Училищният директор Асен Александров: Няма друга държава в Европа, в която да се завършва прогимназиалният етап на 14 години
Въвеждането на нови просветителни стратегии, свързани с добродетели и вяра, слага още веднъж на дневен ред въпроса за ролята на учебното заведение във възпитанието на децата. Паралелно с потребността от морално създаване, системата се изправя и пред структурни провокации, свързани с образователните стратегии, стадиите на образование и адекватността на матурите.
" Ние имаме образование по добродетели от 4 години в нашето учебно заведение, единствено че не е в наложителните часове, а е постоянно, когато децата имат свободни часове или когато възникне някаква възможност се занимаваме тъкмо с това. Обсъждаме нещата, за които си приказват децата - например приятелство, емпатия, съпричастност, грижа, почтеност. Казваш: " Хайде, деца, да поговорим за другарството. " И ги насочваш: " Вие какво мислите в този момент? " И даваш някаква обстановка: " Той те настава без да желае, ти по какъв начин реагираш? " И оставаш децата да си приказват. Ти единствено ги насочваш ", сподели шефът на столично училище Асен Александров в специфичната полемика на Bulgaria ON AIR " Бъдещето: Образование и нововъведения ".
Относно въвеждането на " Добродетели и вяра " като наложителен предмет, Александров изясни, че става дума за три разнообразни стратегии - една по добродетели (неконфесионална) и две конфесионални: за православно християнство и ислям. Всяко дете ще има опция за избор и няма да бъде задължавано да учи вяра, в случай че не желае. Според него учебното заведение не замества възпитателната роля на фамилията.
" Основната функционалност е на фамилията, само че има някои качества, които се възпитават в подтекста на протичащото се. Като да вземем за пример: децата у дома са независимо с родителите си, а в учебно заведение те са с още 15-20 деца. И там изпадат в обстановки, когато спорят и не са прави, когато са груби и не са прави. Когато постъпват не съгласно правилата на добродетелите, именно тогава е доста добре да се поговори - навръх място, в подтекста на обстановката, за събитието ", сподели още Александров.
Той е безапелационен, че не би трябвало да противопоставяме моралното образование и потребността от промени в преподаването и наличието. За да бъде един младеж сполучлив и благополучен, той би трябвало да развие качества като почтеност, резистентност, екипност и благотворителност. Без тях даже и най-умният възпитаник мъчно би се осъществил сполучливо.
Според шефа настоящето разделяне, при което прогимназиалният стадий завършва след 7-и клас, е извънредно в европейски мащаб.
" Една от най-големите неточности на този закон беше това, че прогимназиалният стадий приключва в 7-и клас на 14 години. Няма друга страна в Европа, в която да се приключва прогимназиалният стадий на 14 години. В множеството страни не в 8-и, а в 9-и клас приключват - на 15 години. Неслучайно изпитите PISA са навръх 15-годишна възраст, тъй като това се смята за възрастта, в която са придобили някаква зрялост ", означи Александров.
Според него резултатите от матурите не могат да дадат еднопосочен отговор за положението на образованието. Има възпитаници с отлични умения, само че има и други с пропуски. По-важното е не толкоз формалната просветеност, колкото функционалната - способността да мислиш, да решаваш проблеми, да проявяваш креативност и сериозно мислене. В това отношение новото потомство възпитаници не изостава, само че е друго - с други ползи и способи на учене.
Темата за възможното въвеждане на наложителна матура по математика също бе наранена. Александров счита, че това е належащо, само че би трябвало да бъде деликатно квалифицирано - посредством промени в стратегиите, учебниците и самите изпити. Ако всичко това се осъществя, упованията му са, че резултатите по математика ще надминат даже тези по български език и литература.
