Въвеждането на еврото у нас се сблъсква не само с

Въвеждането на еврото у нас се сблъсква освен с стопански причини, само че и с дълбоки психически и културни бариери. За доста българи левът не е просто разплащателно средство, а част от националната еднаквост и знак на финансова непоклатимост. Преминаването към новата валута провокира опасения за загуба на надзор и повишаване на живота.

„ Българите като нация не сме доста склонни да одобряваме новото – ние сме обичайно и затворено общество “, изяснява психологът Александра Петрова. Според нея, когато се появи незнайно, то постоянно автоматизирано се възприема като опасност. Така се стига до когнитивно плато – обстановка, в която неналичието на изясненост се запълва с отрицателни сюжети. Появяват се клюки и конспирации, а при липса на добра обществена връзка обществото се поляризира.
Историческите уроци и ролята на персоналния опит
Психологът Михаил Михайлов добавя, че огромните промени постоянно предизвикат първичен прочувствен и обезпокоителен отговор. С времето той може да се смекчи, в случай че има достъп до надеждна информация. Проблемът е, че празнотите в знанието постоянно се запълват с персонални мемоари и групов опит. А българската история е наситена с образци за промени, които не са донесли предстоящите позитивни резултати – фактор, който в допълнение подхранва скептицизма.

Специалистите са единомислещи – с цел да бъде преодоляна съпротивата, е нужно намерено говорене, подкрепено с ясни и съответни образци. Усещането за надзор върху процеса и честната връзка могат да понижат страховете и да приготвят обществото за равномерен преход към новата валута.