Въвеждането на еврото: Без сериозни сътресения, след излишното напрежение
Въвеждането на еврото в България протича без съществени разтърсвания, само че процесът беше придружен от ненужно напрежение, подбудено от политическо говорене, страхове за цените и преекспониран надзор. Това обявиха икономистът Красен Станчев и някогашният ръководител на Комисията за отбрана на потребителите и някогашен заместник-министър на стопанската система Димитър Маргаритов в ефира на БТВ.
По думите на Станчев, за разлика от комерсиалните обекти, където напрежението е по-скоро прочувствено, банковият бранш изисква доста по-голяма точност, защото става дума за преводи, наличия и сигурност на системите.
" Банките би трябвало да бъдат изрядни. Там възможен пробив или неточност може да сътвори действително напрежение ", уточни икономистът.
Той изясни, че огромна част от банките авансово са оповестили краткотрайно прекъсване на актуализациите на сметки и електронното банкиране, като пренастройването на системите е лишило няколко часа. Въпреки това тегленето на пари от банкомати е било допустимо.
Димитър Маргаритов акцентира, че едномесечният интервал на редом обращение на лв. и еврото е задоволителна отбрана за потребителите.
" Възможни са дребни недоразумения - да вземем за пример връщане на ресто в левове или евро - само че това са прочувствени, не финансови проблеми ", съобщи той.
Маргаритов даде образец с таксиметровите услуги, които разполагат с по-дълъг - тримесечен - временен интервал поради заплащанията в брой. В същото време той обърна внимание на изключенията за хазартните игри, които от 1 януари одобряват и изплащат суми единствено в евро - смяна, заложена в Закона за хазарта.
И двамата анализатори бяха безапелационни, че част от покачването на цените е резултат от пазарни механизми, а не директно разследване от въвеждането на еврото.
" Парадоксално е, че най-силно цените порастват там, където има държавна регулация - такси, услуги, административни цени ", разяснява Станчев.
Като образци бяха посочени:
повишаването на таксите за персонални документи; решения на локални управляващи за нарастване на такси; административни разноски, които не са обосновани стопански.
В същото време данни от инспекции демонстрират, че едвам към 10% от търговците са позволили голословно повишение на цените, като в част от случаите става дума за механически или изчислителни неточности.
Димитър Маргаритов уточни, че авансово оповестеният непоколебим надзор върху цените е имал противоположен резултат.
" Когато обещаеш цялостен надзор, който физически не може да бъде сбъднат, това плаши търговците. Те си споделят - по-добре да подвигна цената в този момент, в сравнение с на следващия ден да ме глобят ", изясни той.
По думите му, институционалното говорене за " боязън и боязън " е основало излишно напрежение както на пазара, по този начин и в публичното схващане.
Красен Станчев изрично отхвърли тезите, че приемането на еврото автоматизирано ще направи България по-богата или по-бедна.
" Ставате по-богати, когато вършиме нещо, за което другите са подготвени да платят. Валутата сама по себе си не основава благосъстояние ", съобщи той.
Икономистът напомни, че България към този момент е част от групата на страните с висок приход на човек от популацията по интернационалните класификации, само че действителният прогрес зависи от продуктивността и добавената стойност.
И двамата специалисти обърнаха внимание на митингите от последните месеци, които дефинираха като данъчни протести, рядко срещано събитие в границите на Европейски Съюз.
" Исторически данъчните протести са реакция против чувството за незаслужено и клептократично ръководство ", означи Станчев.
По думите му, промени в данъчната система са вероятни единствено при високо публично доверие в ръководещите - нещо, което сега в България липсва.
В умозаключение Маргаритов и Станчев подчертаха, че еврото е инструмент и рамка, само че не може да размени неналичието на постоянна политика и публичен контракт.
" Новата валута може да бъде добра основа, само че не може да ни даде всичко. Ние сами би трябвало да си вземем това, което ни се поставя - посредством работещи институции и доверие ", обявиха те.
По думите на Станчев, за разлика от комерсиалните обекти, където напрежението е по-скоро прочувствено, банковият бранш изисква доста по-голяма точност, защото става дума за преводи, наличия и сигурност на системите.
" Банките би трябвало да бъдат изрядни. Там възможен пробив или неточност може да сътвори действително напрежение ", уточни икономистът.
Той изясни, че огромна част от банките авансово са оповестили краткотрайно прекъсване на актуализациите на сметки и електронното банкиране, като пренастройването на системите е лишило няколко часа. Въпреки това тегленето на пари от банкомати е било допустимо.
Димитър Маргаритов акцентира, че едномесечният интервал на редом обращение на лв. и еврото е задоволителна отбрана за потребителите.
" Възможни са дребни недоразумения - да вземем за пример връщане на ресто в левове или евро - само че това са прочувствени, не финансови проблеми ", съобщи той.
Маргаритов даде образец с таксиметровите услуги, които разполагат с по-дълъг - тримесечен - временен интервал поради заплащанията в брой. В същото време той обърна внимание на изключенията за хазартните игри, които от 1 януари одобряват и изплащат суми единствено в евро - смяна, заложена в Закона за хазарта.
И двамата анализатори бяха безапелационни, че част от покачването на цените е резултат от пазарни механизми, а не директно разследване от въвеждането на еврото.
" Парадоксално е, че най-силно цените порастват там, където има държавна регулация - такси, услуги, административни цени ", разяснява Станчев.
Като образци бяха посочени:
повишаването на таксите за персонални документи; решения на локални управляващи за нарастване на такси; административни разноски, които не са обосновани стопански.
В същото време данни от инспекции демонстрират, че едвам към 10% от търговците са позволили голословно повишение на цените, като в част от случаите става дума за механически или изчислителни неточности.
Димитър Маргаритов уточни, че авансово оповестеният непоколебим надзор върху цените е имал противоположен резултат.
" Когато обещаеш цялостен надзор, който физически не може да бъде сбъднат, това плаши търговците. Те си споделят - по-добре да подвигна цената в този момент, в сравнение с на следващия ден да ме глобят ", изясни той.
По думите му, институционалното говорене за " боязън и боязън " е основало излишно напрежение както на пазара, по този начин и в публичното схващане.
Красен Станчев изрично отхвърли тезите, че приемането на еврото автоматизирано ще направи България по-богата или по-бедна.
" Ставате по-богати, когато вършиме нещо, за което другите са подготвени да платят. Валутата сама по себе си не основава благосъстояние ", съобщи той.
Икономистът напомни, че България към този момент е част от групата на страните с висок приход на човек от популацията по интернационалните класификации, само че действителният прогрес зависи от продуктивността и добавената стойност.
И двамата специалисти обърнаха внимание на митингите от последните месеци, които дефинираха като данъчни протести, рядко срещано събитие в границите на Европейски Съюз.
" Исторически данъчните протести са реакция против чувството за незаслужено и клептократично ръководство ", означи Станчев.
По думите му, промени в данъчната система са вероятни единствено при високо публично доверие в ръководещите - нещо, което сега в България липсва.
В умозаключение Маргаритов и Станчев подчертаха, че еврото е инструмент и рамка, само че не може да размени неналичието на постоянна политика и публичен контракт.
" Новата валута може да бъде добра основа, само че не може да ни даде всичко. Ние сами би трябвало да си вземем това, което ни се поставя - посредством работещи институции и доверие ", обявиха те.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ