Въвеждането на еврото поставя под лупа не само финансовите правила,

Въвеждането на еврото слага под лупа освен финансовите правила, само че и дребните човешки привички – на клиенти и на търговци. В момента доста квартални магазини, фризьорски салони, шивашки ателиета или услуги вид " часовникар “, работят изцяло законно, с изрядни касови апарати, само че настойчиво отхвърлят да внедрят ПОС терминали. За тях това е разход, затруднение и спомагателна тежест. За клиента обаче тази непримиримост стартира да наподобява като сигнал за нещо друго – липса на улеснение, липса на бистрота и липса на акомодация към явна смяна. Върху тези аспекти разсъждаваме от " Фокус “.

Търговците постоянно изясняват позицията си с действителни причини – банките им удържат % от всяка транзакция, маржовете им така и така са ниски, а оборотите са дребни. За някои бизнеси всеки % е безусловно разликата сред " има смисъл да отворя в 7 сутринта “ и " няма смисъл да заставам до 21:00 “. Те гледат на картовото заплащане като на още едно бъркане в джоба им, не като на инвестиция.

Но човешкият аспект има и друга страна, тази на клиента. Една огромна част от хората към този момент избират заплащания с карта, тъй като това ги кара да се усещат сигурни, подредени и предпазени, настоявам го от персонален опит. Хората знаят какъв брой ще платят, виждат го на телефона си, няма ресто, няма търсене на дребни, няма сметки мислено. След въвеждането на еврото това чувство за сигурност става още по-важно. Потребителят няма да желае да счита курс, да пресмята дали рестото му е тъкмо или да се чуди дали някой не се възползва от двувалутния безпорядък.

Затова финансовите специалисти поучават точно това – да преминем всеобщо към картови заплащания през първите месеци на еврото, с цел да избегнем подозрения и неточности. " Фокус “ поддържа съвета и го приема за изцяло логически, тъй като при заплащане с карта сумата се конвертира автоматизирано, без потребителят да има риск да бъде подвеждан или да пояснява неверно табели, курсове и разлики.

Тук идва рискът за дребния квартален бизнес. Когато клиентът свикне да не мисли за ресто и превалутиране, той естествено ще стартира да избира мястото, където заплащането е по-лесно. В най-дребни неща се раждат огромните разлики и започваме да се замисляме " дали да сляза до бакалията на ъгъла, където " единствено в брой “, или да ходя още 150 метра до мястото, където мога да платя с карта? “.

Една част от хората ще изберат улеснение, друга от боязън да не сбъркат в новите валутни сметки, ще търсят картово заплащане, трети ще реагират, както са привикнали.

Ако обърнем внимание на психологическия миг, че клиентът, който заплаща с карта, има чувството, че всичко е проследимо и почтено. Клиентът, който заплаща в брой при двувалутна среда, може да се пита дали не е ощетен. Това не е виновност на търговеца, нито действително нарушаване – това е човешка логика на психиката. Но логиката на психиката движи пазара също толкоз, колкото и налозите.

От друга страна, има квартални търговци, които желаят да наподобяват правилни пред хората, само че ги е боязън от разноските. Те са в това междинно положение сред желанието да се модернизират и страха, че банката ще ги " изяде “ с такси. Това е изцяло човешко. Никой дребен магазин не работи със спокойствието на огромна верига. Всеки ден те балансират сред разноски и доходи, сред потребителска преданост и действителни финансови предели.

Проблемът е, че пазарът е безсърдечен към тези страхове. Когато клиентът стартира да избира удобството, даже и търговецът да е приветлив, локален, почтен и обичан, той може да загуби оборот. И изгубените клиенти рядко се връщат.

В последна сметка, отводът от ПОС терминал към този момент не е малък дебелоглав, а стратегическо финансово решение с доста човешки последици, заключава " Фокус “.