NYT: Българите приемат еврото с шепот на меланхолия, но с малко сълзи
Въвеждането на еврото в България е една от " най-драматичните културни промени от генерации насам ". Това написа американското издание NewYorkTimes във връзка влизането на България в еврозоната.
Вестникът показва още, че прекосяването към еврото " провокира опасения измежду българите, че потребителските цени ще се покачат, най-малко краткотрайно, както е всекидневно при промяната на валутите ". Те споделят още, че умората от непрекъснатите политически безредици понижи известна паника по отношение на прехода.
" Възприятията, че приемането на еврото е довело до нараснала инфлация и икономическа застоялост в други страни, подхранваха скептицизма в България. Крайнодесни политици и конспиратори също разпалваха антиевротични страхове ", написа NYT.
Материалът е написан от Лара Джейкс и българката Боряна Джамбазова.
В него българи описват за лв. - някои с просълзени очи, като 44-годишна производителка на мед Веселка Денева, която съобщи пред екипа: " Ще ми липства левът ".
Ето и цялата публикация на NewYorkTimes:
Преди осем седмици тротоарите пред Националната банка на България преляха от десетки хиляди протестиращи, настояващи за ново управление в страна, която през последните пет години претърпя поредност от 10 определени и служебни държавни управления.
Но в събота, в навечерието на една от най-драматичните културни промени за България от генерации насам, единствено къса опашка от хора стоеше безмълвно пред вратата на банката.
Това беше последният ден преди левът, валутата на България от 1880-те години, да бъде сменен с еврото. Въпреки че прекосяването към евро беше дълго чакано, то раздели публичното мнение и тези, които чакаха на опашка, с цел да обменят левовете си за евро, показаха както поддръжка, по този начин и страдание, някои от които бяха пронизани с нотка на потиснатост от раздялата с част от историята си.
„ Използвам го през целия си живот, тъй че държах малко левове у дома до последния миг, единствено по сантиментални аргументи “, сподели 79-годишната Анета Петелкова. „ И са доста красиви, доста хубави. Еврото се усеща по-хартиено. “
23-годишният Николай Багдатов носеше чанти, които заплашваха да се скъсат под тежестта на към 26 паунда левови монети, които беше събрал из дома и колата си. „ Не ме интересува дали са евро, левове, денари или долари – просто нещо, с цел да работи стопанската система “, сподели той.
Смяната на валутата идва в сложен миг за България, една от най-бедните страни в Европейския съюз. Президентът се отдръпна преди три седмици, а премиерът подаде оставка през декември след обвинявания в корупция в държавното управление и на фона на публичната опозиция против плануваните нараствания на налозите. Избори за ново държавно управление не са планувани, нито е ясно по кое време ще бъдат.
Изображения на евробанкноти, проектирани върху Българската национална банка по време на новогодишните тържества в София. Снимка...Николай Дойчинов/Агенция Франс Прес — Getty Images
Преминаването към еврото провокира опасения измежду българите, че потребителските цени ще се покачат, най-малко краткотрайно, както е всекидневно при промяната на валутите. Въпреки това, умората от непрекъснатите политически безредици понижи известна паника по отношение на прехода.
„ Това е като следващата смяна посред нищото “, сподели Велимир Бачев, съсобственик на кафене „ Coffee Syndicate “, което граничи с площад сред националната банка и постройката на Народното събрание, където протестиращите се бяха събрали през декември.
На стената зад него с маркер бяха написани цените на капучино, еспресо и други питиета, както в левове, по този начин и в евро, както е наложително до идващия август, с цел да се помогне на клиентите да се приспособяват. Двойното проявление от търговците на дребно има за цел да предотврати закръгляването на разликата в цените от страна на компаниите и по-високите им цени.
Повечето клиенти на господин Бачев заплащат с кредитни или дебитни карти, което улеснява прехода. Но през последния месец, сподели той, магазинът му не постоянно е имал задоволително евро, с цел да ресто за клиентите, плащащи в брой, тъй като банките са се изчерпали. Друг път клиентите са желали да заплащат с композиция от евро и лв., което е довело до комплицирана конвертация.
„ Понякога клиентите се държаха като че ли сме обменно бюро, което не е добре, тъй като идват тук със 100 лв. за чаша кафе, с цел да получат рестото в евро “, сподели той.
България вкара еврото на 1 януари, давайки на страната един месец, с цел да отстрани последователно лв.. Към петък, последния работен ден преди прекосяването към еврото, към 75% от левовете бяха изтеглени от обращение и сменени с към 6,1 милиарда евро или 7,2 милиарда $. Според Националната банка на България , в обращение са останали към 7,7 милиарда лв., което се равнява на близо 4 милиарда евро.
Едно евро се равнява на малко по-малко от два лв., валутен курс, който беше закрепен в продължение на близо три десетилетия. Икономистите споделят, че това значи, че преходът не би трябвало да докара до трагични съмнения в цените или скокове в инфлацията и даже би могъл да понижи разноските за търговия и туризъм, защото към този момент няма да има такси за конвертиране на валута.
Цените както в лв., остарялата валута на България, по този начин и в евро би трябвало да бъдат оповестени до идващия август, с цел да се помогне на клиентите да се приспособяват. Снимка... Николай Дойчинов/Агенция Франс Прес — Getty Images
„ Хората чакаха да имат проблеми с прекосяването към евро, само че бих споделил, че тези страхове бяха преодолени много бързо “, сподели в изявление Владимир Иванов, началник на Българския координационен център за еврото, който ръководи прехода.
От към 6000 инспекции на място в цялата страна, целящи да се подсигурява, че търговците на дребно и други бизнеси вярно отстраняват лв., единствено 8% са били нарушени от разпоредбите, сподели господин Иванов. Повечето от тях са дребни търговци на дребно или бизнеси в селски региони, които съгласно него са приели постепенно смяната. Рецидивистите са изправени пред санкции до 100 000 евро.
Възприятията, че приемането на еврото е довело до нараснала инфлация и икономическа застоялост в други страни, подхранваха скептицизма в България. Крайнодесни политици и конспиратори също разпалваха антиевротични страхове.
„ Аз съм изрично срещу еврото “, сподели Веселка Денева, 44-годишна производителка на мед, отбелязвайки, че цените в България към този момент са се нараснали през последната година.
„ Ще ми липсва левът “, сподели тя, просълзявайки се. „ Надявам се, че ще се върне. “
Месечната инфлация в България е била 0,7% през януари, когато еврото беше въведено последователно, което е по-бавен ритъм от същия интервал на миналата година, сподели Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система, мозъчен концерн със седалище в София. Той означи, че публичното опълчване на еврото евентуално е било по-фокусирано върху времето на прекосяване към еврото, в сравнение с върху самото прекосяване, оприличавайки прекосяването с посещаване на ортодонт.
„ В дълготраен проект знаеш, че би трябвало да отидеш “, сподели той, „ само че в случай че е на следващия ден, евентуално се опитваш да го отложиш. “
Някои проблеми продължиха.
52-годишният Владимир Димитров се е наредил на опашка в събота, с цел да ревизира дали националната банка ще обмени банкнота от 500 евро, с която е платил за строителни работи, в по-малки купюри. Местните банки са отказали да го създадат, сподели той, тъй като датата на издаване на банкнотата е 2002 година - първата година, в която е издадено еврото - и е била сметната за подозрителна, защото е била толкоз остаряла.
Освен това, сподели той, не се тормози от промяната. „ Ще бъде по-лесно, когато пътуваме “, добави той.
България е 21-вата от 27-те страни от Европейския съюз, които одобряват еврото. Тя кандидатства за присъединение към еврозоната през 2018 г. , до момента в който Европа се възстановяваше от десетгодишна дългова рецесия. Окончателното утвърждение от блока дойде през юли .
В неделя, първия ден от към 145 години без лв., всевъзможни опасения по отношение на смяната бяха приглушени, когато мек следобеден сняг засипа София. Във „ Фабриката за дъга “, място за брънч, където италиански туристи се смесваха с локални, клиентите избраха да заплащат с карти. Това беше и най-популярният вид в сладкарница „ DaDonuts “, „ тъй като в действителност нямаме задоволително евро в касата си, с цел да върнем ресто “, сподели 17-годишната служителка Елизабет Стефанова.
В Бухово, град в покрайнините на София, 56-годишната собственичка на магазин Елена Владимирова сподели, че някои клиенти са пробвали да платят с левове в неделя, „ единствено с цел да видят какво ще се случи “.
Някои от клиентите ѝ, изключително по-възрастните поданици, са били обезпокоени от смяната, означи госпожа Владимирова, и тя се е пробвала да ги увери, че ще им помогне да се оправят с прехода.
„ Ние сме дребен град и познавам всичките си клиенти “, сподели тя. „ Често им споделям: „ Няма защо да се тревожите. Ще ми покажете банкнотите и монетите, ще ги разгледаме дружно. Ще го разберем дружно. “
Вестникът показва още, че прекосяването към еврото " провокира опасения измежду българите, че потребителските цени ще се покачат, най-малко краткотрайно, както е всекидневно при промяната на валутите ". Те споделят още, че умората от непрекъснатите политически безредици понижи известна паника по отношение на прехода.
" Възприятията, че приемането на еврото е довело до нараснала инфлация и икономическа застоялост в други страни, подхранваха скептицизма в България. Крайнодесни политици и конспиратори също разпалваха антиевротични страхове ", написа NYT.
Материалът е написан от Лара Джейкс и българката Боряна Джамбазова.
В него българи описват за лв. - някои с просълзени очи, като 44-годишна производителка на мед Веселка Денева, която съобщи пред екипа: " Ще ми липства левът ".
Ето и цялата публикация на NewYorkTimes:
Преди осем седмици тротоарите пред Националната банка на България преляха от десетки хиляди протестиращи, настояващи за ново управление в страна, която през последните пет години претърпя поредност от 10 определени и служебни държавни управления.
Но в събота, в навечерието на една от най-драматичните културни промени за България от генерации насам, единствено къса опашка от хора стоеше безмълвно пред вратата на банката.
Това беше последният ден преди левът, валутата на България от 1880-те години, да бъде сменен с еврото. Въпреки че прекосяването към евро беше дълго чакано, то раздели публичното мнение и тези, които чакаха на опашка, с цел да обменят левовете си за евро, показаха както поддръжка, по този начин и страдание, някои от които бяха пронизани с нотка на потиснатост от раздялата с част от историята си.
„ Използвам го през целия си живот, тъй че държах малко левове у дома до последния миг, единствено по сантиментални аргументи “, сподели 79-годишната Анета Петелкова. „ И са доста красиви, доста хубави. Еврото се усеща по-хартиено. “
23-годишният Николай Багдатов носеше чанти, които заплашваха да се скъсат под тежестта на към 26 паунда левови монети, които беше събрал из дома и колата си. „ Не ме интересува дали са евро, левове, денари или долари – просто нещо, с цел да работи стопанската система “, сподели той.
Смяната на валутата идва в сложен миг за България, една от най-бедните страни в Европейския съюз. Президентът се отдръпна преди три седмици, а премиерът подаде оставка през декември след обвинявания в корупция в държавното управление и на фона на публичната опозиция против плануваните нараствания на налозите. Избори за ново държавно управление не са планувани, нито е ясно по кое време ще бъдат.
Изображения на евробанкноти, проектирани върху Българската национална банка по време на новогодишните тържества в София. Снимка...Николай Дойчинов/Агенция Франс Прес — Getty Images Преминаването към еврото провокира опасения измежду българите, че потребителските цени ще се покачат, най-малко краткотрайно, както е всекидневно при промяната на валутите. Въпреки това, умората от непрекъснатите политически безредици понижи известна паника по отношение на прехода.
„ Това е като следващата смяна посред нищото “, сподели Велимир Бачев, съсобственик на кафене „ Coffee Syndicate “, което граничи с площад сред националната банка и постройката на Народното събрание, където протестиращите се бяха събрали през декември.
На стената зад него с маркер бяха написани цените на капучино, еспресо и други питиета, както в левове, по този начин и в евро, както е наложително до идващия август, с цел да се помогне на клиентите да се приспособяват. Двойното проявление от търговците на дребно има за цел да предотврати закръгляването на разликата в цените от страна на компаниите и по-високите им цени.
Повечето клиенти на господин Бачев заплащат с кредитни или дебитни карти, което улеснява прехода. Но през последния месец, сподели той, магазинът му не постоянно е имал задоволително евро, с цел да ресто за клиентите, плащащи в брой, тъй като банките са се изчерпали. Друг път клиентите са желали да заплащат с композиция от евро и лв., което е довело до комплицирана конвертация.
„ Понякога клиентите се държаха като че ли сме обменно бюро, което не е добре, тъй като идват тук със 100 лв. за чаша кафе, с цел да получат рестото в евро “, сподели той.
България вкара еврото на 1 януари, давайки на страната един месец, с цел да отстрани последователно лв.. Към петък, последния работен ден преди прекосяването към еврото, към 75% от левовете бяха изтеглени от обращение и сменени с към 6,1 милиарда евро или 7,2 милиарда $. Според Националната банка на България , в обращение са останали към 7,7 милиарда лв., което се равнява на близо 4 милиарда евро.
Едно евро се равнява на малко по-малко от два лв., валутен курс, който беше закрепен в продължение на близо три десетилетия. Икономистите споделят, че това значи, че преходът не би трябвало да докара до трагични съмнения в цените или скокове в инфлацията и даже би могъл да понижи разноските за търговия и туризъм, защото към този момент няма да има такси за конвертиране на валута.
Цените както в лв., остарялата валута на България, по този начин и в евро би трябвало да бъдат оповестени до идващия август, с цел да се помогне на клиентите да се приспособяват. Снимка... Николай Дойчинов/Агенция Франс Прес — Getty Images „ Хората чакаха да имат проблеми с прекосяването към евро, само че бих споделил, че тези страхове бяха преодолени много бързо “, сподели в изявление Владимир Иванов, началник на Българския координационен център за еврото, който ръководи прехода.
От към 6000 инспекции на място в цялата страна, целящи да се подсигурява, че търговците на дребно и други бизнеси вярно отстраняват лв., единствено 8% са били нарушени от разпоредбите, сподели господин Иванов. Повечето от тях са дребни търговци на дребно или бизнеси в селски региони, които съгласно него са приели постепенно смяната. Рецидивистите са изправени пред санкции до 100 000 евро.
Възприятията, че приемането на еврото е довело до нараснала инфлация и икономическа застоялост в други страни, подхранваха скептицизма в България. Крайнодесни политици и конспиратори също разпалваха антиевротични страхове.
„ Аз съм изрично срещу еврото “, сподели Веселка Денева, 44-годишна производителка на мед, отбелязвайки, че цените в България към този момент са се нараснали през последната година.
„ Ще ми липсва левът “, сподели тя, просълзявайки се. „ Надявам се, че ще се върне. “
Месечната инфлация в България е била 0,7% през януари, когато еврото беше въведено последователно, което е по-бавен ритъм от същия интервал на миналата година, сподели Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система, мозъчен концерн със седалище в София. Той означи, че публичното опълчване на еврото евентуално е било по-фокусирано върху времето на прекосяване към еврото, в сравнение с върху самото прекосяване, оприличавайки прекосяването с посещаване на ортодонт.
„ В дълготраен проект знаеш, че би трябвало да отидеш “, сподели той, „ само че в случай че е на следващия ден, евентуално се опитваш да го отложиш. “
Някои проблеми продължиха.
52-годишният Владимир Димитров се е наредил на опашка в събота, с цел да ревизира дали националната банка ще обмени банкнота от 500 евро, с която е платил за строителни работи, в по-малки купюри. Местните банки са отказали да го създадат, сподели той, тъй като датата на издаване на банкнотата е 2002 година - първата година, в която е издадено еврото - и е била сметната за подозрителна, защото е била толкоз остаряла.
Освен това, сподели той, не се тормози от промяната. „ Ще бъде по-лесно, когато пътуваме “, добави той.
България е 21-вата от 27-те страни от Европейския съюз, които одобряват еврото. Тя кандидатства за присъединение към еврозоната през 2018 г. , до момента в който Европа се възстановяваше от десетгодишна дългова рецесия. Окончателното утвърждение от блока дойде през юли .
В неделя, първия ден от към 145 години без лв., всевъзможни опасения по отношение на смяната бяха приглушени, когато мек следобеден сняг засипа София. Във „ Фабриката за дъга “, място за брънч, където италиански туристи се смесваха с локални, клиентите избраха да заплащат с карти. Това беше и най-популярният вид в сладкарница „ DaDonuts “, „ тъй като в действителност нямаме задоволително евро в касата си, с цел да върнем ресто “, сподели 17-годишната служителка Елизабет Стефанова.
В Бухово, град в покрайнините на София, 56-годишната собственичка на магазин Елена Владимирова сподели, че някои клиенти са пробвали да платят с левове в неделя, „ единствено с цел да видят какво ще се случи “.
Някои от клиентите ѝ, изключително по-възрастните поданици, са били обезпокоени от смяната, означи госпожа Владимирова, и тя се е пробвала да ги увери, че ще им помогне да се оправят с прехода.
„ Ние сме дребен град и познавам всичките си клиенти “, сподели тя. „ Често им споделям: „ Няма защо да се тревожите. Ще ми покажете банкнотите и монетите, ще ги разгледаме дружно. Ще го разберем дружно. “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ