по какъв начин ще преподава
Ако можеше да стане по този начин, има дълъг лист от значими хоризонтални просветителни цели, за всяка от които следва да въведем по един нов предмет - всяка от основните компетентности за учене през целия живот, сериозно мислене, креативно мислене, аналитично и редовно мислене, функционална просветеност, културна и медийна просветеност, цифрова и софтуерна просветеност, социално-емоционални умения, здравословен метод на живот, работа в екип, резистентност, адаптивност и водачество, междукултурна подготвеност, и така нататък
Нещо повече, развиването на добродетели, настройки и полезности във висока степен зависи от благополучието на учениците, т.е. физическото и психическото им положение, до момента в който вземат участие в образованието. Ключово въздействие върху благополучието има освен какво се учи в даден час, а каква е културата на връзките в учебно заведение - зачитат ли се достолепието и правата на учениците, могат ли да вземат участие в определянето на разпоредбите и тяхното използване, има ли доверие сред участниците в просветителния развой - възпитаници, учители и родители.
Още не се знае кой ще изготвя програмата по добродетели, само че тя ще е подготвена до есента
Развиването на добродетели, настройки и полезности не е единствената задача, с която българското учебно обучение не се оправя. Българските възпитаници са най-функционално необразовани в Европейски Съюз (PISA, 2022 г.). Училището вместо да преодолява просветителните неравенства, ги усилва (пак там). Българите са с най-ниско равнище на медийна просветеност и надлежно са най-податливи на дезинформация в Европейски Съюз (MLI, 2023 г.). Предпоследни сме в Европейски Съюз по цифрова просветеност (Евростат, 2023 г.). Българските възпитаници имат ниско равнище на социално-емоционални умения и надлежно водят извънредно вреден метод на живот (OECD, 2023 г.).
Изводът от всичко това, и още доста други данни, го прави Българската счете палата през 2024 година и той е, че българското учебно обучение в систематичен проект не дава еднакъв достъп до качествено обучение, което е една от главните му законоустановени цели. Очевидната причина за това е, че то настойчиво отхвърля да се реформира и употребява всяка опция да отсрочи решаването на все по-наболелите проблеми.
Въвеждането на наложителен образователен предмет " добродетели и религии " не прибавя никаква просветителна стойност към съществуващите към този момент благоприятни условия в българското учебно обучение. Извеждането на напред във времето на тази самодейност наподобява цели отместване на публичното внимание от нужните промени. Дори и да не е по този начин, въвеждането му в една нереформирана система, може да докара единствено до проблеми, защото ще усили публичните упования и ще сътвори спомагателни организационни и кадрови компликации за системата.
Също по този начин би трябвало да се има поради, че България принадлежи към цивилизационна общественост, обединена към човешкото достолепие, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на правото и човешките права. За да се избегнат вероятни противодействия на вероизповедна основа, страните от тази цивилизационна общественост следват правилата на секуларизма, т.е. религиозните институции са отделени от тези на държавата; не се позволява дискриминация, учредена на религия; свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на изповедание, както и на религиозни или атеистични възгледи, са ненакърними. Тези правила се подсигуряват и от Българската конституция.
Отношението сред религиите и образованието е ясно открито в редица интернационалните принадлежности. Според тях страната зачита и урежда правото на родителите да обезпечават образованието и образованието на децата си в сходство със своите религиозни и метафизичен убеждения. Същевременно като съществена цел на образованието се показва цялостното развиване на човешката персона в дух на почитание към човешките права и свободи, както и подпомагане за разбирателството и търпимостта сред другите нации, расови и религиозни групи.
Към тези правила се придържа и актуалната българска нормативна рамка в региона на образованието. Законът за предучилищното и учебното обучение постановява, че образованието в България е светско, по тази причина в учебно заведение се не разрешава налагането на идеологически и религиозни доктрини. Едновременно с това идеологии, доктрини и системи от възгледи се учат за реализиране на задачите на образованието, измежду които е и образуването на приемливост и почитание към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната еднаквост на всеки жител.
Въвеждането на наложителен образователен предмет " добродетели и религии ", доколкото посредством него се вкарва наложително религиозно образование, опонира на цивилизационната принадлежност на България, както и на посоката на политическото и публичното ѝ развиване. То ще накърни права, които все още са обезпечени, и ще сътвори напрежение сред правни правила, което все още не съществува. Не на последно място, самодейността наподобява цели активирането на нов мъчителен публичен разлом, този път на религиозна и вероизповедна основа, който да усили още повече разделянето в българското общество.
Не бива да се подценява и актуалният политически, включително геополитически, подтекст. От най-малко десетилетие към този момент сме очевидци на хибридна експанзия против западната цивилизация - главно от страна на Руската федерация, само че подпомагана и от други артисти от световния изток и юг. През месец февруари 2022 година тази експанзия закупи и военно измерение - Руската федерация нахлу в прилежаща Украйна, като войските ѝ не са отблъснати и до през днешния ден.
Скоро по-късно Руската федерация разгласи България за неприятелска страна, което също продължава и досега. Българската страна и нейните институции започнаха намерено да признават, че страната е обект на съветска дезинформация, агитация и опити за пробутване на съветско въздействие.
През последните дни медийни изявления разкриха, че в доста от българските държавни учебни заведения, включително с поддръжката на Министерството на образованието и науката и неговите районни подразделения, от години се организират редица на пръв взор езиково-културни, само че при по-внимателен разбор евентуално пропагандни, начинания с присъединяване на съветското посолство и Руския културно-информационен център, Руската православна черква, както и други държавни и частни съветски организации.
Отдавна е известно, че ръководителят на Синдиката на българските учители, безспорно най-влиятелната съсловна организация в бранша, е деен член на глобеното по световния американски закон " Магнитски " придвижване " Русофили ". Както виждаме от данните на Евростат, от 2014 година насам проучването на съветски език в България следва траектория противоположна на тази в другите европейски страни, т.е. на значително повишение на интереса, като през 2023 година учениците в гимназиалния стадий, които учат съветски език, са съвсем 30%.
В този подтекст обзор на учебниците за съществуващия избираем образователен предмет " вяра (християнство-православие) ", който както разбираме следва да се трансформира в новия наложителен предмет " вяра - православие ", откри, че под прикритието на знания за православната религия се прокарва евразийска идеология, обвързвана с президента на Руската федерация и негови обичани идеолози. Съществени дефицити се откриват и в образователната стратегия на така наречен " неконфесионална " версия на този предмет.
В умозаключение считаме, че въвеждането на наложителен образователен предмет " добродетели и религии " няма добавена стойност за българското учебно обучение, измества фокуса от нужните просветителни промени, основава условия за разделяне в обществото, основава опция за разпространение на нездравословни идеологии измежду всички възпитаници, и с всичко това рискува да способства за отклонение на страната от западния ѝ цивилизационен курс. Затова призоваваме министър Красимир Вълчев неотложно да се откаже от тази самодейност.
1. Албена Стамболова, лекар, Нов Български Университет
2. Александър Попов, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
3. Алексей Пампоров, доцент доктор, Българска академия на науките
4. Амелия Личева, професор, дфн, СУ " Св. Климент Охридски "
5. Ана Васева, ас. доктор, Нов български университет
6. Анна Кръстева, Проф., Нов български университет
7. Антоний Тодоров, професор, д.п.н., Нов български университет
8. Борис Пантев, гл. ас. доктор, СУ " Св. Кл. Охридски "
9. Борислав Гаврилов, професор доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
10. Боряна Мусева, доцент доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
11. Боян Манчев, проф. д.н., Нов български университет
12. Валентин Вълканов, помощник, докторант, Нов български университет
13. Валентина Славова, учител, Нов български университет
14. Валерия Сергеенкова, помощник, доктор, Нов български университет
15. Веска Топалова, библиотекар, Централна библиотека на Българска академия на науките
16. Велина Славова, професор, Нов български университет
17. Велина Тодорова, доцент доктор, ПУ " П. Хилендарски "
18. Велислава Петрова, доцент, Софийски Университет
19. Венелин Стойчев, гл. ас. доктор, Българска академия на науките
20. Венета Сиракова, доцент доктор, Нов български университет
21. Владимир Маринов, гл. ас. доктор, Нов български университет
22. Вяра Калфина, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
23. Георги Гочев, доцент доктор, Нов български университет
24. Георги Няголов, гл. ас. доктор, Нов български университет
25. Георги Фотев, Почетен професор и сенатор на Нов български университет
26. Даниела Александрова, гл. ас. доктор, Нов български университет
27. Даниела Колева, проф. доктор, Софийски университет
28. Дарина Сарелска, лекар, Американски университет в България
29. Дария Карапеткова, доцент доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
30. Дария Лазаренко, ас. доктор, Нов български университет
31. Десислава Бошнаковеа, проф. доктор, Нов български университет
32. Десислава Дамянова, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
33. Десислава Данкова, гл.ас.д-р, Нов български университет
34. Десислава Лилова, доцент, СУ " Св. Климент Охридски "
35. Деяна Марчева, доцент доктор, Нов български университет
36. Диана Върголомова, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
37. Димитър Атанасов, гл. ас. доктор, ИЕФЕМ - Българска академия на науките
38. Димитър Вацов, проф. доктор, Нов български университет
39. Димитър Щ. Димов, откривател, Нов български университет
40. Димитър Илиев, гл. ас. доктор, СУ „ Св. Климент Охридски “
41. Димитър Топузов, гл. ас. доктор, ПУ " Паисий Хилендарски "
42. Евгений Дайнов, професор, Нов български университет
43. Евелина Христова, доцент доктор, Нов български университет
44. Едуард Маринов, доцент лекар на науките, Нов български университет
45. Елена Спасова, гл. ас. доктор, Нов български университет
46. Елена Ставрова, доцент, лекар, ЮЗУ " Неофит Рилски "
47. Елена Тарашева, доцент лекар, Нов български университет
48. Емил Бузов, доцент доктор, Нов български университет
49. Емилия Славова, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
50. Живко Велков, доцент доктор, ЮЗУ " Неофит Рилски "
51. Жюстин Томс, доцент доктор, Нов български университет
52. Ивайло Малинов, гл. ас. доктор, Нов български университет
53. Ивайло Начев, гл. ас. доктор, ИБЦТ-БАН
54. Ивайло Саралийски, помощник, лекар, Нов български университет
55. Илдико Отова, гл. ас. доктор, Нов български университет
56. Ирина Генова, проф. доктор, Нов български университет
57. Ирина Перянова, доцент доктор, УНСС
58. Йордан Ефтимов, доцент, Нов български университет
59. Калина Босева, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
60. Катерина Йочева, лекар, Нов български университет
61. Корнелия Славова, проф. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
62. Красен Станчев, Гост-професор, СУ " Св. Климент Охридски "
63. Кристин Димитрова, гл. ас., доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
64. Лидия Денкова, професор, доктор, Нов български университет
65. Лилия Колова, административен управител, Нов български университет
66. Любомир Дончев, докторант, Нов български университет
67. Людмил Цанков, доцент доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
68. Магдалена Божкова, учител, Нов български университет
69. Майя Грекова, проф. дсн, Софийски университет
70. Мария Ендрева, проф. дфн, Софийския университет " Св. Климент Охридски "
71. Мария Чочова, гл. ас. доктор, Нов български университет
72. Маркус Вийн, проф. доктор, Американски университет в България
73. Мартин Осиковски, доцент доктор, Нов български университет
74. Мартина Апостолова, учител, Нов Български Университет
75. Методи Методиев, гл. ас. доктор, Нов Български Университет
76. Мила Минева, основен помощник, лекар, СУ " Св. Климент Охридски "
77. Милена Якимова, професор, дсн, СУ " Св. Климент Охридски "
78. Мина Петрова, учител, Медицински университет София
79. Мира Кънева, доцент доктор, Софийски университет " Св. Климент Охридски "
80. Мирослава Забуртова, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
81. Момчил Баев, доцент доктор, Нов български университет
82. Момчил Христов, гл. ас. доктор, Софийски университет
83. Нели Колева, лекар, Американски университет в България
84. Нели Огнянова, професор, лекар на науките
85. Николай Колев, хоноруван учител, Нов български университет
86. Райна Бенева, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
87. Ралица Димитрова, гл. ас. доктор, Нов български университет
88. Ралица Костадинова, доцент доктор, Нов български университет
89. Рая Апостолова, гл. ас. доктор, Институт по философия и социология, Българска академия на науките
90. Ружа Смилова, гл. ас. доктор, Софийски университет
91. Румен Петров, доцент, Нов български университет
92. Румяна Стоилова, Професор, дсн, Институт по философия и социология, Българска академия на науките
93. Сабина А. Вийн, Декан " Студентски действия ", Американски университет в България
94. Светла Къртева, проф. доктор, СУ " Св. Кл.Охридски "
95. Светлана Събева, професор, Пловдивски университет
96. Светослава Пейчева, гл. ас. доктор, СУ “Св. Климент Охридски ”
97. Силвия Цонева, доцент доктор, Нов български университет
98. Симона Бали, учител, Нов български университет
99. Снежина Петрова, доцент, Нов български университет
100. Стела Танева, Бакалавър " Анимационна постановка ", НАТФИЗ
101. Стефан Дечев, доцент д.н., Нов български университет
102. Стилиян Йотов, професор, дфн, Софийски университет
103. Теодора Цанкова, гл. ас. доктор, СУ „ Св. Климент Охридски "
104. Tодор Петев, помощник лекар, Нов Български Университет
105. Филип Самуилов, докторант, хоноруван преп., Нов български университет
106. Христо Панчугов, помощник, лекар, Нов български университет
107. Христо Христев, доцент, лекар, СУ " Св. Климент Охридски "
108. Христо Чукурлиев, доцент доктор, Нов български университет
109. Явор Жаблянов, гл. ас. доктор, Нов български университет
110. Яна Манчева, доцент доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това се споделя в, подписано към този момент от над 110 академични преподаватели (броят им нараства), до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в което аргументирано възразяват срещу въвеждането на наложителния предмет " Добродетели и религии " (в три версии - православие, ислям и етика) в учебните заведения.
" Ако задачата е в учебно заведение да се учи вяра, това е допустимо и в този момент в профилираните духовни учебни заведения, както и във всички останали учебни заведения, единствено че незадължително. Обучението се организира в границите на избираем предмет с три разновидността: „ вяра (християнство-православие) “, „ вяра (ислям) “ и „ вяра (неконфесионално обучение) “.
Ако задачата е религиите да се учат сериозно в техния исторически и метафизичен подтекст, това се случва и в този момент – в съществуващите филантропични образователни предмети – „ индивидът и обществото “, „ български език и литература “, „ родинознание “, „ история и цивилизации “, „ философия “, „ гражданско обучение “, „ изобразително изкуство “, „ музика “.
Ако задачата е да се развиват добродетели, позитивни настройки и полезности, това също участва като просветителна цел в наличието на учебното обучение ", показват учените от разнообразни университети и специалности.
Те напомнят, че българските възпитаници са най-функционално необразовани в Европейски Съюз, за големите неравенства в просветителната система, на които също е значимо МОН да обърне внимание и т. н.
В позицията се акцентира и ценностната ориентировка на България, както и особеностите на сегашната геополитическа обстановка.
" В този подтекст обзор на учебниците за съществуващия избираем образователен предмет " вяра (християнство-православие) ", който както разбираме следва да се трансформира в новия наложителен предмет " вяра - православие ", откри, че под прикритието на знания за православната религия се прокарва евразийска идеология, обвързвана с президента на Руската федерация и негови обичани идеолози. Съществени дефицити се откриват и в образователната стратегия на така наречен " неконфесионална " версия на този предмет ", считат подписалите се представители на академичната общественост.
Ето и цялата позиция:
През последните месеци министърът на образованието и науката Красимир Вълчев организира серия от обществени събития, с които показа своя самодейност за въвеждане на наложителен образователен предмет с название " добродетели и религии ". В рамките на този предмет родителите и учениците следва да могат да избират сред три разновидността на образователна стратегия: " вяра - православие ", " вяра - ислям ", и " добродетели/етика ". Основният претекст за смяната е усилване на опцията учебното заведение да възпитава учениците в добродетели.
Не стана ясно по какъв начин тъкмо ще се вмести хорариумът на новия предмет в съществуващите образователни проекти, какво тъкмо ще отпадне, с цел да се направи място за него, по какъв начин тъкмо ще се провежда изборът и образованието по трите разновидността, кои учители ще го преподават и по какъв начин ще се квалифицират те.
Не стана ясно и каква в действителност е добавената стойност на тази самодейност. Ако задачата е в учебно заведение да се учи вяра, това е допустимо и в този момент в профилираните духовни учебни заведения, както и във всички останали учебни заведения, единствено че незадължително. Обучението се организира в границите на избираем предмет с три разновидността: " вяра (християнство-православие) ", " вяра (ислям) " и " вяра (неконфесионално обучение) ".
Ако задачата е религиите да се учат сериозно в техния исторически и метафизичен подтекст, това се случва и в този момент - в съществуващите филантропични образователни предмети - " индивидът и обществото ", " български език и литература ", " родинознание ", " история и цивилизации ", " философия ", " гражданско обучение ", " изобразително изкуство ", " музика ". Ако задачата е да се развиват добродетели, позитивни настройки и полезности, това също участва като просветителна цел в наличието на учебното обучение.
Спецификата тук е, че тази просветителна цел е хоризонтална, т.е. участва в образователните стратегии на всички съществуващи предмети. Проблемът, наподобява, е, че не се извършва. Всъщност е мъчно да кажем сигурно, тъй като българската просветителна система не е основала принадлежности и процедури, които да ревизират постигането на този вид цели. Това обаче е систематичен проблем, който не може да се реши с въвеждането на един наложителен образователен предмет.
Религията като наложителен предмет в учебно заведение: казусът е кой, какво и по какъв начин ще преподава
Ако можеше да стане по този начин, има дълъг лист от значими хоризонтални просветителни цели, за всяка от които следва да въведем по един нов предмет - всяка от основните компетентности за учене през целия живот, сериозно мислене, креативно мислене, аналитично и редовно мислене, функционална просветеност, културна и медийна просветеност, цифрова и софтуерна просветеност, социално-емоционални умения, здравословен метод на живот, работа в екип, резистентност, адаптивност и водачество, междукултурна подготвеност, и така нататък
Нещо повече, развиването на добродетели, настройки и полезности във висока степен зависи от благополучието на учениците, т.е. физическото и психическото им положение, до момента в който вземат участие в образованието. Ключово въздействие върху благополучието има освен какво се учи в даден час, а каква е културата на връзките в учебно заведение - зачитат ли се достолепието и правата на учениците, могат ли да вземат участие в определянето на разпоредбите и тяхното използване, има ли доверие сред участниците в просветителния развой - възпитаници, учители и родители.
Още не се знае кой ще изготвя програмата по добродетели, само че тя ще е подготвена до есента
Развиването на добродетели, настройки и полезности не е единствената задача, с която българското учебно обучение не се оправя. Българските възпитаници са най-функционално необразовани в Европейски Съюз (PISA, 2022 г.). Училището вместо да преодолява просветителните неравенства, ги усилва (пак там). Българите са с най-ниско равнище на медийна просветеност и надлежно са най-податливи на дезинформация в Европейски Съюз (MLI, 2023 г.). Предпоследни сме в Европейски Съюз по цифрова просветеност (Евростат, 2023 г.). Българските възпитаници имат ниско равнище на социално-емоционални умения и надлежно водят извънредно вреден метод на живот (OECD, 2023 г.).
Изводът от всичко това, и още доста други данни, го прави Българската счете палата през 2024 година и той е, че българското учебно обучение в систематичен проект не дава еднакъв достъп до качествено обучение, което е една от главните му законоустановени цели. Очевидната причина за това е, че то настойчиво отхвърля да се реформира и употребява всяка опция да отсрочи решаването на все по-наболелите проблеми.
Въвеждането на наложителен образователен предмет " добродетели и религии " не прибавя никаква просветителна стойност към съществуващите към този момент благоприятни условия в българското учебно обучение. Извеждането на напред във времето на тази самодейност наподобява цели отместване на публичното внимание от нужните промени. Дори и да не е по този начин, въвеждането му в една нереформирана система, може да докара единствено до проблеми, защото ще усили публичните упования и ще сътвори спомагателни организационни и кадрови компликации за системата.
Също по този начин би трябвало да се има поради, че България принадлежи към цивилизационна общественост, обединена към човешкото достолепие, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на правото и човешките права. За да се избегнат вероятни противодействия на вероизповедна основа, страните от тази цивилизационна общественост следват правилата на секуларизма, т.е. религиозните институции са отделени от тези на държавата; не се позволява дискриминация, учредена на религия; свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на изповедание, както и на религиозни или атеистични възгледи, са ненакърними. Тези правила се подсигуряват и от Българската конституция.
Отношението сред религиите и образованието е ясно открито в редица интернационалните принадлежности. Според тях страната зачита и урежда правото на родителите да обезпечават образованието и образованието на децата си в сходство със своите религиозни и метафизичен убеждения. Същевременно като съществена цел на образованието се показва цялостното развиване на човешката персона в дух на почитание към човешките права и свободи, както и подпомагане за разбирателството и търпимостта сред другите нации, расови и религиозни групи.
Към тези правила се придържа и актуалната българска нормативна рамка в региона на образованието. Законът за предучилищното и учебното обучение постановява, че образованието в България е светско, по тази причина в учебно заведение се не разрешава налагането на идеологически и религиозни доктрини. Едновременно с това идеологии, доктрини и системи от възгледи се учат за реализиране на задачите на образованието, измежду които е и образуването на приемливост и почитание към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната еднаквост на всеки жител.
Въвеждането на наложителен образователен предмет " добродетели и религии ", доколкото посредством него се вкарва наложително религиозно образование, опонира на цивилизационната принадлежност на България, както и на посоката на политическото и публичното ѝ развиване. То ще накърни права, които все още са обезпечени, и ще сътвори напрежение сред правни правила, което все още не съществува. Не на последно място, самодейността наподобява цели активирането на нов мъчителен публичен разлом, този път на религиозна и вероизповедна основа, който да усили още повече разделянето в българското общество.
Не бива да се подценява и актуалният политически, включително геополитически, подтекст. От най-малко десетилетие към този момент сме очевидци на хибридна експанзия против западната цивилизация - главно от страна на Руската федерация, само че подпомагана и от други артисти от световния изток и юг. През месец февруари 2022 година тази експанзия закупи и военно измерение - Руската федерация нахлу в прилежаща Украйна, като войските ѝ не са отблъснати и до през днешния ден.
Скоро по-късно Руската федерация разгласи България за неприятелска страна, което също продължава и досега. Българската страна и нейните институции започнаха намерено да признават, че страната е обект на съветска дезинформация, агитация и опити за пробутване на съветско въздействие.
През последните дни медийни изявления разкриха, че в доста от българските държавни учебни заведения, включително с поддръжката на Министерството на образованието и науката и неговите районни подразделения, от години се организират редица на пръв взор езиково-културни, само че при по-внимателен разбор евентуално пропагандни, начинания с присъединяване на съветското посолство и Руския културно-информационен център, Руската православна черква, както и други държавни и частни съветски организации.
Отдавна е известно, че ръководителят на Синдиката на българските учители, безспорно най-влиятелната съсловна организация в бранша, е деен член на глобеното по световния американски закон " Магнитски " придвижване " Русофили ". Както виждаме от данните на Евростат, от 2014 година насам проучването на съветски език в България следва траектория противоположна на тази в другите европейски страни, т.е. на значително повишение на интереса, като през 2023 година учениците в гимназиалния стадий, които учат съветски език, са съвсем 30%.
В този подтекст обзор на учебниците за съществуващия избираем образователен предмет " вяра (християнство-православие) ", който както разбираме следва да се трансформира в новия наложителен предмет " вяра - православие ", откри, че под прикритието на знания за православната религия се прокарва евразийска идеология, обвързвана с президента на Руската федерация и негови обичани идеолози. Съществени дефицити се откриват и в образователната стратегия на така наречен " неконфесионална " версия на този предмет.
В умозаключение считаме, че въвеждането на наложителен образователен предмет " добродетели и религии " няма добавена стойност за българското учебно обучение, измества фокуса от нужните просветителни промени, основава условия за разделяне в обществото, основава опция за разпространение на нездравословни идеологии измежду всички възпитаници, и с всичко това рискува да способства за отклонение на страната от западния ѝ цивилизационен курс. Затова призоваваме министър Красимир Вълчев неотложно да се откаже от тази самодейност.
1. Албена Стамболова, лекар, Нов Български Университет
2. Александър Попов, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
3. Алексей Пампоров, доцент доктор, Българска академия на науките
4. Амелия Личева, професор, дфн, СУ " Св. Климент Охридски "
5. Ана Васева, ас. доктор, Нов български университет
6. Анна Кръстева, Проф., Нов български университет
7. Антоний Тодоров, професор, д.п.н., Нов български университет
8. Борис Пантев, гл. ас. доктор, СУ " Св. Кл. Охридски "
9. Борислав Гаврилов, професор доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
10. Боряна Мусева, доцент доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
11. Боян Манчев, проф. д.н., Нов български университет
12. Валентин Вълканов, помощник, докторант, Нов български университет
13. Валентина Славова, учител, Нов български университет
14. Валерия Сергеенкова, помощник, доктор, Нов български университет
15. Веска Топалова, библиотекар, Централна библиотека на Българска академия на науките
16. Велина Славова, професор, Нов български университет
17. Велина Тодорова, доцент доктор, ПУ " П. Хилендарски "
18. Велислава Петрова, доцент, Софийски Университет
19. Венелин Стойчев, гл. ас. доктор, Българска академия на науките
20. Венета Сиракова, доцент доктор, Нов български университет
21. Владимир Маринов, гл. ас. доктор, Нов български университет
22. Вяра Калфина, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
23. Георги Гочев, доцент доктор, Нов български университет
24. Георги Няголов, гл. ас. доктор, Нов български университет
25. Георги Фотев, Почетен професор и сенатор на Нов български университет
26. Даниела Александрова, гл. ас. доктор, Нов български университет
27. Даниела Колева, проф. доктор, Софийски университет
28. Дарина Сарелска, лекар, Американски университет в България
29. Дария Карапеткова, доцент доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
30. Дария Лазаренко, ас. доктор, Нов български университет
31. Десислава Бошнаковеа, проф. доктор, Нов български университет
32. Десислава Дамянова, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
33. Десислава Данкова, гл.ас.д-р, Нов български университет
34. Десислава Лилова, доцент, СУ " Св. Климент Охридски "
35. Деяна Марчева, доцент доктор, Нов български университет
36. Диана Върголомова, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
37. Димитър Атанасов, гл. ас. доктор, ИЕФЕМ - Българска академия на науките
38. Димитър Вацов, проф. доктор, Нов български университет
39. Димитър Щ. Димов, откривател, Нов български университет
40. Димитър Илиев, гл. ас. доктор, СУ „ Св. Климент Охридски “
41. Димитър Топузов, гл. ас. доктор, ПУ " Паисий Хилендарски "
42. Евгений Дайнов, професор, Нов български университет
43. Евелина Христова, доцент доктор, Нов български университет
44. Едуард Маринов, доцент лекар на науките, Нов български университет
45. Елена Спасова, гл. ас. доктор, Нов български университет
46. Елена Ставрова, доцент, лекар, ЮЗУ " Неофит Рилски "
47. Елена Тарашева, доцент лекар, Нов български университет
48. Емил Бузов, доцент доктор, Нов български университет
49. Емилия Славова, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
50. Живко Велков, доцент доктор, ЮЗУ " Неофит Рилски "
51. Жюстин Томс, доцент доктор, Нов български университет
52. Ивайло Малинов, гл. ас. доктор, Нов български университет
53. Ивайло Начев, гл. ас. доктор, ИБЦТ-БАН
54. Ивайло Саралийски, помощник, лекар, Нов български университет
55. Илдико Отова, гл. ас. доктор, Нов български университет
56. Ирина Генова, проф. доктор, Нов български университет
57. Ирина Перянова, доцент доктор, УНСС
58. Йордан Ефтимов, доцент, Нов български университет
59. Калина Босева, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
60. Катерина Йочева, лекар, Нов български университет
61. Корнелия Славова, проф. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
62. Красен Станчев, Гост-професор, СУ " Св. Климент Охридски "
63. Кристин Димитрова, гл. ас., доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
64. Лидия Денкова, професор, доктор, Нов български университет
65. Лилия Колова, административен управител, Нов български университет
66. Любомир Дончев, докторант, Нов български университет
67. Людмил Цанков, доцент доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
68. Магдалена Божкова, учител, Нов български университет
69. Майя Грекова, проф. дсн, Софийски университет
70. Мария Ендрева, проф. дфн, Софийския университет " Св. Климент Охридски "
71. Мария Чочова, гл. ас. доктор, Нов български университет
72. Маркус Вийн, проф. доктор, Американски университет в България
73. Мартин Осиковски, доцент доктор, Нов български университет
74. Мартина Апостолова, учител, Нов Български Университет
75. Методи Методиев, гл. ас. доктор, Нов Български Университет
76. Мила Минева, основен помощник, лекар, СУ " Св. Климент Охридски "
77. Милена Якимова, професор, дсн, СУ " Св. Климент Охридски "
78. Мина Петрова, учител, Медицински университет София
79. Мира Кънева, доцент доктор, Софийски университет " Св. Климент Охридски "
80. Мирослава Забуртова, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
81. Момчил Баев, доцент доктор, Нов български университет
82. Момчил Христов, гл. ас. доктор, Софийски университет
83. Нели Колева, лекар, Американски университет в България
84. Нели Огнянова, професор, лекар на науките
85. Николай Колев, хоноруван учител, Нов български университет
86. Райна Бенева, гл. ас. доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
87. Ралица Димитрова, гл. ас. доктор, Нов български университет
88. Ралица Костадинова, доцент доктор, Нов български университет
89. Рая Апостолова, гл. ас. доктор, Институт по философия и социология, Българска академия на науките
90. Ружа Смилова, гл. ас. доктор, Софийски университет
91. Румен Петров, доцент, Нов български университет
92. Румяна Стоилова, Професор, дсн, Институт по философия и социология, Българска академия на науките
93. Сабина А. Вийн, Декан " Студентски действия ", Американски университет в България
94. Светла Къртева, проф. доктор, СУ " Св. Кл.Охридски "
95. Светлана Събева, професор, Пловдивски университет
96. Светослава Пейчева, гл. ас. доктор, СУ “Св. Климент Охридски ”
97. Силвия Цонева, доцент доктор, Нов български университет
98. Симона Бали, учител, Нов български университет
99. Снежина Петрова, доцент, Нов български университет
100. Стела Танева, Бакалавър " Анимационна постановка ", НАТФИЗ
101. Стефан Дечев, доцент д.н., Нов български университет
102. Стилиян Йотов, професор, дфн, Софийски университет
103. Теодора Цанкова, гл. ас. доктор, СУ „ Св. Климент Охридски "
104. Tодор Петев, помощник лекар, Нов Български Университет
105. Филип Самуилов, докторант, хоноруван преп., Нов български университет
106. Христо Панчугов, помощник, лекар, Нов български университет
107. Христо Христев, доцент, лекар, СУ " Св. Климент Охридски "
108. Христо Чукурлиев, доцент доктор, Нов български университет
109. Явор Жаблянов, гл. ас. доктор, Нов български университет
110. Яна Манчева, доцент доктор, СУ " Св. Климент Охридски "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ